Белгийският министър-председател Барт де Вевер се превърна в централната фигура на последния европейски съвет, след като блокира предложението замразените руски активи да бъдат използвани за финансиране на Украйна. Както съобщава Handelsblatt, позицията на Белгия не е продиктувана от липса на солидарност, а от конкретни финансови и правни опасения – включително риск от руски ответни мерки и загуба на национални приходи.
Белгия в центъра на спора за руските активи
Решаваща роля за белгийската позиция играе фактът, че основната част от замразените резерви на Руската централна банка се намира именно в белгийския клирингов център Euroclear.
По данни на Handelsblatt, според полугодишния отчет на компанията към края на юни там са били депозирани около 194 милиарда евро, като по-голямата част от средствата са вече в кеш, тъй като руските облигации са били погасени.
Това поставя Белгия в уникално положение – от една страна като домакин на ключовия финансов посредник, а от друга – като държава, която печели около 1,2 милиарда евро годишно от данъци върху замразените активи. Загубата на тези приходи би имала осезаем ефект върху бюджета.
Euroclear – сърцето на замразените милиарди
Още при пристигането си на срещата на върха Барт де Вевер предупреди, че използването на руските активи би било изключително рисково:
„Ако вземем парите на Путин, той ще вземе нашите“, заяви белгийският лидер, цитиран от Handelsblatt.
Той настоя, че една такава стъпка може да провокира вълна от ответни действия срещу европейските компании в Русия, включително конфискации на западно имущество. Според него подобен акт би представлявал фактическа „експроприация“ на държавни средства, каквато не е правена „дори по време на Втората световна война“.
Вижте още – Планът за руски активи в помощ на Украйна разделя ЕС
Три условия и страх от ответни удари
Белгийският министър-председател е заявил, че страната му може да подкрепи идеята само при три ясни условия:
-
рисковете да бъдат разпределени между всички държави членки,
-
всички страни да поемат част от евентуалното задължение за връщане на средствата, ако Русия поиска компенсация,
-
и да се използват не само активите в Белгия, но и тези, държани в други държави от ЕС.
„Иначе рискуваме руската ответна реакция да се стовари върху Белгия“, аргументира се Де Вевер.
Репарационен заем или конфискация под друго име?
Както уточнява Handelsblatt, Европейската комисия подготвя схема за т.нар. „репарационен заем“ – до 140 милиарда евро, които да бъдат отпуснати от Euroclear и разпределени на траншове за Украйна. Комисията настоява, че това не е конфискация, тъй като Euroclear запазва право на възстановяване на средствата от ЕС.
Белгийският премиер обаче не приема това тълкуване и нарича механизма „конфискация под друго име“. Той предупреждава, че въвличането на Euroclear в подобна схема може да изложи белгийските и европейските интереси на пряка опасност – както финансово, така и политически.
Разделена Европа и отложено решение
В резултат на белгийската съпротива, лидерите на ЕС се отказаха от формулировката за използване на руските активи в заключителната декларация. Вместо това Европейската комисия бе „поканена да подготви варианти за финансова подкрепа на Украйна“, без конкретен мандат за достъп до руските резерви.
Някои лидери, включително председателят на Европейския съвет Антонио Коста и германският канцлер Фридрих Мерц, изразиха надежда, че консенсус ще бъде постигнат на следващия съвет през декември. Мерц дори заяви, че разбира позицията на Белгия:
„Ако бях на мястото на белгийския министър-председател, щях да изложа същите аргументи.“
По информация на Handelsblatt, Европейската комисия все пак може да представи законопроект с конкретни правни параметри през следващите седмици. Истинският спор тепърва предстои – както между дипломатите, така и в националните парламенти, които ще трябва да гласуват всяко евентуално споразумение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
