Белгийският парламент гласува вчера с голямо мнозинство за отмяна на приетия през 2003 г. закон за постепенно извеждане от експлоатация на ядрените електроцентрали. Решението, подкрепено от 102 депутати, при осем гласа „против“ и 31 „въздържали се“, проправя пътя за изграждането на нови реактори и възстановяване на сектора.
„Федералният парламент току-що обърна страницата на две десетилетия блокажи и колебания, за да проправи пътя към реалистичен и устойчив енергиен модел“, заяви министърът на енергетиката Матьо Биет. По думите му това е решаваща стъпка за икономическото, екологичното и стратегическото бъдеще на страната.
С решението се отменя законът от 2003 г., който забраняваше изграждането на нови реактори и предвиждаше затваряне на централите до края на 2025 г. През 2022 г., в контекста на енергийната криза, провокирана от войната в Украйна, срокът беше удължен с 10 години. Белгия разполага с четири активни реактора в две централи, управлявани от френската компания Engie. Ядрената енергия осигурява около 40% от електропроизводството на страната.
Ядрен ренесанс в ЕС: Примери от Нидерландия, Швеция, Италия и Германия
Белгийският завой е част от по-широка европейска тенденция. Нидерландия и Швеция вече планират изграждане на нови ядрени мощности. Италия, 25 години след затварянето на последния си реактор, отново отвори вратата за атомната енергия. В Германия, която прекрати ядрената си програма през 2022 г., общественото мнение се обръща: според последни данни 55% от германците подкрепят връщането към ядрената енергия. Директорът на МААЕ Рафаел Гроси определи подобен ход като „логичен“.
В Обединеното кралство се изгражда централата Hinkley Point C, а Франция вече свърза към мрежата Flamanville 3 – първия си нов реактор от 25 години. Страната планира още шест нови реактора, за да подмени остаряващите мощности.
Дания на прага на историческа промяна
Дания, която от 1985 г. има законова забрана за ядрена енергия, също започва анализ за евентуално включване на модулни ядрени реактори в енергийния си микс. Министърът на енергетиката Ларс Огаард подчерта, че страната няма опит с ядрената енергия и се нуждае от сериозно изследване на въпроса. Бившият премиер Андерс Фог Расмусен определи забраната като „абсурдна“ и настоя за прагматичен подход.
Ядрената енергия като база за нисковъглеродно бъдеще
Решението на Белгия беше приветствано от Ядрения форум в Брюксел. Според директора му Серж Доуби страната трябва спешно да създаде работна група за възраждане на сектора. През март правителството подписа официално споразумение с Engie за удължаване на живота на реакторите Doel-4 и Tihange-3 с още 10 години. Целта е осигуряване на минимум 4 GW беземисионна базова мощност.
Международната агенция по енергетика отбелязва, че глобалният интерес към ядрената енергия е най-висок от 70-те години насам. Причината – нуждата от стабилно и нисковъглеродно производство на електроенергия за индустрията, транспорта и отоплението в контекста на Зелената сделка и декарбонизацията.
В този контекст решението на Белгия изглежда не като изключение, а като още една стъпка в нарастващата вълна на ядрено преосмисляне в Европа.
А в България…
Докато Европа строи реактори и преосмисля енергийната си сигурност, в България с усърдие засаждаме фотоволтаици и ветрогенератори върху едни от най-плодородните земи. За ядрената енергетика у нас се говори главно ретроспективно – или по време на избори. Бъдещето очевидно принадлежи на онези, които не се страхуват да включат „атомното“ в енергийната си формула.
