Любо Данков: Три години след „началото“ на войната – агресия срещу мирна Украйна или антитерористична операция на Русия?: Ако днес, на 24-ти фивруари, някой ви каже, че преди три години в Украйна е избухнала война, вие му кажете, че е неонацист. Войната в Украйна избухна още през 2014-та година и доведе до много жертви и страдания.
Оказа се, че в Европа няма работеща система за сигурност и предотвратяване на въоръжени конфликти. Така нареченият демократичен свят реагира абсолютно неадекватно и зае страната на тези, които провокираха и започнаха войната. Медиите на „свободния свят“ сипеха лъжи и манипулации, създаваха паралелна реалност за конфликта. Същото правеха и повечето политици в Европейския съюз и САЩ.
Разпространяването на истината за тази война можеше да помогне за прекратяването и. Можеше да се избегне разширяването на конфликта и включването на Русия.
Разпространяването на истината за тази война можеше да помогне за прекратяването и. Можеше да се избегне разширяването на конфликта и включването на Русия. Но явно идеята е била точно провокиране на голям въоръжен конфликт, унищожаване или подчиняване на Украйна и нанасяне на максимални щети на Русия.
Не знам дали е възможно зомбираният от истеричнната пропаганда в „демократичния свят“ човек да погледне безпристрастно на войната на територията на Украйна, но поне ще опитам да дам една друга гледна точка. Който е запазил разсъдъка си, може и да научи нещо.
В края на осемдесетте години на 20-ти век социалистическия блок, в който беше и моята страна, загуби студената война. Като следствие, Съветският съюз се разпадна, като това стана бързо и при външен натиск от страна на победителите от Запада, които диктуваха условията. Така беше създадена независимата държава Украйна, в която влязоха всички територии на бившата Украинска съветска социалистическа република (УССР). В тази държава попаднаха хора с различни виждания за бъдещето на държавата си, хора с различна култура, говорещи на различни езици. Това, само по себе си, не е проблем, доказано е в страни като Швейцария и Белгия. Но за да се развива безпроблемно такава държава, нужно е хората в нея да постигнат някакво споразумение помежду си, всяка група да уважава правата на останалите и всички проблеми да се решават с компромиси.
Дали това можеше да се постигне в Украйна – теоретично да, но на практика доста трудно. Причината за това е разположението на страната до границите на Русия, което в условията на новата студена война между САЩ и Русия, създаваше предпоставки за използване на страната като терен за геополитическо противопоставяне.
Войната, която се води сега на територията на Украйна, щеше да бъде избегната, ако след разпадането на СССР на територията на Украинската съветска република бяха създадени две отделни държави – западна и източна. В източната трябваше да попаднат всички руски територии, които бяха прехвърлени административно на УССР по време на съветския период, когато всички републики бяха една държава. Болшинството от хората в източната част останаха свързани с Русия, независимо от административното им прехвърляне към друга република.
Предпоставка за сериозен конфликт стана желанието на една част от хората в Украйна да се присъединят към Европейския съюз и нежеланието това да се случи при друга част от хората в страната. Това е съвсем реален конфликт, който има ясна икономическа основа. Влизането в Европейския съюз за западните части на страната вероятно би се отразило добре, но би било доста тежко за източните части, в които беше съсредоточена промишлеността на страната.
От една страна, отварянето на пазарите щеше да бъде несиметрично – в Украйна щяха да влизат безмитно европейски стоки, но обратния процес – износът на украински стоки към Европейския съюз щеше да остане блокиран, поради несъответствия в някакви европейски изисквания към украинските стоки. Това, естествено, би довело до унищожаване на местната икономика. Проблемът би се решил с огромни инвестиции, но Европейският съюз не е показал и желание за преговори в тази насока. От друга страна, присъединяването към ЕС би нарушило икономическите връзки с тогавашния основен икономически партньор – Русия, а преориентирането на износа на промишлени стоки към ЕС би било дълъг процес с доста несигурен резултат.
през 2013-та година президентът Янукович отложи подписването на споразумение за асоциация на Украйна с Европейския съюз
И така, през 2013-та година президентът Янукович отложи подписването на споразумение за асоциация на Украйна с Европейския съюз, тъй като в това споразумение нямаше ясна икономическа част, която да урежда споменатите по-горе проблеми. Тогава привържениците на евроинтеграцията започнаха протести, които доста надхвърлиха рамките на законността.
Опразненият от сили на реда правителствен квартал беше завзет от въоръжената опозиция и така беше дадено началото на въоръжен преврат. Една част от украинското общество, подпомогната от външни сили, наложи със сила волята си над останалата част от обществото
През февруари 2014-та година между опозицията, подкрепяща и предвождаща протестиращите и правителството беше подписано споразумение за предсрочни избори, което беше веднага нарушено от опозицията. Опразненият от сили на реда правителствен квартал беше завзет от въоръжената опозиция и така беше дадено началото на въоръжен преврат. Една част от украинското общество, подпомогната от външни сили, наложи със сила волята си над останалата част от обществото. Това засили конфронтацията в цялата страна, в основните градове бяха организирани масови протести и контрапротести.
В Донбас, промишленото сърце на Украйна, противопоставянето на преврата беше най-силно, там определени сили последваха примера на столицата и извършиха контрапреврат, започна подготовка за обявяване на две независими републики – Донецка народна република и Луганска народна република.
Новата власт в Киев реагира срещу това с изпращане на тежка военна техника към Донбас и обявяване на т.н. антитерористична операция. Съответно, в Донбас започна подготовка за отговор на тези действия и така избухна гражданска война. И двете страни в конфликта получаваха помощ отвън, но това е друга тема.
В тази война украинските въоръжени формирования използваха методи, които обективно могат да се нарекат терористични – безразборно обстрелване на граждански обект и избиване на цивилни граждани.
Последваха първите Мински споразумения, напълно неуспешни. След тях беше сключено споразумението Минск-2, което беше частично успешно, защото намали интензитета на военните действия и войната премина в позиционна фаза. Ако това споразумение беше изпълнено, войната можеше да приключи още в първата половина на 2015-та година. Ключов елемент в споразумението беше промяната на Конституцията на Украйна, за да върне в състава си отделилите се републики на федеративен принцип. Това не се случи, под благосклонния поглед на гарантите за Украйна в мирното споразумение, чиито лидери Оланд и Меркел по-късно ще признаят, че изобщо не е имало идея мирният план да се изпълни, просто са искали да дадат време на Украйна да изгради силна армия и да реши конфликта с военна сила.
Позиционната война продължи да началото на 2022-ра година, когато след всички данни, че Украйна започва настъплението си срещу двете републики, Русия се включи във войната и тя се разпростря по цялата територия на Украйна. Русия се включи съвсем очаквано и логично в продължаваща осем години война. Защо се случи това:
През есента на 2021-ва година руските служби вече са били наясно, че предстои дългоочакваната атака на ВСУ срещу републиките. Украинските сили бяха закупили дронове „Байрактар“ от Турция, бяха изпробвали няколко от тях срещу военни и цивилни цели и се видя, че републиките нямат ефективно противодействие. Ефективността на дроновете беше доказана във войната за Нагорни Карабах.
Русия започна военни учения в близост до границите на Украйна, които бяха предупреждение, да не се тръгва към военно решаване на конфликта. Аз лично бях шокиран, че Украйна предприе тази самоубийствена атака. Истината е, че Украйна първа започна артилерийска подготовка за настъпление, след което Русия направи неизбежното.
Да си припомним ситуацията на фронта в последните дни преди 24-ти февруари 2022 г.:
На 15 февруари ОССЕ регистрира 41 нарушения на прекратяването на огъня. Тогава режимът в Киев започна активно да обстрелва Донбас.
16 февруари: 76 нарушения
17 февруари: 316
18 февруари: 654
19 февруари: 1413
20-21 февруари: 2026
22 февруари: 1484
Стана ясно, че има сериозна ескалация на военнте действия
24 февруари: Намеса на руската армия…
В дните преди намесата на Русия хората в Донецк и Луганск разказваха, че е станало по-лошо от 2014-та година. Същата безразборна стрелба. Особен интерес представляват обстрелите на Луганск, който през 2015-та година вече се намираше далече от линията на фронта и до дните преди средата на февруари 2022-ра година не беше обстрелван.
Така че, украинската армия нападна, Русия отговори. Съвсем логично и съвсем очаквано. СВО съвсем спокойно можеше да се нарече и АТО (антитерористична операция)
Така че, украинската армия нападна, Русия отговори. Съвсем логично и съвсем очаквано. СВО съвсем спокойно можеше да се нарече и АТО (антитерористична операция), която за разлика от украинската АТО, която беше на практика терористична операция, руската операция трябва да спре тероризма на една държава, подклаждан и подпомаган отвън.
Можеше ли Русия да не се намеси и да остави украинската армия да смаже съпротивата в ДНР и ЛНР и да изравни със земята градовете в републиките? Не. Това е от една страна морален въпрос – не може да бъде изоставен съюзник, жертва на дългогодишен терор. От друга страна – какво би последвало след победата на запада в Украйна? Същите действия, но вече в републиките на Руската федерация. Активиране на западни агенти, „борба за демокрация“, преврати и т.н. Невероятно наивно би било да се смята, че Русия, в която вече управлява Путин, а не Елцин или Горбачов, ще допусне това.
Виновни за включването на Русия във войната са тези западни политици, които подкрепяха Украйна за силово решение на конфликта, както и медиите, които създадоха паралелен сват, който заблуди хората и създаде комфорт на тези политици да водят милитаристична политика към ескалация на военните действия.
Каквото и конфликти да има в едно общество, не трябва да се допуска те да се решават с тероризъм. Когато това се изпробва с държава, важен партньор за Русия, се получава резултатът, който виждаме сега в Украйна. Виновни за включването на Русия във войната са тези западни политици, които подкрепяха Украйна за силово решение на конфликта, както и медиите, които създадоха паралелен сват, който заблуди хората и създаде комфорт на тези политици да водят милитаристична политика към ескалация на военните действия.
Дали ние, хората, които се обявявахме за мир много преди втория етап на войната през 2022-ра година, можехме да направим нещо повече или просто нямахме шанс срещу мейнстрима, който насаждаше паралелна реалност в главите на хората, аз не знам. Явно политиците в Запада бяха твърдо решили да използват Украйна за война срещу Русия и накрая успяха. Поне опитахме, и за разлика от хората, които сега играят постановки на загриженост за Украйна и териториалната и цялост, съвестта ни е чиста и ръцете ни не са изцапани с кръв.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
