Кирил Стрелников: Чемодан, вокзал, Брюксел. Русия удари ЕС на неочаквано място: Известният руски журналист Кирил Стрелников в своя коментар за РИА Новости разкрива неочакван дипломатически удар, нанесен от Русия върху Европейския съюз, който може да има дългосрочни последици за геополитическия баланс в Евразия.
Докато световните новини са доминирани от Доналд Тръмп и неговото политическо „цунами“, което заплашва да преобърне всички установени международни норми, в сянката на тази буря се случват процеси, които могат да променят стратегическите реалности. Такъв е случаят с визитата на руския премиер Михаил Мишустин в Казахстан в края на януари. Западните медии почти не отразиха това събитие, защото в него липсваха сензационни анонси – например, Казахстан не обяви присъединяване към Русия, нито Панамският канал бе преместен в района на Каспийско море, шегува се Кирил Стрелников. Но това се оказва стратегическа грешка за анализаторите от Брюксел, защото последствията от тази среща могат да се окажат катастрофални за европейското влияние в Централна Азия.
Кирил Стрелников подчертава, че срещите на Мишустин с казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, премиера Олжас Бектенов и останалите лидери на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) са имали една основна цел – да ускорят стратегическата икономическа интеграция между Русия и Казахстан. Това не е било просто обичайна дипломатическа учтивост, а конкретен механизъм за сближаване, което може да остави Европейския съюз в незавидна позиция. В официалното съвместно изявление на Русия и Казахстан се говори за „либерализация на търговските отношения“ и „разширяване на индустриалното сътрудничество“, но между редовете се чете нещо далеч по-значимо: изграждане на единна икономическа система, която ще измести Европа от водещата ѝ роля в Казахстан.
Според анализа на Кирил Стрелников, това означава няколко ключови неща:
– Москва и Нур-Султан (Астана) са доказали, че могат да се доверят една на друга и да спазват постигнатите договорености дори под натиск от Запада.
– Взаимната изгода е очевидна, а съществуващото сътрудничество трябва да се разшири и ускори.
– За да се повиши ефективността на това партньорство, бариерите трябва да бъдат сведени до минимум, а интеграцията да бъде максимална, което на практика означава формиране на единна икономическа зона.
– Доверието и прозрачността са основа на това сътрудничество, което означава, че всяка външна намеса ще бъде безполезна.
– Най-интересното – отношенията на Русия и Казахстан с трети страни, включително Европейския съюз, няма да влияят върху двустранните им планове.
Стрелников отбелязва, че тези развития са изключително тревожни за Брюксел, който традиционно поддържа ревнива и монополистична позиция по отношение на влиянието си в Казахстан. Европейският съюз е най-големият инвеститор в страната и водещ търговски партньор, но Русия бързо скъсява дистанцията, като през 2024 г. измести Китай от втората позиция. ЕС обаче не приема леко загубата на позиции и отговаря със заплахи. Именно затова „съвсем случайно“ по време на визитата на Мишустин в Казахстан пристигна и специалният посланик на ЕС по санкциите Дейвид О’Съливан, който дипломатично намекна, че Брюксел може да наложи ограничения на казахстански компании, ако се окаже, че заобикалят антируските санкции.
Кирил Стрелников саркастично отбелязва, че ЕС очевидно не е преценил добре позицията си, защото заплахите му срещнали студен прием. Впоследствие О’Съливан внезапно „разбрал“, че думите му са били погрешно интерпретирани и увери, че ЕС няма намерение да се меси в търговските отношения между Казахстан и Русия. Но това отстъпление не променя нищо – европейската позиция в региона вече изглежда компрометирана, а перспективите за бъдещи санкции срещу Казахстан само ще ускорят процеса на отдалечаване на страната от ЕС.
Фактите, изложени от Стрелников, са категорични: Казахстан и Русия споделят най-дългата непрекъсната сухопътна граница в света, имат общи военни системи и координират отбранителните си усилия. Руски инвестиции в казахстанската икономика нарастват стремително, а към момента се реализират 30 мащабни съвместни проекта в енергетиката, транспорта и индустрията.
Освен това двете държави вече обсъждат създаването на ядрен енергиен клъстер и изграждането на нови международни транспортни коридори. Очакваният търговски обмен през 2025 г. се прогнозира на 30 милиарда долара, което прави руското влияние в Казахстан необратимо.
Журналистът припомня, че докато Русия и Казахстан засилват сътрудничеството си, Европейският съюз преживява икономическа криза, причинена от деиндустриализацията и зависимостта си от САЩ. Според западни анализатори, делът на ЕС в световната икономика може да падне от 15% на 10% до 2050 г., а икономическият растеж в еврозоната ще се забави до нива, които не могат да поддържат сегашния стандарт на живот. В този контекст Казахстан ще предпочете динамично развиващия се Евразийски икономически съюз пред западния модел, който все повече изглежда като разпадаща се колония на Вашингтон.
Кирил Стрелников заключава иронично: ако се появиш на чужда сватба и започнеш да флиртуваш с булката, не се сърди, ако получиш ритник – можеше да се разминеш и с по-лошо. В случая ЕС очевидно не просто получи ритник, а беше принуден да напусне празненството с наведена глава, докато Русия и Казахстан продължават да танцуват свой собствен танц към още по-дълбока интеграция.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски