ЕС пое общ дълг от над 750 млрд. евро в името на възстановяването след COVID-19. Пет години по-късно въпросът вече не е политически, а чисто икономически: какъв реален ефект донесоха тези пари – и струваше ли си цената.
През 2026 г. изтича срокът, в който държавите от Европейския съюз могат да използват средствата от т.нар. европейски коронавирусен фонд. Именно този фонд – финансиран чрез общ дълг, поет от Европейска комисия – днес все по-често се сочи като прецедент, когато в Брюксел се обсъждат нови общи заеми, този път за отбрана, Украйна или климатични политики.
Затова германското издание Handelsblatt прави равносметка: какво всъщност постигна най-големият общ дългов експеримент в историята на ЕС.
Вижте още – ЕСП предупреждава: дългът на ЕС расте до 900 млрд. евро
Какво представлява коронавирусният фонд и как работи
Става дума за пакета Next Generation EU – над 750 млрд. евро, набрани чрез емитиране на облигации. Основната част от тези средства се разпределят чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. В България тези пари са познати като средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Идеята не беше просто икономиките да бъдат „подпрени“ след пандемията. Фондът имаше амбицията да ускори растежа, да наложи структурни реформи, да даде тласък на зеления преход и да модернизира държавната администрация чрез дигитализация.
Най-големите получатели – Италия, Испания и Гърция – бяха и сред най-тежко засегнатите от COVID-кризата. Само през 2020 г. икономиката на Испания се сви с 11%, а тези на Италия и Гърция – с около 9%.
Любопитното, отбелязано от Handelsblatt, е че икономическият ръст в тези страни започна още през 2021 г. – преди реалното масово постъпване на средства от фонда. И в трите държави растежът надхвърли 6%.
Икономисти като Жолт Дарваш от мозъчния тръст Bruegel обясняват това с т.нар. косвен ефект: самото обявяване на фонда е успокоило пазарите и, заедно с програмите на Европейска централна банка, е намалило цената на финансирането за държавите.
Испания и Гърция и след пандемията растат по-бързо от средното за ЕС. Анализаторите обаче подчертават, че това се дължи не толкова на фонда, колкото на структурата на икономиките им – ориентирани към услуги и туризъм, те бяха по-слабо засегнати от енергийната криза след 2022 г. За разлика от тях, индустриално ориентираната Италия след възстановяването се движи с ръст под 1% годишно.
Припомняме – В Полша – COVID пари харчени за секс и яхти
750 млрд. евро дълг и едва 0,2% икономически растеж
Най-важният извод в анализа е свързан с реалния макроикономически ефект. Според изчисления на изследователската компания Capital Economics годишният принос на коронавирусния фонд към растежа на БВП на ЕС за периода 2020–2024 г. е едва 0,2 процентни пункта.
До същата стойност стига и италианският икономист Лоренцо Кодоньо за Италия в периода 2021–2026 г.
С други думи: 750 млрд. евро общ дълг са довели до минимален ефект върху икономическия растеж на Европа. В момента средствата по-скоро спасяват Италия от рецесия – почти целият очакван растеж от около 0,5% през 2025 г. се свързва именно с тях.
Изключение е Гърция. По данни на Capital Economics фондът е добавял средно 1,5% годишно към БВП на страната. Причината е проста: Гърция получава изключително голям ресурс спрямо икономиката си – близо 36 млрд. евро, или 22% от БВП през 2020 г.
Реформи, ПВУ и въпросът кой ще плати сметката
Въпреки мащаба на програмата, производителността на труда в Италия, Испания и Гърция не е по-висока днес, отколкото през 2019 г. По-голямата част от публичните инвестиции са отишли в инфраструктура – основно железопътна – с ограничен ефект върху цялостната икономическа ефективност.
Експертите подчертават и друг проблем: ЕС измерва успеха основно по това колко пари са изразходвани, а не какъв реален резултат са дали. Освен това е почти невъзможно да се каже кои реформи са били предизвикани от фонда и кои така или иначе биха се случили.
Юристът Стефчо Станев формулира този проблем директно:
„0,2%.
Да, само 0,2% е реалният икономически ефект от най-големия общ дългов експеримент в историята на ЕС.
750 млрд. евро общ дълг, поет от Европейската комисия чрез евробондове ‘за възстановяване от COVID’, са допринесли с едва 0,2% за икономическия растеж.“
Станев напомня и данните от последния доклад на Европейската сметна палата: дългът на ЕС може да надхвърли 900 млрд. евро до 2027 г. – почти десетократно увеличение спрямо 2020 г. Разходите за лихви вече са двойно по-високи от първоначално обещаното, а за следващия бюджетен период (2028–2034 г.) се очакват между 70 и 74 млрд. евро.
Механизмът за обезпечаване на дълга – т.нар. бюджетен марж – позволява при нужда Европейската комисия да поиска допълнителни вноски от държавите членки, тоест от националните бюджети и данъкоплатците.
Въпреки тези резултати, ЕС вече обсъжда нови общи заеми – за отбрана, за Украйна и за други общи цели. След равносметката за коронавирусния фонд остава логичният въпрос: ако 750 млрд. евро донесоха едва 0,2% растеж, какъв ефект да очакваме от следващите стотици милиарди общ дълг?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
