В моята професия отдавна съм свикнал с начина, по който правителствата лъжат — и карат други да лъжат вместо тях. Това е, което те правят.
Това пише в статия за Daily Mail Питър Хитчънс.
„Но рядко съм виждал такава мъгла от лъжи, каквато наблюдаваме днес. Почти никой в тази страна не знае истината за Украйна. Нищо подобно не се е случвало от времето, когато бяхме излъгани относно инвазията в Ирак с абсурди за несъществуващи „оръжия за масово поразяване“. Лъжците бяха разкрити — и си взеха поука. Те се научиха да лъжат по-умело. През това време мнозина от онези в нашето общество, които знаеха как да оспорят подобни лъжи, починаха или се пенсионираха и не бяха заменени.
Украйна – без начало, без дебат, само пропаганда
Никога не сме водили истински дебат за кризата в Украйна, от самото ѝ начало. Казвал ли ви е някой на власт откровено кога, как и защо започна тази война? Не. Някой обяснил ли е защо Великобритания — престъпна, занемарена, затънала в боклуци, заразена с плъхове и практически фалирала — трябваше да се намеси? Също не. Просто ви бяха поднесени тонове пропаганда за „демокрация“, свобода и измислена руска заплаха. Ето някои от лъжите, които ви се повтарят отново и отново:
„Войната не е била провокирана“ — рядко в историята война е била по-провокирана
Руснаци от всякакъв тип — симпатични либерали като Егор Гайдар и жестоки деспоти като Владимир Путин — умоляваха Запада да спре да мести военния си алианс НАТО на изток към Русия. Всички руснаци, включително великият антикомунист Александър Солженицин, бяха шокирани и разгневени, когато през 1999 г. НАТО внезапно изостави отбранителната си позиция и атакува Югославия — държава, която не бе нападнала нито един член на НАТО.
Тези протести достигнаха връхната си точка през февруари 2007 г., когато Путин произнесе драматична реч в Мюнхен. Той заяви, че разширяването на НАТО е „сериозна провокация, която намалява нивото на взаимно доверие“. И попита директно: „Срещу кого е насочено това разширяване?“
Представете си, че някой като Путин ви заговори така в кръчма късно вечер — ще го приемете като предупреждение, че е сериозно раздразнен. И ако не търсите бой, ще отстъпите. Но ние не отстъпихме.
През април 2008 г. тогавашният американски президент Джордж Буш — същият „гений“, който нахлу в Ирак — заяви, че Украйна трябва да бъде поставена на пътя към членство в НАТО. Дори The Guardian, обичайният „вестник на либералните милитаристи“, призна, че това „вероятно ще вбеси Кремъл“. И така и стана.
Подозирам, че от този момент насетне бяхме на пътя към война.
Не оправдавам Путин, но да отричаме провокацията е лъжа
Често ме обвиняват, че оправдавам Путин, когато говоря така. Но не го правя. Смятам, че той постъпи глупаво и погрешно, като се поддаде на провокацията. Мъдрите хора я игнорират. Но да твърдим, че не е бил провокиран — това е просто лъжа.
„Русия е нападнала Грузия през 2008 г.“ — още една лъжа
А всъщност всеки може да намери статия на агенция Ройтерс от 2009 г., озаглавена „Грузия започна войната с Русия: доклад, подкрепен от ЕС“.
Статията обобщава разследване, проведено от уважаваната швейцарска дипломатка Хайди Талявини, по искане на Брюксел. Тя казва точно това. И все пак по някакъв начин, повечето западни медии не намериха място за това в отразяването си.
До днес срещам уж информирани хора, които не са чували за Талявини или нейния доклад.
Не става въпрос за демокрация и свобода
Колкото повече Западът твърди, че се грижи за демокрацията, толкова по-малко прави за нея на практика.
Примери?
През 2014 г. избраният президент на Украйна беше незаконно свален от тълпа. Великобритания и САЩ одобриха този позорен акт, защото предпочетоха незаконните метежници пред законната власт. Не можеш да го направиш това и в същото време да се представяш за страж на демокрацията.
Мълчание за Румъния и Турция
Калин Джорджеску
Потърсете напразно протести срещу случилото се в Румъния – страна членка на ЕС и НАТО. Там кандидат-президентът Калин Джорджеску бе отстранен от изборите от съда през декември, след като поведе в първия тур. Беше му забранено да участва във втория, защото „имал неправилна политика“.
И това не е всичко.
Екрем Имамоглу/архив
Погледнете срамното мълчание на Запада относно бруталното поведение на турския президент Реджеп Ердоган. Преди седмици той арестува и хвърли в затвора Екрем Имамоглу — опозиционен политик, който изглеждаше като заплаха за победата му на изборите.
Имамоглу се присъедини към множеството журналисти и демократи, които вече гният по турските затвори. Ердоган смаза свободните медии, свободата на словото и правото на протест. Но неговата страна все още е член на НАТО, а западните държави реагираха с по-малко шум от сърдит лалугер.
Германия и заобикалянето на демокрацията
Няма дори да се опитвам да обясня как Германия наскоро възкреси стария си, разпуснат парламент, за да прокара закон, който новият парламент отказа да гласува — закон, с който се отпускат още милиарди за войната в Украйна.
Истината като дълг
Изисквайте истински дебат. Изисквайте истината. Не позволявайте отново да ви въвлекат в глупости. Иначе няма само дупки по пътищата – ще имаме и бомбени кратери“, завършва статията си Питър Питър Хитчънс.
