Чехия подкрепи заключителната декларация от срещата на върха на НАТО в Анкара, но едновременно с това отказа да участва в обявения ангажимент за 70 млрд. евро военна помощ за Украйна. На пръв поглед двете позиции изглеждат противоречиви, но всъщност разкриват съществена особеност на решението: сумата е общ политически ангажимент на съюзниците, а не задължителна финансова квота, разпределена между всички държави членки.
Чешкият премиер Андрей Бабиш не само заяви, че Прага няма да участва в сумата, но и постави под съмнение логиката, според която увеличаването на военната помощ непременно ще доведе до мир.
„Ние не сме във война. Във война е Украйна, на която НАТО помага. А дали по военен път ще принудим Русия да преговаря, не знам – времето ще покаже“, заяви Бабиш след срещата в турската столица, цитиран от CNN Prima News. Той се посочи още, че на форума се говори за война и въоръжаване, но не чул думата „мир“.
Чехия прие декларацията, но отказа да участва в сумата
На срещата в Анкара на 7 и 8 юли лидерите на 32-те държави членки приеха заключителна декларация, в която потвърдиха ангажимента си към колективната отбрана и член 5 от Вашингтонския договор.
В същия документ е записано, че през 2026 г. съюзниците обещават на Украйна военна техника, помощ и обучение на обща стойност 70 млрд. евро. Те потвърждават и своите суверенни ангажименти да поддържат поне равностойно ниво на подкрепа през 2027 г. Декларацията подчертава, че европейските членове на НАТО и Канада вече финансират по-голямата част от помощта за сигурността на Украйна чрез двустранни и многостранни механизми. Подкрепата трябва да бъде справедливо разпределена, предвидима и устойчива в дългосрочен план, се посочва в официалния текст на НАТО.
Чехия не е блокирала приемането на декларацията. Официалното съобщение на чешкото правителство потвърждава, че лидерите на всички 32 държави са приели документа. В същото съобщение обаче изрично е записано, че страната няма да допринася към 70-те млрд. евро военна помощ за Украйна.
Самият Бабиш обясни позицията още по-категорично:
„Оценяваме, че всяка държава ще решава сама. Ние няма да участваме в сумата“, цитира думите му Reuters.
Така Чехия се превърна в най-ясния пример, че подкрепата за заключителната декларация не води автоматично до задължение за национална финансова вноска.
Какво всъщност представляват 70-те млрд. евро
Формулировката на НАТО е важна. В декларацията не се говори за общ фонд, в който всяка държава трябва да внесе предварително определена сума. Не са публикувани национални квоти, проценти или таблица с разпределението на средствата между 32-те членки. Сумата от 70 млрд. евро представлява общата стойност на различни форми на помощ – военна техника, обучение, двустранни доставки, участие в многостранни механизми и вече поети финансови ангажименти.
Това означава, че не всички 70 млрд. евро непременно са нови средства, отпуснати след срещата в Анкара. В общата стойност могат да бъдат отчитани вече одобрени национални и европейски програми, доставки на въоръжение и оборудване, както и ангажименти, поети преди форума.
Използването на израза „суверенни ангажименти“ означава, че всяка държава запазва правото сама да определи размера, формата и условията на своята помощ. НАТО обявява общата политическа цел, но не събира автоматично задължителна вноска от всяка столица.
Бабиш: Военният натиск не гарантира преговори
Позицията на Чехия не се ограничава до технически отказ от финансова вноска. Андрей Бабиш отправи и по-широка критика към посоката на разговорите в НАТО. Според чешкия премиер на срещата е преобладавало разбирането, че Русия трябва да бъде принудена да преговаря чрез военно въздействие. Бабиш обаче отказа да приеме, че този подход непременно ще даде резултат.
Позицията на чешкото правителство не означава, че страната се оттегля от НАТО или отказва да финансира собствената си армия. Напротив, Бабиш обяви, че през 2027 г. Чехия възнамерява да увеличи бюджета си за отбрана с 36 млрд. чешки крони и да достигне разходи, равняващи се на 2% от брутния вътрешен продукт. Правителството планира също да увеличи с поне една четвърт броя на военнослужещите и хората в активния резерв. Според Бабиш през първите шест месеца на 2026 г. чешката армия вече е привлякла 2010 нови военнослужещи. Премиерът настоява европейските средства да бъдат насочени предимно към разработването на противовъздушна и противоракетна отбрана, включително общи решения срещу балистични ракети, съобщава чешкото правителство.
Въпреки отказа си от участие в 70-те млрд. евро Чехия ще направи малка еднократна вноска по механизма PURL – Списъка с приоритетните нужди на Украйна.
Чехия не е единствената: Словакия също каза „не“
Чехия не е единствената страна от НАТО, която отказва да участва финансово в общия ангажимент за 70 млрд. евро военна помощ за Украйна.
Още на 3 юли, преди срещата в Анкара, словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че заключителната декларация няма да създаде задължение за Словакия да участва във финансов механизъм за военна подкрепа на Украйна, съобщава TASR. Фицо изрично свърза позицията си с предложението за нов политически ангажимент от 70 млрд. евро и подчерта, че Словакия няма да участва в никакъв финансов механизъм за военно подпомагане на Киев. Страната остава готова да предоставя хуманитарна помощ и да продължи съвместните заседания на словашкото и украинското правителство, но отхвърля финансирането на военна помощ.
Преди форума Фицо е разменил писма с генералния секретар на НАТО Марк Рюте. В отговора си Рюте посочва, че декларацията ще бъде политическо и стратегическо изявление, договорено от всички 32 съюзници, но няма да предопределя суверенните решения на отделните държави относно подкрепата за Украйна, посочва TASR.
„От заключенията на срещата не може да бъде изведено никакво задължение за отделна държава членка“, заявява Фицо.
Така Чехия и Словакия подкрепят общата декларация на НАТО, но отказват да поемат национален финансов принос към обявения ангажимент от 70 млрд. евро. Чешката позиция беше обявена най-широко след срещата, но Прага не е единствената столица, която се изключва от финансирането.
България подкрепи декларацията, но не пое публична квота
България също е част от консенсуса, с който е приета заключителната декларация. Това означава, че страната ни е подкрепила общата политическа формулировка за продължаване на помощта за Украйна. От това обаче не следва, че София автоматично е поела определена част от 70-те млрд. евро. Преди заседанията в Анкара премиерът Румен Радев заяви, че България ще продължи да подкрепя Украйна съобразно своите възможности, съобщава БНТ.
На 9 юли, ден след приемането на декларацията, той конкретизира позицията си:
„Предишните управления поеха твърд дългосрочен ангажимент за финансова подкрепа на Украйна с твърди ежегодни вноски. А в същото време ни завещаха огромен бюджетен дефицит. Затова споделих пред съюзниците, че България ще подкрепя според възможностите си, а тази година такива възможности няма.“
Докато не бъде публикувана национална разбивка, не може да се посочи дали и с каква стойност България присъства в изчислението на НАТО.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
