Нападението в Северен Белфаст вече не може да бъде разказано само като поредния криминален случай. Официално то е разследване за опит за убийство. Полицейският език говори за нападение с нож, „критичен инцидент“ и тежко пострадал мъж. Но описанията на очевидци, реакциите на местни жители и кадрите, разпространени в социалните мрежи, очертават нещо далеч по-мрачно — сцена на крайна бруталност, която предизвика шок, гняв, политически спор и последвали безредици.
Нападението, което полицията нарече „инцидент“
Според първоначалните публикации на Gript, нападението е станало около 22:30 ч. в понеделник, 8 юни, в района на Kinnaird Avenue в Северен Белфаст. Пострадалият е мъж на около 40 години, който е откаран в болница с тежки наранявания. От Полицейската служба на Северна Ирландия (PSNI) потвърждават, че той е получил значителни наранявания на очите, както и сериозни порезни рани по лицето, шията, гърба и главата.
Заподозреният е 30-годишен мъж от Судан. Първоначално полицията съобщаваше, че вероятно става дума за сомалиец, но по-късно PSNI уточни, че според актуалната информация той е судански гражданин. Мъжът беше арестуван на място, а впоследствие официално обвинен в опит за убийство, притежание на предмет с острие на обществено място и отправяне на заплахи за убийство, съобщи PSNI.
В същото време PSNI обяви нападението за „критичен инцидент“ и заяви, че разследва мотива. Полицията посочва, че към момента няма информация, която да сочи, че атаката е терористично мотивирана, но подчертава, че разследването продължава.
Вижте още – Самоубийствената емпатия на Запада: когато състраданието се превръща в слабост
Свидетелите описват сцена на крайна бруталност
Най-тежкият въпрос обаче остава не в юридическата формулировка, а в характера на самото насилие. Gript описва кадри, в които нападателят е върху жертвата, а свидетели крещят, че той се опитва да я обезглави. Подобни формулировки се появиха и в други британски медии, които описват видеото като сцена, приличаща на опит за обезглавяване.
Таблоидните издания добавиха още по-мрачни подробности. The Sun, позовавайки се на свидетелски разкази, пише, че нападателят изглеждал необичайно спокоен, усмихвал се по време на атаката и според очевидци дори облизвал кръв от устните си. В други публикации на изданието се твърди, че той е опитвал да хапе хората, които са се намесили, и че е крещял фраза, която свидетели са възприели като „Die local“. Тези твърдения не са потвърдени от полицията, но са важни за разбирането на обществения шок, защото именно подобни детайли превърнаха случая в национална тема.
Свидетелка, цитирана от The Sun, описва в очите на нападателя „зло“ и разказва, че сцената е била толкова ужасяваща, че деца наоколо са се разминали на косъм с това да станат преки свидетели на най-тежките моменти. Според таблоидните публикации нападението е включвало многократни удари и порязвания по главата, шията и лицето на жертвата. Официално потвърденото от полицията е, че мъжът е с тежки наранявания на очите, лицето, шията и гърба, а на мястото е открит кухненски нож.
Именно тук възникна първият голям обществен спор — дали думите на институциите не звучат прекалено сухо спрямо видяното. Първоначалното описание като „stabbing incident“, или инцидент с намушкване, беше възприето от много хора като опит за омекотяване на реалността. Защото в разпространените кадри, според медиите, не става дума просто за един удар с нож, а за продължителна атака срещу човек, повален на земята.
Героите, които се хвърлиха срещу нападателя
Ако има светъл елемент в този случай, това е намесата на местни жители. Няколко мъже се хвърлят срещу нападателя преди пристигането на полицията. Един от тях е идентифициран като Майчу Маг Тиърнан, който използва хърли — традиционен ирландски стик за играта хърлинг — за да удари нападателя и да помогне за откъсването му от жертвата. Според публикации в британски медии той се е намирал на улицата случайно, посещавайки партньорката си, когато попада на атаката.
В социалните мрежи Маг Тиърнан беше определен като герой. Той самият обяснява, че не е мислил дали да чака полицията, а е реагирал инстинктивно, за да защити нападнатия човек, пише The Guardian. От PSNI също признаха ролята на гражданите, като заявиха, че тяхната готовност да се намесят показва изключителна смелост и общностен дух. В случая тази намеса вероятно е била решаваща. Без нея нападението можеше да завърши още по-тежко.
Но точно героизмът на случайните минувачи поставя друг въпрос: какво би станало, ако тези хора не бяха там? Според очевидци нападателят е бил върху жертвата, държал я е прикована към земята и е продължавал атаката въпреки виковете около него. Затова реакцията на местната общност не е просто страх. Тя е усещане, че улицата, домът и кварталът могат за секунди да се превърнат в сцена на нечовешко насилие.
Политическите реакции последваха почти веднага. Лидерът на DUP Гавин Робинсън нарече нападението „варварско“ и „средновековно“. Той заяви, че кадрите са нещо, което човек не може да изтрие от съзнанието си, и настоя полицията и властите да предоставят фактите възможно най-бързо. Други местни представители също говориха за „значителен страх“ сред жителите на района.
Британският премиер Киър Стармър определи нападението като „ужасяващо“ и „отвратително“ и заяви, че няма толерантност към подобни сцени на насилие по улиците. Той благодари както на службите, така и на гражданите, които са се намесили. Но този тип осъждане не беше достатъчно, за да спре политическия дебат от следващата му, неизбежна посока — миграционния статут на обвиняемия.
От криминален случай към въпрос за миграционния контрол
Според информация, потвърдена от полицията и цитирана от няколко медии, заподозреният е влязъл в Северна Ирландия през ирландската граница през февруари 2023 г., след като е летял до Дъблин от Париж. След пристигането си е поискал убежище, а през септември 2023 г. е получил разрешение да остане във Великобритания до 2028 г., посочва Reuters. Това означава, че към момента на нападението той е бил във Великобритания с петгодишен статут на пребиваване.
Главният констабъл Джон Бътчър заяви, че няма следа заподозреният да е фигурирал в националните бази за сигурност и че той не е бил познат на PSNI, пише Reuters. Този детайл е ключов. От една страна, той може да бъде използван като аргумент, че не е имало предварителен сигнал. От друга — отваря още по-големия въпрос какво реално означават проверките, когато човек, получил право да остане, по-късно е обвинен в толкова брутално нападение.
Тук случаят прерасна от криминален в институционален. Независимият сенатор Шарън Киоган заяви, че нападението не може да бъде игнорирано от ирландските медии, защото се е случило „на нашия остров, който поддържа отворени граници“. Тя призова министрите, отговарящи за правосъдието и имиграцията, да оценят последиците от Европейския пакт за миграцията за сигурността на ирландското население, посочва Gript.
Джема Бролли
Джема Бролли от Aontú формулира въпроса още по-рязко. Тя подчерта, че един човек не представлява мнозинството от мигрантите в Северна Ирландия, но настоя властите да обяснят какво са знаели за извършителя и по какви критерии хора, чакащи разглеждане на молби за убежище, се настаняват в местни общности. По думите ѝ това не е антимигрантска позиция, а позиция за безопасност.
Бролли твърди още, че Aontú е отправяла въпроси към британското вътрешно министерство и местните власти за броя на хората, настанени в Северна Ирландия, за напусналите центрове за настаняване, за депортациите след извършени престъпления и за критериите, по които хората се разпределят в региона. Според нея отговорите не са били достатъчно прозрачни. Именно този недостиг на прозрачност сега се връща като политически проблем.
Въпросът за Дъблин и отворената граница също стана централен. Част от британските медии и политици описаха маршрута Париж – Дъблин – Белфаст като пример за слабост в контрола на Common Travel Area — общата зона за пътуване между Великобритания и Ирландия.
Белфаст избухна: гневът премина в безредици
След нападението гневът бързо излезе от рамките на политическите реакции. В Белфаст избухнаха антиимиграционни протести, част от които прераснаха в насилие. Съобщава се за подпалени автомобили, подпален автобус в Източен Белфаст, нападнати полицейски автомобили и групи маскирани протестиращи. На места са били палени къщи, а жители са били извеждани от домовете си от пожарната.
В Lendrick Street са били подпалени няколко коли. Съобщава се и за пожари край Ligoniel Road, както и за подпален полицейски автомобил в Portadown. Транспортни услуги са били временно прекъснати, след като автобус е бил подпален. Според Reuters полицията е използвала бронирани автомобили срещу маскирани младежи, а в източната част на Белфаст е имало атаки срещу домове. ITV също съобщава за подпалени коли и къщи, както и за временно спиране на автобусни и влакови услуги.
Неудобният въпрос: какво са знаели институциите?
PSNI призова гражданите да не разпространяват графичните видеокадри от нападението, за да не причиняват допълнителна травма на близките на жертвата и да не пречат на разследването. Полицията обеща засилено присъствие и „ясна, фактическа и точна информация“ с напредването на случая. Това обещание обаче ще бъде проверено именно по въпроса, който най-много тревожи обществото: как човек с подобен маршрут и статут е получил право да остане, какви проверки са били направени и защо местните общности научават ключови подробности едва след подобна трагедия.
Едно е ясно: думата „инцидент“ вече не стига. Не и когато свидетели описват сцена, приличаща на опит за обезглавяване. Не и когато обикновени граждани трябва да рискуват живота си, за да спрат нападател с нож. И не и когато след всичко това цял град започва да гори — буквално и политически.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
