ЕС се втурва в Космоса, но няма с какво да лети, пише в свой анализ за „Фонда за стратегическа култура“ Владимир Прохвалитов.
Европа се нуждае от суверенен достъп до Космоса, за да може да получава сателитни разузнавателни данни и да зависи по-малко от САЩ, заяви председателят на Надзорния съвет на европейската компания Airbus Рене Оберман, цитиран от „Фонд за стратегическа култура“.
„В продължение на много години Европа не проявяваше големи космически амбиции. В резултат на това изоставаме значително. През 2024 г. в САЩ бяха извършени над 140 ракетни изстрелвания, в Китай – около 70, а в Европа – едва три“, каза Оберман в интервю за вестник Handelsblatt.
„Нуждаем се от суверенен достъп до Космоса и европейски сателитни групировки, за да можем да осъществяваме комуникация независимо от Мъск и Starlink, както и да получаваме военни разузнавателни данни чрез сателити.“
През февруари лидерът на ХДС/ХСС и вероятен бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц също подчерта важността на независимия европейски достъп до Космоса с оглед на промените във външната политика на САЩ.
Министърът на въоръжените сили на Франция Себастиан Лекорню в интервю за Le Journal du Dimanche заяви, че европейските страни трябва да бъдат внимателни в сътрудничеството си със SpaceX на Илон Мъск и да не допуснат вреда на своята космическа програма.
Според Лекорню през последните десетилетия страните от ЕС не са развивали достатъчно космическия сектор. „Когато Илон Мъск стартира SpaceX с модела на многократно използваема ракета-носител, ние сметнахме, че това няма да проработи, и останахме заложници на старите подходи“, каза той, добавяйки, че частна компания постигна това, от което държавите се отказаха, въпреки че разполагат с индустриални и финансови възможности. „Време е да се събудим“, призова министърът.
Директорът на Европейската космическа агенция (ESA) Йозеф Ашбахер миналата есен заяви, че агенцията е имала сериозни проблеми, включително „малка криза с ракетите-носители“, но сега е „на правилния път“. През юли 2024 г. беше изстреляна новата френска ракета Ariane 6, а в началото на септември – ракетата-носител Vega, която успешно изведе в орбита спътника за дистанционно наблюдение на Земята Sentinel-2C.
На практика обаче основният проблем на космическите програми на ЕС – разработката на модерна ракета-носител – остава нерешен, пише Владимир Прохватилов в статията.
На 11 януари 2024 г. ESA обяви своите приоритети, сред които независимият достъп на Европа до Космоса бе определен като най-важен. Агенцията залага на две европейски ракети: Ariane 6 – средно-тежък клас, и леката ракета-носител Vega C.
Ръководството на ESA също така съобщи, че бюджетът му за 2024 г. е достигнал рекордните 7,79 милиарда евро, което е с 10% повече от 2023 г. Най-голямата част от средствата – над 2,3 милиарда евро (30,5%) – е отделена за наблюдение на Земята. На второ място по инвестиции е европейската навигационна система с 13,5% от бюджета (1,051 милиарда евро), а на трето място – космическият транспорт (1,032 милиарда евро, 13,3%).
Преди няколко години европейската ракетна индустрия се сблъска с проблем: Ariane 5 остаря и беше решено да се създаде нова ракета. Германия разработва горната степен, Италия се занимава с твърдогоривните ускорители, а Франция – с първата степен.
В историята на ЕС концепциите за ракетни системи са се променяли многократно. Ariane-1 беше „единна“ ракета, Ariane-4 – от универсален ред, Ariane-5 – отново „единна“, а сега Ariane-6 се връща към универсалния модел.
Според Bloomberg, през 2023 г. Франция, Германия и Италия са подписали договор с Arianespace за финансиране на Ariane 6 на стойност 340 милиона евро в замяна на 11% отстъпка при закупуване на ракети.
На 9 юли 2024 г. тежката ракета Ariane 6 беше изстреляна от космодрума Куру във Френска Гвиана. Според Financial Times, при последния етап от изстрелването възниква проблем със спомагателната силова установка и горната степен не успява да се върне на Земята.
Вторият полет на Ariane 6 бе отменен два пъти – на 26 февруари и 3 март 2025 г. – поради технически неизправности. В крайна сметка на 6 март ракетата изведе разузнавателния спътник CSO-3 на Френските въоръжени сили.
Що се отнася до леката ракета Vega, положението е още по-лошо. Разработвана от 1998 г., тя претърпя множество неуспехи. Втората версия, Vega-C, стартира през 2022 г., но се провали при втория си полет.
През 2023 г. в стартовия комплекс Vega-C изчезнаха два от четирите горивни резервоара на горната степен. По-късно те бяха открити смачкани на сметище. Това сериозно урони репутацията на италианската компания Avio, която разработва ракетата, пише още в статията.
ЕС има амбициозни планове в областта на военния Космос, като еврокомисарят по отбраната и космоса Андрюс Кубилюс през януари 2025 г. призова за създаване на „Европейски космически щит“.
Но каква е ползата от тези мечти, когато на практика ЕС просто няма с какво да лети?
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
