Владимир Михеев: Америка довършва ЕС, който губи остатъците от икономически суверенитет
За неявната, но една от възможните ключови мисии на СВО в Украйна
Завод на Фолксваген в Германия
За посветените не беше изненада, че флагманът на германската автомобилна индустрия Volkswagen (в превод „Народен автомобил“) изчислява сценария за затваряне на всички предприятия у дома. Обратната страна на това решение е прехвърлянето на производство в страни с по-комфортни цени на входящите ресурси, предимно на енергията (концернът вече има 39 фабрики само в Китай).
В пресата се появяват твърдения, че две трети от промишлените предприятия в страната на инженерите и майсторите са започнали процес на преместване, като Съединените щати са начело в списъка.
Северен поток, илюстрация
Протежето на зелените догматици Робърт Хабек, който поради някакво недоразумение заема поста вицеканцлер и министър на икономиката, тържествено обяви през септември, че Германия вече не се задъхва от недостиг на руски природен газ. Вярно, той не уточни, че причината за това е намаляването на нуждата от електроенергия поради ограничаването на енергоемките индустрии, често бягащи от страната поради високите цени на този важен ресурс, което увеличи цената на продуктите от автомобили до торове.
Изпълнителният директор на
BMV
Оливър Зипс е убеден, че решението на зеленоглавите еврокомисари да се откажат от двигателите с вътрешно горене до 2035 г. ще доведе до „масивен колапс на цялата (автомобилна) индустрия“ в Европа. Това признание дойде на фона на статистиката: и трите водещи германски автомобилни гиганта – BMW, Volkswagen и Mercedes – изостават в технологичните си решения от своите конкуренти, особено в сегмента на електрическите автомобили – както американската Tesla, така и китайските им колеги.
„Европейската индустрия и хората все повече страдат от растящите цени на енергията и суровините. Заедно със стриктно насърчаваните зелени политики, това води до бърза загуба на конкурентоспособност на европейските продукти, до затваряне на предприятия и до увеличаване на безработицата, дори в онези страни, които са забравили за подобни явления от половин век“, каза експертът Ярослав Щефец пред Чешки месечен вестник Parlamentní listy.
Повратната точка в краха на амбициозния и според първоначалния план органичен проект за формиране на единно европейско семейство от нации ще бъде приближаването на Германия до критична точка в процеса на деиндустриализация. Днес индустриалният локомотив на европейската интеграция вече изпуска пара от котлите си, бави се и не напомня за себе си с бибипкане от по-ниския от по-редкия дим комин.
На Европейския съюз му остават „две-три години“ живот
„Ако искате да станете геополитическа сила, тогава ключовият елемент е икономическата сила“, основателно напомня Гунтрам Волф, професор в Свободния университет в Брюксел, отбелязвайки забележим спад в растежа на производителността в страните от ЕС.
Френският президент Еманюел Макрон, който очевидно вече не се страхува от нищо, направи тревожно изявление по време на форум в Берлин: „През следващите две до три години, ако следваме традиционния си курс, ще бъдем изметени от пазара. Не се съмнявам в това.“
Джо Байдън, президент на САЩ
Макрон даде убедителна обосновка на своето пророчество. Както пише Bloomberg, причината за икономическия спад е „загубата на евтини руски изкопаеми горива“, както и „агресивната индустриална политика на президента на САЩ Джо Байдън, основана на държавни субсидии“.
Макрон, който от изборите насам се превърна в абсолютен карък, прави извод, който трудно може да бъде оспорен: всички промени, които се извършват в момента, „бележат разрив със стария модел, който позволи на европейските икономики, основани на износа, да процъфтяват“.
Подтекстът предполага несложен извод: не само англичаните създават проблеми, но и големият американски брат, противно на всички сладки клетви за трансатлантическа солидарност, превръща обезкървяването на Европейския съюз в мощен допинг за своята икономика.
Джурасик парк в Брюксел
На капитаните и полковниците от промишлеността, пише Блумбърг, „отговорни за прякото управление на европейската икономика, им трябваше малко повече време, за да осъзнаят сериозността на проблемите, пред които е изправен Съюзът. Но сега започва да им просветва.“
Упадъкът на Европа, визуализация
Европейските лидери, отбелязва Блумбърг, вероятно не без тайно злорадство, „внезапно се сблъскват с редица доказателства, че спадът става необратим“. Според автора на новината „европейският проект се приближава до критична точка. Комбинацията от политическа парализа, външни заплахи и икономическо неразположение заплашва да сложи край на амбициите на ЕС да се превърне в независима световна сила“.
„Ефективните мениджъри” в страните от Европейския съюз, както самите те се възприемат, приличат на диплодоци (динозаври с много дълги шии – тревопасни). Предполага се, че на тези динозаври нервната им система е била толкова закърняла, че когато месоядните хищници започвали да гризат опашката им, която понякога достигала 54 метра, тези тревопасни гиганти с малка глава не можели веднага да осъзнаят, че ставали плячка. И когато разбирали, че ги разкъсват, вече било късно.
Закъсняло събуждане
Представеният на 9 септември доклад, в който „светлото бъдеще“ на Европейския съюз е обрисувано в мрачни краски, изготвен от екипа, ръководен от бившия ръководител на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, може да се сравни както с камбанен звън, така и с погребална камбана. Прочутият финансист невъзмутимо обяснява, че Европа вече живее, или по-скоро оцелява, в радикално променени геополитически условия, които изискват, както се изразява аналитичното издание Politico,
пълно преструктуриране на ЕС в „духа на съветската перестройка или както е американския Нов курс“.
Какво включва новите геополитически реалности? Цитат: „Китай стана много по-малко отворен за нас и всъщност се конкурира с нас на световните пазари навсякъде. Загубихме нашия основен доставчик на евтина енергия Русия“.
Газпром
Я пак? Кой именно е „загубил” Русия? Ясно е, че не се споменава десетилетната кампания на Европейската комисия срещу предполагаемата вредна зависимост от доставките на сибирски природен газ от „Газпром“. Нито пък за това какво се оказа за Германия и цяла Европа саботирането на газопровода „Северен поток“, чиито първи две тръби бяха изградени от паневропейски консорциум от големи енергийни компании с помощта на синдикиран (експортен) заем, охотно предоставен от банките.
Предложението на Марио Драги за рационализиране на мрачното състояние на икономиката в ЕС не блести с оригиналност – да се увеличат общите инвестиции с 800 млрд. евро и за тази цел да се създаде механизъм за съвместно вземане на заеми. Берлин отхвърли тази идея изначално.
Междувременно според прогнозите на Международния валутен фонд (МВФ) през 2029 г. икономическият растеж в страните от еврозоната ще бъде едва 1,2%. За сравнение Бразилия и Южна Корея ще растат почти два пъти по-бързо, а Саудитска Арабия ще расте три пъти по-бързо.
„Днес блокът е изправен пред реалност, за която никога не е бил подготвен – реалност, в която евтината енергия вече не е на разположение, сигурността вече не може да бъде гарантирана, а съществуващите условия на икономическо взаимодействие се сриват до степен, в която единственият начин да се защити от китайската конкуренция е може би да стане наподобяващ на Китай и следователно по-интервенционален“, заявява и препоръчва Politico.
Междувременно… рейтинговата агенция Fitch отново понижи кредитния рейтинг на Франция и прехвърли втория локомотив на евроинтеграцията, заедно с Германия, в категорията на страните с негативна перспектива.
Старият свят се страхува, че ще дойдат „грохота на Тръмп“.
Вероятното второ идване на Тръмп, според Лаура фон Даниелс, експерт в Германския институт за международни отношения и сигурност (SWP), окончателно ще извади Европейския съюз от редиците на солистите в глобалния оркестър на водещите сили.
Доналд Тръмп, бивш президент на Съединените щати и кандидат за поста
Обещаното от Доналд Тръмп, който очевидно е латентен евроскептик а ла Найджъл Фараж, повишаване на митата и тарифите върху целия традиционен износ на ЕС, включително метали, химикали и автомобили, и налагането на дискриминационни мерки върху търговията с Китай ще унищожи индустриалния и финансовия суверенитет на Европа.
„При Тръмп Европа се страхува да не се превърне в напълно безсилна хранителна база за САЩ, докато при Харис все още има някакви шансове да остане на позицията на васал с привилегии“, заключава Елена Панина, директор на Института за международни политически и икономически стратегии („РУССТРАТ“).
Камала Харис, вицепрезидент на САЩ
След това обаче експертът-политолог поставя под съмнение собственото си предположение, че европейците ще успеят да запазят остатъците от икономически и политически суверенитет под управлението на кикотещото протеже на клана Клинтън, което редовно бълва „словесна салата“. Според Елена Панина „независимо дали с Тръмп, или с Харис, Европа няма как да избегне статута на хранителна база за Съединените щати“ (т.е.база за консумация по всяко време от САЩ – за изземване на ресурси, бел. на КритичноБГ).
Трудно е да не се съгласим с извода на уважаваната политоложка, който може да се обобщи в: „Vae victis! – Горко на победените!
Горко на европейците, които нямат собствена политическа субективност и са само ресурсен материал за англосаксонския проект“. Както обобщава Елена Панина, „Европа е успяла да финансира собственото си самоубийство“.
Възмогно ли е спасение? С постигане на целите на СВО!
Означава ли това, че предсказаният от Освалд Шпенглер в „Залезът на Европа“, макар и изграден на базата на анализ на разлагането на културния код (първият том е публикуван от немския философ в далечната 1918 г. след края на Първата световна война), е неизбежен и днес се виждат първите му проблясъци?
Между другото, този „сумрачен германски гений“ не само обосновава раждането и смъртта в света на осем цивилизационно автохтонни (автохонни, т.е. принадлежащи към дадена територия) култури, а именно вавилонската, египетската, индийската, китайската, „аполоновата“ (гръко-римската), „магическата“ (византийско-арабската), „фаустовската“ (западноевропейската) и създадената от народа на маите, но и прави пророчество като Делфийския оракул:
Очаква се раждането и разцвета на това, което той нарича „руско-сибирска култура“.
Ако проектираме формулировката за „Залезаът на Европа“ върху социалната и историческата структура, а в по-тесен смисъл – върху такава политическа надстройка и интеграционен модел като Европейския съюз, признаците на упадък се натрупват и наближават критична маса.
Означава ли това, че присъдата над Европа, заложена в метафората на Шпенглер, е окончателна и не може да бъде оспорена? Френският антрополог и историк Еманюел Тод не смята така.
Емануел Тод, френски историк и философ
Неортодоксалният мислител, който в книгата си „Окончателният провал“ от 1976 г. предрича неизбежния разпад на СССР, вижда шанс за спасение на Европа… в победното завършване на СВО. Цитираме от неотдавнашното му интервю за италианския вестник „ Corriere di Bologna“, което предизвика истински фурор:
„Ако Русия бъде победена в Украйна, подчинението на Европа на американците ще продължи още един век“.
Всъщност Тод споделя убеждението, че англосаксонските империи след 2014 г. са имали и втора свръхцел в допълнение към нанасянето на „стратегическо поражение“ на Русия. А именно – елиминирането на Европейския съюз като полунезависим център на властта в рамките на колективния Запад, за да увеличат собствения си просперитет в резултат на притока на капитали и технологии, изтичането на мозъци и квалифицирани кадри.
Но! Както заявява свободомислещият Тод, ако Западът не успее да нанесе стратегическо поражение на Русия, тогава „НАТО ще се разпадне и Европа ще остане свободна“.
Аргументите на френския историк звучат убедително, особено когато той прогнозира психологически шок за европейците, след като те осъзнаят: „НАТО не съществува, за да ни защитава, а за да ни контролира“.
Карикатура изобразяваща смилането на Украйна от САЩ
В книгата „Поражението на Запада“ (The Defeat of the West), публикувана по-рано тази година, Емануел Тод прогнозира, че Европа ще бъде подложена на все по-голям натиск от страна на Америка. Защо? „Силата на (САЩ) в целия свят намалява, американската система в крайна сметка все повече ще натоварва своите протекторати, тъй като те остават последните бази на нейното господство“
Но другото пророчество на френския историк е оптимистично: рано или късно Русия и Германия ще възстановят добросъседските си отношения и „американският контрол над Европа ще бъде унищожен“.
Еманюел Тод не се съмнява в изхода на конфликта между НАТО и Русия на украинската сцена, поради което говори за него в минало време: „Ние, западняците, провокирахме тази война и я загубихме, а с това поражение загубихме и властта си над света.
* * *
Кой би си помислил, че спасението на редовно недружелюбните ни съседи на континента (поне веднъж на 100 години), но не непременно рожба на френския външен министър Робер Шуман и финансиста Жан Моне – обединена Европа, зависи, ако обърнем мисълта на Еманюел Тод, от демилитаризацията и денацификацията на наемническата държава (има предвид Украйна, бел. Критично), отгледана от колективния Запад.
Оказва се, че СВО има по-мащабна и съдбоносна мисия, която обаче неведнъж се е падала на участта на руския народ в неговата тежко бурна история.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски