Европейският съюз е насочил 43 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост към мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради, но системата не дава надежден отговор на най-важните въпроси: колко енергия действително е спестена, колко струва всяка спестена единица енергия и дали публичните средства са насочени към сградите и домакинствата с най-голяма нужда.
Това е основният извод от Специален доклад 20/2026 на Европейската сметна палата, озаглавен показателно „Солидна финансова подкрепа, но слабости в основите“. Одиторите установяват проблеми още при замисъла на мерките, последвани от закъснения, занижени цели, ненадеждни изчисления и липса на проследяване на разходната ефективност.
Не по-малко показателен е отговорът на Европейската комисия. Брюксел не отрича голяма част от фактическите констатации, а се защитава с аргумента, че самата нормативна уредба на Механизма не е изисквала основно саниране, измерване на действителните икономии или контрол върху реално направените разходи.
С други думи, проблемът според Комисията не е непременно в неизпълнението на правилата, а в това, че правилата изобщо не са изисквали отговор на тези въпроси.
Милиарди за климатични цели, но предимно за частично саниране
През 2023 г. жилищните сгради са отговаряли за около 26% от енергийното потребление в ЕС. Именно затова енергийната ефективност беше превърната в един от основните елементи на зеления преход, а от държавите беше поискано поне 37% от средствата по националните планове за възстановяване да бъдат свързани с климатични цели.
Към януари 2026 г. държавите членки са планирали 43 млрд. евро директно за енергийна ефективност на жилищни сгради. Това представлява приблизително 8% от цялото финансиране по Механизма и 17% от обявения му принос към климатичните и енергийните цели.
Зад внушителната сума обаче стои далеч по-скромна амбиция. Европейската сметна палата разделя дейностите на:
- леко саниране, при което икономиите са до 30%;
- средно саниране — между 30 и 60%;
- основно саниране — над 60%.
Според одиторите 83% от прогнозните разходи са насочени към средно саниране, а за останалите 17% не е било определено дори минимално изискване за икономия на енергия. От всички 27 държави само Румъния е обвързала отделна мярка с цел, която изрично посочва основно саниране.
Това е в очевидно противоречие с предишните позиции на самата Комисия. Преди създаването на Механизма Брюксел подчертаваше необходимостта от масово основно обновяване на сградния фонд. В Регламента за МВУ обаче понятието „основно саниране“ изобщо не е включено като задължително изискване.
Резултатът е финансиране на повече, но по-повърхностни ремонти, които могат да създадат т.нар. заключващ ефект. Веднъж поставена неподходяща изолация, отоплителна система или дограма, последващото основно саниране може да стане по-скъпо, технически затруднено или да изисква демонтиране на вече финансирани дейности.
Пари за всеки допустим проект, без класиране според ефекта
Одитът показва и друг съществен недостатък. В четирите подробно проверени държави — Белгия, Кипър, Италия и Литва — проектите обикновено са били оценявани само спрямо условия за допустимост. Не е извършвано сравнително класиране според това кои сгради са в най-лошо състояние, кои домакинства имат най-голяма нужда от помощ или при кои проекти с единица публичен ресурс могат да се постигнат най-големи икономии. Финансирани са всички допустими кандидати до изчерпване на бюджета.
В някои случаи критериите са били толкова широки, че на практика почти целият сграден фонд е можел да кандидатства. В Кипър например за една от мерките са били допустими всички имоти с разрешение за строеж отпреди 2007 г. — около 94% от сградите. В Литва допустими са били 90% от многофамилните жилищни сгради.
Според ЕСП така средствата могат да се насочат към голям брой лесни за изпълнение проекти, вместо към сградите, при които общественият и енергийният ефект би бил най-голям.
Точно това се е случило и в част от проверените програми. Подмяната на отоплителни уреди или прозорци привлича повече кандидати, но носи значително по-малки икономии в сравнение с изолацията на покриви и фасади.
„Резултатите“ се измерват с ремонти, а не със спестена енергия
МВУ е представян като инструмент, основан на резултатите. Одитът обаче разкрива, че в повечето случаи плащанията са обвързани не с реално намаляване на потреблението, а с количеството извършена работа — брой ремонтирани жилища, квадратни метри санирана площ или подписани договори.
От общо 111 мерки за саниране в ЕС Европейската сметна палата открива само три, които съдържат цели, ориентирани към действителни резултати.
Така една държава може да изпълни формално заложената цел, като санира определен брой сгради, без да бъде доказано колко енергия реално е спестена.
Комисията защитава този подход с аргумента, че според Регламента междинните етапи и целите трябва да измерват напредъка по изпълнението на реформите и инвестициите. Крайните резултати можели да зависят и от външни фактори и следователно не били подходящи като условия за плащане.
Това обяснение разкрива основното противоречие в целия модел: инструментът е наречен „основан на резултатите“, но под резултат се разбира предимно приключването на административна или строителна дейност, а не проверимият ефект от нея.
Спестената енергия остава предимно на хартия
Най-сериозната част от доклада засяга начина, по който се изчисляват икономиите.
За основен инструмент се използват сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след санирането. Те обаче са създадени за оценяване на енергийния клас на сградите при стандартни условия, а не за измерване на реалното потребление. Изчисленията се основават на теоретични предположения за начина, по който сградата би трябвало да се използва. Реалното потребление зависи от броя на обитателите, начина на отопление, температурите, поведението на домакинството и климатичните условия.
Разликите могат да бъдат огромни. Проучване в Кипър е установило, че прогнозното потребление при някои сгради е два до три пъти по-високо от измереното. При друг кипърски пример действителното потребление е било с 377% над прогнозното. В Белгия прогнозното потребление на най-неефективните сгради е достигало стойности с поне 400% над реалното.
Сертификатите не са и пряко съпоставими между държавите. В едни се включват топла вода, вентилация и климатизация, а в други — не. Границата за енергиен клас А може да варира от отрицателна стойност до почти 300 kWh на квадратен метър годишно, а за клас G — между 200 и 1005 kWh.
При националните проверки са открити и множество грешки. Почти половината от проверените сертификати в Италия са съдържали аномалии или неправилни стойности. В Литва през 2024 г. са отхвърлени 1518 от общо 16 592 представени сертификата, или около 9%.
При собствената си проверка на 19 проекта ЕСП също открива неправилно посочени площи, липсващи уреди, погрешно класифицирани сгради и дори отчитане на новопостроени помещения като площ, от която уж е реализирана икономия.
ЕСП не е успяла да провери приноса на отделните програми, защото Комисията не разполага с необходимата разбивка. Няма и базови стойности или общи крайни цели, спрямо които да бъде измерван напредъкът.
Комисията извършва предимно проверки за правдоподобност — например дали обявените икономии не надвишават цялото потребление на съответната държава. Тя не проверява подробно числата и подчертава, че отговорността за тяхното качество е на националните власти. В същото време тези данни се използват в официални съобщения на Брюксел, без ясно да се обяснява, че част от тях са теоретични оценки, а не измерено намаление на потреблението.
Комисията дори изчислява, че мерките в жилищния сектор ще донесат 18,2 TWh годишни икономии, средно 3,8 млрд. евро по-ниски разходи годишно и до 881 евро икономия на домакинство. Именно надеждността на подобни изчисления обаче е поставена под съмнение от Европейската сметна палата.
Брюксел не следи колко струва реалният ефект
Не по-малко сериозна е констатацията, че нито Комисията, нито одитираните държави са проследявали разходната ефективност на мерките.
ЕСП сама изчислява колко струва спестяването на един киловатчас при отделните програми. Резултатите се различават драстично — от 0,37 евро при една от мерките в Кипър до 9,72 евро при италианската програма Superbonus. Superbonus е определена като най-скъпата и най-неефективната сред проверените мерки. Схемата е покривала до 110% от разходите на получателите и е довела до над половин милион ремонта. Прогнозната ѝ стойност е достигнала 123 млрд. евро към ноември 2025 г.
Според ЕСП около 27% от одобрените проекти вероятно са щели да бъдат реализирани и без публично подпомагане. Това означава, че милиарди са насочени към дейности, които домакинствата биха финансирали и самостоятелно.
Европейската комисия възразява, че бюджетът на ЕС не е покривал 110% от разходите. По МВУ са предвидени 13,95 млрд. евро при общи национални разходи, които според Комисията са достигнали 132 млрд. евро. Това уточнение обаче не отговаря на основната критика на ЕСП — че самата схема е прекалено скъпа спрямо постигнатите икономии.
Отговорът на Комисията е може би най-същественият политически елемент в двата документа. Брюксел напомня, че Регламентът за МВУ не изисква държавите да докладват действителните разходи и изрично предвижда плащанията да не бъдат контролирани спрямо реално направените от получателите разходи. Според Комисията ефективността на Механизма трябва да се оценява чрез сравнение между извършените плащания и изпълнените междинни етапи и цели, а не чрез съпоставка между вложените пари и действително постигнатите икономии. Това означава, че ако определен брой сгради са формално санирани и съответният етап е отчетен като изпълнен, плащането може да бъде оправдано, дори когато липсва надеждна информация колко енергия е спестена и дали същият резултат е можел да бъде постигнат значително по-евтино.
Комисията приема изцяло само една от препоръките на ЕСП — да публикува повече информация за методиката, по която се изчисляват икономиите. Всички останали ключови предложения са приети само частично: за по-добро насочване към основно саниране, определяне на ясни резултатни цели, оценяване на разходната ефективност и събиране на данни за реално изплатените суми.
Защото 43 млрд. евро могат да произведат много санирани фасади и изпълнени административни цели. Но без надеждни данни не може да се установи дали са произвели съответстващите на цената им икономии на енергия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
