Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че Европейският съюз върви по път, подобен на този на Римската империя в края на нейното съществуване. В интервю за Financial Times, цитирано от сръбското издание Politika, той критикува икономическата и климатичната политика на Брюксел, както и натиска в НАТО европейските държави ускорено да увеличават военните си разходи.
Основният му упрек е насочен към политиката на декарбонизация. Според Бабиш мерките, които Брюксел налага на европейската индустрия и икономика, не правят континента по-силен, а го отслабват икономически.
По оценка на чешкия премиер ЕС въвежда под лозунга за зелена трансформация все по-тежък товар за икономиките на страните членки. Това се случва в условия на скъпа енергия, спад на конкурентоспособността и засилен натиск върху националните бюджети.
Зелената сделка като икономическа тежест
Според Politika Бабиш вижда в климатичната политика на Брюксел не инструмент за модернизация, а фактор, който натоварва европейската индустриална база. Неговата теза е, че ЕС се опитва едновременно да ускорява зеления преход, да поддържа конкурентна икономика и да изисква все по-големи публични разходи — комбинация, която според него става все по-трудна за издържане.
Тази критика идва на фона на по-широк дебат в Европа за цената на климатичните политики, за енергийната сигурност и за способността на европейската промишленост да се конкурира със САЩ, Китай и други икономически сили.
Вижте и това – Мелони срещу Брюксел: Италия атакува въглеродния пазар и Зелената сделка на ЕС
Докладът „Драги“ и цената на европейската конкурентоспособност
Марио Драги
Именно този проблем беше поставен и в доклада на Марио Драги за бъдещето на европейската конкурентоспособност. Докладът не отхвърля декарбонизацията, но предупреждава, че ако зеленият преход не бъде съчетан с координирана индустриална и енергийна стратегия, той може да се превърне в допълнителен натиск върху европейския растеж.
В документа се посочва, че дори след спада от пиковете на енергийната криза европейските компании продължават да плащат електроенергия 2–3 пъти по-скъпо от американските си конкуренти, а природният газ остава 4–5 пъти по-скъп. Това е особено чувствително за енергоемките производства, които вече са под натиск от по-евтината енергия в САЩ и индустриалната политика на Китай.
Драги изчислява още, че за да постигне целите си, ЕС ще се нуждае от допълнителни инвестиции от около 750–800 млрд. евро годишно, или приблизително 4,4–4,7% от БВП на Съюза. Тази рамка прави критиката на Бабиш по-широка от обикновено евроскептично послание: въпросът вече не е дали Европа иска зелен преход, а как ще финансира едновременно декарбонизация, индустриална модернизация, социални разходи и превъоръжаване.
Бабиш поставя въпроса дали зелената трансформация, така както се прилага от Брюксел, не се превръща в допълнителен удар върху икономиките на страните членки, вместо в път към по-силна Европа.
Прага може да пропусне целта на НАТО за 2% от БВП
Бабиш същевременно призна, че Чехия вероятно ще пропусне тазгодишната цел на НАТО за военни разходи от 2% от брутния вътрешен продукт. По думите му правителството ще направи всичко възможно, за да изпълни поетите ангажименти, но бюджетът вече е натоварен с дефицит, който според него идва от периода на предишното проевропейско правителство, отбелязва Politika. Reuters също посочва, че Бабиш е обяснил очакваното неизпълнение на целта с бюджетния дефицит, наследен според него от предишния кабинет.
Новата цел на НАТО вече е 5%, не просто 2%
Спорът около чешките военни разходи се развива на фона на значително по-амбициозна рамка в НАТО. На срещата в Хага през 2025 г. съюзниците се договориха до 2035 г. да отделят общо 5% от БВП годишно за отбрана и свързани със сигурността разходи.
Тази цел има две части. Първата е 3,5% от БВП за основни отбранителни разходи според методологията на НАТО. Втората е още 1,5% от БВП за по-широки разходи, свързани със сигурността — например критична инфраструктура, киберзащита, устойчивост, защита на гражданското общество и други области, които подпомагат отбранителната готовност.
Така натискът върху европейските бюджети вече не се изчерпва с досегашния праг от 2%. Ако новата рамка бъде изпълнявана реално, тя ще означава трайно пренасочване на огромни публични средства към отбраната и свързаната инфраструктура.
Спорът с Петр Павел: проценти или реални способности
Позицията на Бабиш вече отвори вътрешнополитически спор в Прага. Чешкият президент Петр Павел, бивш високопоставен представител на НАТО, критикува плановете на правителството да намали разходите за отбрана в бюджета за 2026 г. Павел предупреди, че военните разходи не следват нито растящите рискове за сигурността, нито ангажиментите, които Чехия е поела като член на Алианса.
Спорът не е само за размера на военния бюджет. Той засяга и начина, по който Прага изчислява отбранителните си разходи. Правителството на Бабиш твърди, че общите разходи ще надхвърлят 2% от БВП, ако се включат и разходи на други ведомства.
Критиците обаче предупреждават, че сред тези пера има проекти, които трудно биха могли да бъдат признати като отбранителни според методологията на НАТО. Reuters посочва, че бюджетът на чешкото министерство на отбраната за 2026 г. е около 154,8 млрд. крони, или приблизително 1,73% от БВП, докато финансовото министерство твърди, че общите разходи достигат 2,07%, ако се включат и други пера. Национален бюджетен орган обаче поставя под въпрос дали част от тези проекти могат да бъдат признати от НАТО като отбранителни.
Политиката на Бабиш предизвика реакция и от страна на представители на САЩ в НАТО. Постоянният представител на Вашингтон в Алианса Матю Уитакър по-рано заяви, че всички съюзници трябва да носят своя дял от тежестта.
Чешкият спор за отбраната има и украинско измерение. Прага беше сред водещите участници в инициативата за снабдяване на Украйна с артилерийски боеприпаси, която събра средства и доставки чрез комбинация от чешки компании, държавна координация и чуждестранни донори. Reuters съобщи, че чешката инициатива има договори за доставка на около 1 млн. артилерийски снаряда през 2026 г., след като през предходните години са били доставени значителни количества боеприпаси за Украйна. Петр Павел е силен поддръжник на тази линия и отдавна настоява, че европейската сигурност изисква не само политически декларации, но и реална отбранителна индустрия, боеприпаси и готовност. Бабиш, от своя страна, поставя ударението върху бюджета, вътрешните разходи и необходимостта да не се приемат автоматично все по-високи финансови ангажименти.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
