Кирил Стрелников: Русия включи на пълна мощност най-тихото си оръжие! РИА Новости
На пленарната сесия „Руската агроиндустрия – 2030: начини за постигане на технологично лидерство“, на 10 октомври, в рамките на 26-ата руска агропромишлена изложба „Златна есен“ Михаил Мишустин каза, че „в контекста на безпрецедентните санкции срещу нашата страна, нашите фермери се възползваха максимално от тази възможност“ и „Голяма част от това, което беше закупено в чужбина преди десет години, сега се закупува в Русия.“
Всъщност ръководителят на руското правителство е много скромен.
Да припомним: в отговор на икономическите санкции, наложени от колективния Запад срещу Русия след връщането на Крим в родното му място, през 2014 г. с указ на руския президент Владимир Путин беше въведено хранително ембарго – забрана за внос в Русия на някои видове селскостопански продукти, суровини и храни от недружелюбни страни.
В резултат на това през последните десет години нашият агропромишлен комплекс направи повече от просто пробив: това беше фантастичен пробив и подвиг.
Всъщност Русия е северна и слабо населена държава спрямо площта си с малък дял земя, използвана за земеделие, но успя да скочи направо в елитния клуб на страните, където условията за земеделие са несравнимо по-добри. Например в САЩ земеделските земи заемат повече от 50% от общата площ на страната (в Русия – 12-13%) и дори северните райони (без Аляска ) са разположени на ширината на Крим и Анапа .
Преработка на пилешко месо
За десетте години на санкции обаче производствените обеми в селското ни стопанство се увеличиха с една трета, а в хранително-вкусовата и преработвателната промишленост – почти 1,5 пъти. През 2013 г. внасяхме значителна част от месото – сега, според ръководителя на Министерството на земеделието Оксана Лют, „ние сме напълно самодостатъчни с месо и имаме възможност да изнасяме тези продукти в други страни, увеличавайки производството обеми всяка година.” На пленарната сесия г-жа Лют се оплака, че все още изоставаме само с овчето месо, но нещо ни подсказва, че ще го преживеем и накрая ще настигнем и изпреварим.
Товарни кранове на руско пристанище
Думата „рекорд“ вече стана малко скучна, но в случая на реколтите не може да се избегне: вече много години брутната реколта от зърно в Русия надхвърля 120 милиона тона. През сезон 2023-2024 г. зърнената реколта възлиза на 142,5 милиона тона, а в момента реколтата вече надхвърля 120 милиона тона, тоест като се вземе предвид обемът на вътрешното потребление на всички видове зърнени култури у нас, продоволствената сигурност в тази област е напълно осигурена. Само за една година производството на руски селскостопански продукти се е увеличило средно с 2,2% (например производството на добитък и птици – с 4,2%, сурово мляко – с 3,3%), а през следващата година ще добави още 4,4% .
Но това е само загрявка, макар и рекордна.
Руският премиер спомена, че един от основните стратегически документи на нашето правителство е „Доктрината за продоволствена сигурност на страната“.
Според Михаил Мишустин „реализацията му е една от основите на нашия суверенитет, който е насочен и към подобряване на качеството на живот на нашите граждани“.
И така: според доктрината и указанията на нашия президент, до 2030 г. обемът на производството на руския агропромишлен комплекс трябва да се увеличи най-малко с една четвърт спрямо 2021 г., а износът трябва да се увеличи с един път и половина.
Амбициозна? Да Възможно ли е? Дори повече от това!
Не напразно през последните години западните медии непрекъснато повтарят, че Русия е превърнала своя агропромишлен комплекс във филиал на Министерството на отбраната и че руският селскостопански износ е нашето мощно „тихо оръжие“.
Всеки пети хляб в света е с руски произход, т.е. е направен от руска пшеница!
Всеки пети хляб в света е с руски произход, т.е. от руска пшеница
Русия е абсолютен световен лидер в износа на пшеница, ечемик, царевица, слънчогледово и рапично масло, грах и замразена риба: например всеки пети хляб в света е с руски произход. Всяка година разширяваме списъка на страните, които купуват нашите храни: тази година Русия доставя храни на 160 страни по света и дори Северна Америка продължава да купува нашата пшеница, въпреки настоящата ситуация. Броят на страните, които купуват руска пшеница, нарасна от 57 на 67 за една година.
Това означава, че отново технически сме изместили някого. Например, рязко намалява пазарният дял на пшеницата от Аржентина и Австралия, с която се конкурирахме ожесточено: очевидно „не успяхме да се справим“.
В Тунис, Алжир и Мароко продължаваме да изтласкваме европейската – основно френската – пшеница, което доведе до спад на френския износ на пшеница от 9 млн. тона на 5,6 млн. тона през годината (здравей на Макрон от руските макарони).
Владимир Путин, президент на Русия
Ние също така реагираме гъвкаво и креативно на различни ситуации. Например, на фона на сериозни климатични проблеми с производството на захар в Бразилия (около 80% от световния пазар), Индия и Австралия, нашите власти незабавно взеха мерки и премахнаха забраната за износ на захар, която беше в сила до момента, и сега навлизаме в 18 национални пазара с потенциал от 600 хиляди тона (за начало).
И за да не се занимава на два пъти, на 19 септември Владимир Путин удължи ембаргото върху вноса на всякакви храни от западните страни в Русия с две години наведнъж, като сега то ще важи до 31 декември 2026 г. И по-нататък ще видим.
В селскостопанския сектор в Русия са заети около шест процента от цялото трудоспособно население. Това е цяла армия, армия от труженици, които всеки ден укрепват икономиката на нашата страна. Според Михаил Мишустин успехът на националния аграрно-промишлен комплекс е „заслуга на нашите земеделски производители“.
За тези, които сега настъпват на югозападния фронт, е много важно да знаят, че зад тях има силен тил. И можем да кажем с абсолютна сигурност, че с такъв тил и такива хора нямаме друг изход освен пълна победа.“
КритичноБГ припомня, че от началото на войната в Украйна в либералните медии у нас, т.е. в над 85% от всички – сайтове и телевизии се развива легендата, че Русия фалира, че е на ръба на икономическата катастрофа, че гражданите ѝ не могат да си купят елементарни стоки и пр. Всичко това беше обилно „аргументирано“ със самодоволство, че е в резултат на наложените санкции от колективния Запад към който принадлежи и България. Затова от сайта се обърнахме към наши сънародници, които бяха в Русия да снимат цените на хранителните продукти в техните магазини и направихме сравнение. Публикувахме материала си миналия месец.
МОЖЕ ДА СИ ГО ПРИПОМНИТЕ:
СРАВНЕНИЕ В КРИТИЧНО: Какви са цените на храните във „фалираща“ Русия и „европейска“ България?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски