Първият тур на президентските избори в Румъния, проведен на 4 май 2025 г., даде ясен сигнал не само за вътрешнополитическата трансформация на страната, но и за по-дълбоката геополитическа и идеологическа промяна, която залива Европа. С категорична победа в първия тур консервативният и национално ориентиран кандидат Джордже Симион – лидер на „Алианс за обединение на румънците“ (AUR) – не просто надви проевропейските и либерални съперници. Той показа, че политическата реалност в Европа вече не се определя от неолибералните мантри, а от съвсем различни очаквания и ценности на гражданите.
Консервативната вълна като отговор на разпадащия се елит
Години наред в Източна Европа – както и на запад – политическата сцена се доминираше от фигури, произхождащи от глобалисткия и неолиберален спектър. Те налагаха икономически модели, които облагодетелстваха чужди корпорации и местни олигархии, докато за обикновения човек оставяха несигурност, масова емиграция и разпад на общностната тъкан. В този контекст възходът на фигури като Симион не е случайност, а закономерен отговор на обществено отчуждение.
AUR спечели подкрепата на над 40% от гласувалите, защото говори езика на хората – за семейството, суверенитета, националната идентичност и отказа от чужд диктат. Тези теми бяха систематично потискани от либералните елити, които предпочитаха да редуцират демокрацията до бюрократична лоялност към Брюксел и Вашингтон.
Със своите позиции срещу военната помощ за Украйна, срещу миграционните квоти, срещу зелените регулации и в полза на увеличаване на националния отбранителен бюджет, Симион представлява онази Европа, която елитите се опитват да заглушат – но която вече говори все по-силно.
Вижте още: „Искаме си страните обратно“ – фронт срещу нелегалната миграция
Репресията като фактор за мобилизация
Джордже Симион и Калин Джорджеску
Не бива да се подценява и ролята на политическата репресия в този процес. Изборите от ноември 2024 г., в които крайнодесният кандидат Калин Джорджеску водеше убедително, бяха анулирани под претекст за „външна намеса“ и „процедурни нарушения“. Този ход не беше нищо по-малко от пряка интервенция в избирателната воля на гражданите.
Принудителното му отстраняване и дискредитирането му в медиите доведоха до обратния ефект – мобилизираха ядро от избиратели, които дотогава бяха пасивни или разколебани. Те разпознаха в това действие не защита на демокрацията, а панически ход на един загубил легитимност елит.
Сега, когато Симион – негов политически съратник – води над два пъти повече от втория кандидат, става ясно, че подобни тактики не спират надигащата се вълна, а я засилват.
Медиен фронт и двойни стандарти
Международните медии вече бият тревога. „The Guardian“ пише за заплаха за проевропейския курс, „Reuters“ предупреждава за потенциална дестабилизация, а „Financial Times“ вижда риск за ролята на Румъния като канал за оръжия към Украйна. Това не са обективни анализи, а защитни реакции на глобалния ред, който усеща как властта му се изплъзва.
Анализатори като Кристиан Андрей вече говорят за „пълно прекрояване на политическата сцена“. Според него, на терена има две ясни сили – една популистка и една либерално-градска. Но ако погледнем реално, става дума не за популизъм, а за народовластие. А в отсрещния лагер – не за „прозападни сили“, а за представители на един елит, който не търпи демокрация, когато резултатите не го устройват.
На практика, когато либерал побеждава, това се нарича „демократична зрялост“. Когато побеждава десен националист – това вече е „заплаха за стабилността“. Подобен двоен стандарт само усилва убеждението, че либералният ред не търпи реална конкуренция, а разчита на контрол над медиите, съдебната система и международните институции.
Европа вече не е това, което беше
Тино Хрупала и Алис Вайдел/сн: АФД
Румъния не е изолиран случай. Унгария и Полша вече от години се ръководят от консервативни и национално мислещи правителства. В Италия управлява Джорджа Мелони, колкото и спорна фигура да е тя. В Германия и Франция крайнодесните партии бележат рекордна подкрепа. В Словакия, Сърбия, а вече и в Хърватия, десницата отново диктува дневния ред. Това не са „популистки вълни“, а политическо пробуждане на континента.
Неолибералната система, изградена след Студената война, изчерпа легитимността си. Тя не успя да реши основните проблеми на гражданите – демографски срив, икономическа зависимост, културна дезинтеграция. Ето защо избирателите търсят алтернатива – и я намират в нови, често демонизирани от медиите, десни лидери.
Балотажът – символична битка за бъдещето
На 18 май Румъния ще гласува отново – този път на балотаж между Симион и либералния кмет на Букурещ Никушор Дан. Изборът не е просто между двама кандидати, а между два свята – този на глобалисткия ред, който се разпада, и новият ред, в който приоритетите са национален интерес, традиционни ценности и реална демокрация.
„Гласувам за европейско бъдеще, чисто и достойно“, заяви Дан, но забрави да добави, че именно тази „европейска посока“ остави след себе си инфлация, бедност, масова емиграция и отчайваща липса на доверие в институциите. Според социолозите, недоверието към властта е особено изразено сред поддръжниците на Джорджеску и Симион – тоест сред онези, които биват системно изключвани от процеса на вземане на решения.
Няма съмнение – независимо от резултата, десницата вече спечели стратегическа победа. Тя си върна гласа на народа. А това е първата крачка към промяна, която ще се разпростре далеч отвъд румънските граници.
Това, което се случва в Румъния, е само началото. Победата на Симион в първия тур не е случайност, а част от континентална вълна. Европа се пробужда. И народите й – от Букурещ до Братислава, от Рим до Будапеща – искат да си върнат държавите.
Политическият мандат вече не принадлежи на НПО-тата и чиновниците в Брюксел. Той принадлежи на тези, които вярват, че държавата трябва да служи на народа си – а не на глобалните проекти. И колкото повече елитът се опитва да задуши тази промяна, толкова по-бурно тя ще се случва.
