Фон дер Лайен е изправена пред критичен тест, докато съдът на ЕС решава по делото със секретните съобщения в „Пфайзъргейт“. Решението на Съда на ЕС в сряда ще оцени дали Комисията е нарушила правилата за прозрачност, пише Politico.
Наследството на Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия ще бъде поставено пред сериозно изпитание тази седмица, когато Съдът на Европейския съюз ще се произнесе по повод секретни текстови съобщения, които тя е обменяла с шефа на фармацевтична компания, сключила многомилиарден договор за ваксини с Брюксел.
Очакваното решение, което може да определи репутацията ѝ, ще даде отговор на въпроса дали отказът на Комисията да разкрие съдържанието на разговорите ѝ с изпълнителния директор на Pfizer Алберт Бурла е нарушение на правилата за прозрачност.
Решението по случая „Пфайзъргейт“, което ще бъде обявено в сряда, ще има далечни последици за това как водещите представители на ЕС водят преговори при затворени врати. То може да хвърли сянка и върху втория ѝ петгодишен мандат, който започна едва на 1 декември. В момент, когато тя се бори да поддържа значимостта на Комисията на фона на надигащия се национализъм в блока, Фон дер Лайен вече е подложена на критика за централизация на властта и отстъпление от ангажименти по отношение на зеления преход.
Същината на казуса е дали текстовите съобщения трябва да се третират като официални документи и съответно да бъдат достъпни за публикуване в името на прозрачността. Кампанийни организации и външни наблюдатели твърдят, че това трябва да е така, когато става дума за комуникация, свързана с изготвянето на политики. Комисията обаче твърди обратното.
Същността на „Пфайзъргейт“
Скандалът избухна през 2021 г., когато The New York Times разкри, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен е водила лични преговори чрез текстови съобщения с изпълнителния директор на Pfizer, Алберт Бурла, за осигуряване на до 1,8 милиарда дози от ваксината срещу COVID-19. Тези съобщения не бяха предоставени при поискване, като Комисията твърди, че те са „краткотрайни по своята същност“ и не подлежат на регистриране като официални документи, пише The Guardian.
Съдебни действия и разследвания
- Дело от The New York Times: Медията заведе дело срещу Европейската комисия за отказа ѝ да предостави достъп до съобщенията между Фон дер Лайен и Бурла.
- Заключения на Европейския омбудсман: През 2022 г. омбудсманът Емили О’Райли определи отказа на Комисията да търси конкретните съобщения като „лошо администриране“ и призова за по-голяма прозрачност.
- Разследване от Европейската прокуратура (EPPO): EPPO потвърди, че разследва начина, по който са били проведени преговорите за закупуване на ваксини, включително ролята на Фон дер Лайен.
Последици и бъдещи стъпки
Решението на Съда на ЕС по този случай може да има дългосрочни последици за начина, по който институциите на ЕС третират електронната комуникация и прозрачността. Ако съдът постанови, че текстовите съобщения трябва да се считат за официални документи, това ще наложи промени в практиките на Комисията.
