След прецедентно решение на виенски съд, допуснало използването на шериата като правна основа в частен арбитраж, австрийското правителство подготвя законодателна реакция. Става дума не за религията ислям, а за забрана шериатът да бъде използван като източник на право при арбитражни и съдебно признати решения – тема, която разпали остър обществен и политически дебат.
Какво реши виенският съд и защо предизвика скандал
Както съобщава Welt, през лятото на 2025 г. граждански съд във Виена допуска шериатът да бъде използван като основа за арбитражно решение по имуществен спор. Съдът приема, че при наличие на доброволно съгласие между страните подобна правна рамка може да бъде допустима, стига крайният резултат да не противоречи на основните принципи на австрийското право.
Решението бързо е определено от критици като „скандален прецедент“, несъвместим със светския характер на държавата. Именно този случай става повод за политическа реакция месеци по-късно.
Политическата реакция: правителството готви законодателна промяна
Около половин година след съдебното решение австрийската политика влиза в действие. По информация на Welt правителството планира да обсъди законодателна основа за забрана на прилагането на шериата при правни спорове.
Австрийската народна партия (ÖVP) на канцлера Кристиан Щокер заявява, че вижда необходимост от ясна граница. „В Австрия не може и няма да има халифат“, подчертава той, представяйки инициативата като защита на конституционния ред. Наред с темата за шериата, в дневния ред на правителството са включени и миграцията, убежището и вече приетата забрана за носене на забрадки от ученички под 14 години.
Съдебният казус от лятото: шериатът като арбитражна основа
Подробности за конкретния случай бяха разкрити през лятото на 2025 г. от Brussels Signal. Става дума за договор между двама мъже, в който изрично е записано, че при възникване на спор той ще бъде решаван от арбитражен съд „въз основа на ислямското право (Ahlus-Sunnah wal-Jamaah)“. Терминът обозначава сунитската общност в исляма.
След възникнал конфликт арбитражният съд се произнася срещу ищеца и го задължава да плати 320 000 евро. Последният оспорва решението пред Виенския областен съд по граждански дела, като твърди, че прилагането на шериата е произволно поради различните му тълкувания и че нарушава фундаменталните ценности на австрийското право.
Светският съд обаче приема, че арбитражното решение е законосъобразно. Според мотивите му не може да се провери дали конкретни ислямски правни норми са били приложени, а решаващо е единствено дали крайният резултат противоречи на основните принципи на правния ред. Тъй като такова противоречие не е установено, съдът подчертава, че шериатът може да бъде „ефективно договорен“ като арбитражна основа при имуществени спорове.
Може да ви е интересно – ОАЕ спират стипендиите за Великобритания заради радикализъм
Критики и страхове от „паралелно право“ в Австрия
Решението предизвиква силна реакция от различни страни. Представители на Партия на свободата (FPÖ) го определят като отваряне на пътя към „паралелни правни системи“. Депутатът Михаел Шилхегер предупреждава, че подобни решения засилват политическия ислям и подкопават светската конституционна държава. Неговият съпартиец Манфред Хаймбухнер заявява, че шериатът е несъвместим с австрийското разбиране за право и морал.
Критиките обаче не идват само от дяснонационалистически кръгове. Турската културна общност в Австрия (TKG), организация на светски настроени турци, също остро се противопоставя на решението. Организацията припомня практика на Европейския съд по правата на човека, според която шериатът и въвеждането на паралелни правни системи са несъвместими с европейския правов ред. Генералният секретар на TKG Мелиса Гюнеш предупреждава, че днешната намеса в частни икономически спорове може утре да се разшири към други сфери.
Символна политика или реален правен проблем?
Именно тук се концентрира спорът. Докато управляващите представят инициативата като защита на конституционните ценности, критици я определят като символна политика. Политологът Катрин Щайнер-Хемерле коментира пред Der Standard, че подобни мерки целят да демонстрират решителност и да ограничат ръста на подкрепата за FPÖ, но рискуват да създадат нови проблеми вместо да решат съществуващите.
Така един частен арбитражен спор от лятото на 2025 г. се превърна в национален дебат за границите на религиозното право, светския характер на държавата и ролята на политиката при решаването на чувствителни правни въпроси.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
