Шолц бил за свободата на словото, но не и за крайнодесните партии и, ако ги подкрепял Мъск. Това било друго: Германският канцлер Олаф Шолц, който редовно се представя като радетел за демократичните ценности, намери нова платформа, за да разясни своята версия за това как трябва да изглежда свободата на словото – с определени граници, разбира се. Този път в центъра на вниманието му се оказа милиардерът Илон Мъск, чиито действия и думи продължават да предизвикват бурни реакции на международната сцена.
Свобода на словото, но само, ако е „подходяща“
На Световния икономически форум в Давос, Шолц се обяви за яростен защитник на свободата на изразяване, но бързо уточни, че тя не трябва да бъде използвана за „подкрепа на крайнодесни позиции“
На Световния икономически форум в Давос, Шолц се обяви за яростен защитник на свободата на изразяване, но бързо уточни, че тя не трябва да бъде използвана за „подкрепа на крайнодесни позиции“. Конкретният повод за коментара му бе жест на Илон Мъск по време на митинг в подкрепа на Доналд Тръмп, който беше възприет от мнозина като нацистки поздрав.
Шолц за Мъск: това, което не приемаме, е, ако тази свобода се използва за подкрепа на крайнодесни позиции
„Имаме свобода на словото в Европа и Германия. Всеки може да казва каквото си иска, дори и да е милиардер“, заяви канцлерът с дипломатичен тон, който обаче не успя да прикрие лекото му раздразнение. „Но това, което не приемаме, е, ако тази свобода се използва за подкрепа на крайнодесни позиции“, добави той. С други думи, свободата е ценност, стига да не излиза извън рамките на „правилните“ възгледи.
Тази линия на мислене не изненада никого, но провокира въпроси за двойните стандарти в разбирането на демокрацията. Очевидно в очите на Шолц не всички позиции са равни, дори когато става дума за една от най-фундаменталните ценности на демокрацията.
Мъск: Не се страхува от противоречия
И докато Шолц „майсторски“ се опитваше да балансира между принципите и удобствата на политическата коректност, Илон Мъск, известен със своята провокационна природа, не остана длъжен. След обвиненията, че е използвал нацистки поздрав, той отговори в типичния си стил: „Нападки от типа ‘Всички са Хитлер’ са толкова изтъркани.“ Този коментар, публикуван в социалната му платформа „Екс“, само допълнително разпали дискусиите.
Самият жест на Мъск – според някои критици красноречив, според други просто неуместен – предизвика буря от реакции. Историци и политици побързаха да коментират ситуацията. „Това беше агресивен и открит нацистки поздрав“, заяви историчката Рут Бен-Гиат, специалистка по фашизма. Други, като демократката Кори Буш, стигнаха дори по-далеч, шеговито предполагайки, че Мъск вероятно е репетирал жеста пред огледалото.
От своя страна, милиардерът очевидно не се тревожи от скандала. За него критиките изглежда са просто поредното препятствие по пътя му, което той с удоволствие ще преодолее с язвителен хумор.
Шолц и „хладнокръвието“ в несигурността
Освен за Мъск, канцлерът не пропусна да коментира и отношенията между Европа и САЩ. В речта си в Давос той подчерта значимостта на трансатлантическото партньорство, особено в условията на несигурност. „Съединените щати са нашият най-близък съюзник извън Европа. И аз ще направя всичко по силите си, за да гарантирам, че това ще остане така“, заяви той.
Но докато Шолц се обяви за поддържане на добри отношения с администрацията на Тръмп, думите му бяха съпроводени с препоръка за „хладнокръвие“ и предпазливост. „Европа трябва да стане по-самостоятелна“, отбеляза той. Изказването му бе възприето като поредния опит на Германия да балансира между силната си икономическа зависимост от САЩ и желанието за лидерство в Европа.
Къде е границата?
В крайна сметка думите на Шолц подчертават сложността на въпроса за свободата на словото в съвременния свят. От една страна, Германия и Европа са ангажирани с демократичните ценности. От друга, тази свобода изглежда има ясни граници, когато става дума за мнения, които не са политически коректни или са сметнати за неудобни.
Мъск, със своята непреклонна и провокативна природа, се превърна в перфектния пример за това как свободата на словото може да се превърне в бойно поле на идеологии. А Шолц? Той продължава жонглира в сложната игра на дипломацията – със същото „хладнокръвие“, за което призовава и останалите.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
