Когато белгийските власти официално поискаха свалянето на имунитета на петима евродепутати през май 2025 г., това не беше просто правна формалност. Това беше удар по реномето на институцията, която се опитва да се позиционира като етичният стожер на европейската демокрация. Сред имената в списъка се открои и едно българско – това на Никола Минчев, евродепутат от групата „Обнови Европа“ и бивш председател на Народното събрание.
Минчев се оказа споменат в разследване, свързано с предполагаеми практики за влияние и корупция от страна на китайския технологичен гигант Huawei. Историята, в която един футболен мач се превръща в потенциално доказателство, повдига въпроси не само за конкретния случай, но и за по-широката рамка, в която работят европейските институции, когато става дума за имунитет, разследвания и прозрачност.
Какво всъщност означава да бъде поискан имунитет на евродепутат?
Имунитетът в Европейския парламент е една от гаранциите за независимостта на избрания представител. Той има две измерения. Първото – функционален имунитет – предпазва евродепутатите за действия, извършени в рамките на техните парламентарни задължения. Второто – личен имунитет – ги предпазва от арест и съдебно преследване по време на сесиите на парламента, освен при тежки случаи като залавяне „на местопрестъплението“.
Когато дадена държава поиска сваляне на имунитет, процедурата започва с писмо до председателя на ЕП, който го препраща към Комисията по правни въпроси (JURI). Там случаят се разглежда конфиденциално и, ако бъде одобрен, отива в пленарна зала за окончателно гласуване.
Важно е да се подчертае: искането за снемане на имунитет не е автоматичен знак за вина. Това е техническа и правна стъпка, която позволява на органите на съответната страна да продължат разследването си без институционални пречки.
Редки, но важни: кога се сваля имунитет?
Макар и не ежедневна, практиката по сваляне на имунитети не е необичайна в Европейския парламент. Всъщност, за последните десет години ЕП е разгледал над 80 подобни искания. Сред тях има и случаи с висока политическа цена:
- Ева Кайли, заместник-председател на ЕП, беше обвинена в корупция и пране на пари по скандала „Катаргейт“ – отнет ѝ бе имунитетът, след което тя бе задържана.
- Марин Льо Пен е сред малкото евродепутати, на които имунитетът е бил свалян повече от веднъж. През 2017 г. Европейският парламент одобрява искане на френската прокуратура заради публикувани от нея в Twitter шокиращи снимки на жертви на Ислямска държава – дело, водено по обвинения за „разпространение на насилие“. Две години по-късно, през 2019 г., имунитетът ѝ е свален повторно във връзка с разследване за предполагаема злоупотреба със средства от Европейския парламент чрез фиктивни назначения на сътрудници.
- Петър Бистрон, евродепутат от германската „Алтернатива за Германия“, загуби наскоро имунитета си по обвинение за пране на пари и подкуп.
Какво знаем за участието на Никола Минчев?
Случаят с Минчев се оказва по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Той присъства на футболен мач между „Андерлехт“ и „Лудогорец“ в Брюксел през октомври 2024 г., като гост в ложата на Huawei – събитие, което според белгийската прокуратура е част от мрежа за изграждане на „благоприятни политически контакти“ от страна на китайската компания.
Минчев обясни, че е бил поканен от своя парламентарен асистент Адам Мухтар, който от своя страна е приел поканата от трето лице, впоследствие идентифицирано като обект на разследване. Евродепутатът категорично отрича да е предприемал каквито и да било действия в полза на Huawei – нито чрез законодателни инициативи, нито чрез публични изказвания.
„Нямам какво да крия. Няма никаква обвързаност. Нито съм лобирал, нито съм участвал в каквито и да било политически или институционални решения в полза на Huawei,“ заяви Минчев пред български медии. Той дори настоява сам да бъде снет имунитетът му.
Huawei под прицел: моделът на влияние
По-широкият контекст на случая обхваща разследване, което белгийските власти водят от няколко години. Става дума за предполагаема мрежа от асистенти, съветници и евродепутати, която Huawei е използвала, за да прокарва влияние в законодателните процеси на ЕС. Разследването включва:
- покани за ВИП събития и пътувания;
- предоставяне на технологични подаръци (устройства, абонаменти, услуги);
- скрити дарения към асоциации и НПО-та, контролирани от свързани лица;
- посредничество при назначения на „удобни“ сътрудници в офисите на евродепутати.
През март 2025 г. в рамките на операция, координирана с европейските служби, белгийската полиция извърши над 20 обиска в Брюксел и други градове. Сред разследваните са и други евродепутати от Западна и Централна Европа.
Между подозрение и институционална отговорност
Случаят „Минчев – Huawei“ е тест не само за българския евродепутат, но и за самия Европейски парламент. До каква степен институцията е способна да се саморегулира и да реагира адекватно при съмнения в злоупотреба?
Времето, в което евродепутатският имунитет можеше да служи като политически щит срещу правосъдието, отмина. Днес обществото очаква от представителите си в Европейския парламент не само прозрачност, но и активна съпротива срещу всякакви форми на лобизъм, прикрита зависимост или търговия с влияние. Имунитетът не трябва да бъде тълкуван като привилегия, а като отговорност – временна и уязвима, ако бъде използвана неправомерно. В една функционираща демокрация дори най-високите нива на власт не стоят над закона.
