В последните години спорът около 9 май все по-често се поляризира. За едни датата остава преди всичко Ден на победата над нацистка Германия, за други — Ден на Европа и символ на следвоенното обединение на континента. Между тези две памети обаче има много повече история, отколкото позволява обичайният политически спор.
Затова се допитахме до изкуствен интелект с ясна задача: да разгледа 9 май възможно най-безпристрастно — без да омаловажава нито решаващата роля на СССР във войната срещу нацизма, нито смисъла на европейския проект, роден от руините на Втората световна война.
Защо една дата има две различни значения
9 май е една от онези дати, които изглеждат ясни само на пръв поглед. За едни това е Денят на победата — символ на разгрома на нацистка Германия, края на най-разрушителната война в Европа и памет за милионите загинали. За други това е Денят на Европа — символ на следвоенното помирение, европейската интеграция и опита континентът да не се върне към катастрофата на национализъм, реваншизъм и война.
Спорът около 9 май не е просто спор за календар. Той е спор за паметта. И още повече — спор за това кой има право да задава смисъла на миналото в настоящето.
Исторически и двете значения на датата имат основание. Проблемът започва тогава, когато едното се използва, за да изтрие другото. Когато Денят на Европа се представя така, сякаш победата над нацизма е само неудобна подробност. Или когато Денят на победата се употребява така, сякаш днешна Русия получава морален имунитет заради жертвите и героизма на Съветския съюз във Втората световна война.
8 май на Запад, 9 май на Изток
Краят на войната в Европа обикновено се отбелязва на Запад на 8 май — т.нар. VE Day, или Victory in Europe Day. Това е денят, в който се съобщава за капитулацията на Германия и милиони хора в Европа и по света излизат по улиците, за да празнуват края на войната на континента.
В съветската и по-късно руската традиция обаче датата е 9 май. Причината е часовата разлика: капитулацията влиза в сила късно вечерта на 8 май по централноевропейско време, когато в Москва вече е след полунощ. Така една и съща историческа развръзка се запечатва в различни календари — 8 май за голяма част от Запада и 9 май за СССР и постсъветското пространство.
Това различие не е само техническо. С времето то се превръща в различна култура на паметта. На Запад акцентът постепенно се измества към паметта за края на войната, за жертвите, за възстановяването и за следвоенния ред. В СССР Денят на победата става централен елемент от държавната идентичност — памет за огромните жертви, но и символ на силата, саможертвата и историческата легитимност на съветската държава.
Ролята на СССР, която не може да бъде заличена
Всяко безпристрастно говорене за 9 май трябва да започне с едно признание: ролята на СССР в разгрома на нацистка Германия е решаваща. Да се омаловажава тази роля е исторически некоректно.
Източният фронт е най-големият и най-смъртоносният театър на Втората световна война. Именно там Германия хвърля огромна част от военната си мощ. Именно там Вермахтът е изтощен, пречупен и постепенно изтласкан обратно към Берлин.
Битките при Москва, Сталинград, Курск, операция „Багратион“ и накрая битката за Берлин не са просто епизоди от съветската военна история. Те са ключови етапи от разгрома на нацистка Германия. Съветският съюз плаща и ужасяваща човешка цена — десетки милиони загинали военни и цивилни, разрушени градове, унищожени села, глад, окупация, масови убийства и депортации.
Победата не е само съветска, но без СССР е немислима
Затова въпросът дали Германия можеше да бъде победена без СССР трябва да получи честен отговор: в историческия вид, в който победата се случва, почти сигурно не. Без Източния фронт Германия би могла да концентрира далеч повече сили срещу Великобритания, Средиземноморието, Близкия изток или евентуален западен десант.
Но и обратното опростяване е неточно. СССР не побеждава Германия сам. Победата е дело на антихитлеристката коалиция. Великобритания удържа войната в момент, когато Германия доминира почти целия континент. САЩ внасят огромна индустриална, военна и логистична тежест. Програмата „ленд-лийз“ доставя на съюзниците, включително на СССР, техника, храни, суровини, камиони и друго оборудване, което подпомага военните усилия.
Най-точната формула вероятно е тази: нацистка Германия е победена от съюзниците, но СССР носи основната тежест на сухопътната война в Европа. Без неговата роля победата би била или невъзможна в този вид, или много по-бавна, много по-кървава и много по-несигурна.
Как Денят на Европа се ражда от руините на войната
На 9 май обаче Европа отбелязва и друго — Деня на Европа. Той не произлиза пряко от Деня на победата, нито е негово продължение. Официалният повод е Декларацията на Робер Шуман от 9 май 1950 г., в която френският външен министър предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана — първата от наднационалните институции, които по-късно ще доведат до Европейския съюз.
Символиката е различна. Денят на победата говори за военния край на нацизма. Денят на Европа говори за политическия опит след тази катастрофа континентът да бъде подреден така, че нова война между големите европейски сили да стане практически невъзможна.
Но макар да не произлиза от съветския Ден на победата, Денят на Европа е немислим без победата над нацизма. Декларацията на Шуман не възниква в исторически вакуум. Тя е отговор на руините на Европа след две световни войни, на френско-германската вражда, на страха от нова катастрофа и на необходимостта икономиките на бившите врагове да бъдат обвързани така, че войната между тях да загуби смисъл.
Така че Денят на Европа не отменя Деня на победата. По-скоро той се опитва да отговори на въпроса какво следва след победата. Ако 1945 г. е краят на войната, 1950 г. е опитът Европа да изгради механизъм, който да не позволи връщане към същата бездна.
Защо Източна Европа помни 9 май по-сложно
Именно тук се появява най-сложният пласт. За много хора в Западна Европа 1945 г. означава освобождение, възстановяване и начало на демократичен следвоенен ред. За голяма част от Източна Европа обаче краят на нацизма не означава автоматично начало на свобода.
Полша, Унгария, Чехословакия, балтийските държави, Румъния, България и други страни влизат в съветската сфера на влияние. Следват еднопартийни режими, политически репресии, контрол от Москва, ограничаване на свободите и преустройство на обществата. Затова в Източна Европа паметта за 9 май е двойствена: победа над Хитлер, но не и пълно освобождение в западния смисъл на думата.
Тази двойственост често се губи в днешния политически спор. Едната страна настоява, че 9 май трябва да бъде почитан преди всичко като Ден на победата. Другата подчертава, че за много народи след 1945 г. идва нова зависимост. И двете твърдения могат да бъдат верни едновременно.
Безпристрастният поглед не трябва да избира между тях. Той трябва да признае, че нацизмът е победен, че СССР има решаваща роля в тази победа, но и че следвоенният ред в Източна Европа не носи свободата, която Западна Европа свързва с края на войната.
Когато паметта се превърне в политически фронт
Днес спорът около 9 май е още по-остър заради войната в Украйна. Русия продължава да поставя Деня на победата в центъра на своята държавна символика. Парадът на Червения площад, военната реторика, образът на Великата отечествена война и постоянното позоваване на антифашизма са част от начина, по който Москва говори за себе си и за ролята си в света.
След 2022 г. обаче тази символика вече се възприема от много европейски държави не само като историческа памет, а и като инструмент на съвременната руска политика. Именно тук се появява рискът Денят на победата да бъде поставен под подозрение — не заради самата победа над нацизма, а заради начина, по който Кремъл използва тази памет днес.
Тук стигаме до най-чувствителния въпрос: омаловажава ли се днес Денят на победата в ЕС?
Официално Европа не отрича победата над нацизма. Напротив — паметта за Втората световна война, Холокоста, тоталитаризма и следвоенното помирение е част от европейската идентичност. Но в политическия език на ЕС 9 май все по-често се свързва основно с Деня на Европа, с Декларацията на Шуман и с европейската интеграция, а не с военната победа от 1945 г.
Това е разбираемо от гледна точка на днешната политика. ЕС не иска 9 май да бъде оставен като символно поле, доминирано от Москва. След началото на войната в Украйна европейските институции и много държави членки предпочитат да акцентират върху 8 май като ден на памет за края на войната в Европа и върху 9 май като Ден на Европа.
Но тази промяна носи риск. Ако разграничаването от Кремъл се превърне в премълчаване на ролята на СССР, тогава паметта става непълна. Съветските войници, цивилните жертви, обсадите, гладът, масовите убийства и решаващите битки на Източния фронт не могат да бъдат извадени от историята само защото днешна Русия използва победата като политически ресурс.
Същевременно обратната теза също е опасна. Победата над нацизма не може да бъде използвана като вечен морален капитал, който оправдава всяка следваща политика на руската държава. Историята не дава абонамент за правота. Жертвите от 1941–1945 г. не отменят отговорността за действията на държавите днес.
Затова 9 май не трябва да бъде свеждан нито само до парадите в Москва, нито само до европейските речи за интеграция. Датата носи повече от един смисъл.
Тя е ден на победата над нацизма. Без това не може да се разбере нито Втората световна война, нито следвоенният ред.
Тя е и Ден на Европа. Без войната, без руините, без страха от нов конфликт между Франция и Германия европейският проект нямаше да има същия исторически смисъл.
Може би най-честният подход към 9 май е да не се опитваме да го очистим от противоречията му. Победата над нацизма трябва да бъде почитана без уговорки. Ролята на СССР трябва да бъде призната без историческо увъртане. Европейският проект също трябва да бъде разбран като опит да се изгради мир след катастрофа.
9 май не е дата с едно значение. Тя е дата, върху която Европа продължава да спори със собственото си минало. И може би точно затова остава толкова важна.
Парадът в Москва можете да гледате тук:
*Рубриката „Добре дошли в Матрицата“ е писана изцяло от изкуствен интелект.
Целта ни е да покажем как алгоритмите виждат нашето минало, настояще и бъдеще — когато ние самите вече трудно ги различаваме. Защото, както казва Морфей в култовия филм „Матрицата“:
„Матрицата е навсякъде. Тя е около нас. Дори сега, в тази стая. Можеш да я видиш, когато погледнеш през прозореца или когато включиш телевизора. Можеш да я усетиш, когато отиваш на работа… когато отиваш на църква… когато плащаш данъци. Това е светът, който е издърпан пред очите ти, за да те заслепи за истината. Че ти си роб, Нео. Както всички останали, ти си роден в робство… роден в затвор, който не можеш да помиришеш, да вкусиш или да докоснеш. Затвор за твоя ум.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
