Докато Европейската комисия планира рекордни разходи за отбрана, инвестициите във водна устойчивост изостават драстично. А България е рекордьор по водни загуби в ЕС — с над 60% загубена питейна вода.
Докато климатичните промени носят горещи вълни, засушавания и внезапни проливни дъждове, по-голямата част от водната инфраструктура в Европа е крайно неподготвена за задаващата се буря. В някои региони до 70% от питейната вода никога не достига до чешмата, пише в своя статия Politico.
Южният италиански регион Базиликата е пример за това — повече от две трети от водата изтича през течаща и амортизирана водопроводна мрежа, а в столицата Потенца загубите достигат до 70%, според Националния статистически институт на Италия. През лятото на 2024 г. регионът беше засегнат от тежка суша, която доведе до обявяване на извънредно положение и остави хиляди без вода. Причината — тръби, полагани още през 40-те и 50-те години на XX век, без реална поддръжка или модернизация.
Италия не е изолиран случай
Подобна ситуация се наблюдава в голяма част от Европа. Десетилетия на недостатъчни инвестиции, неефективно управление на водоизточниците и остарели мрежи увеличават риска от воден стрес. И въпреки това, водата продължава да бъде пренебрегвана в европейските бюджети за сметка на оръжия, отбрана и геополитика.
Вижте още – ЕЦБ: Сушата застрашава 15% от икономиката на еврозоната
В проект на Европейската комисия за нова стратегия за водна устойчивост се казва, че „трябва да се обърне специално внимание на борбата с течовете и загубите, подпомогната от цифрови технологии“. Но според Politico, изтеклият документ не предвижда допълнителни средства, а само възможно финансиране в бъдещия бюджет 2028–2034. В същото време, Комисията вече свива Зелената сделка и пренасочва фокуса си към отбрана и търговия.
В същия документ се отбелязва, че годишната инвестиционна пропаст за изпълнение на действащото водно законодателство възлиза на 23 милиарда евро.
Според Water Europe ще са нужни поне 255 милиарда евро през следващите шест години, за да се защити икономиката на ЕС и да се осигури устойчива околна среда. Европейската инвестиционна банка ще стартира програма EU Water Programme, но без ясен бюджет.
Междувременно, Европа продължава да губи милиарди кубици вода всяка година. Няма обща методология в ЕС за измерване на загубите, но според водната асоциация EurEau, страните от блока са подредени по така наречените „разпределителни загуби“, които включват течове, но също и загуби от улично миене и противопожарна дейност.
България е рекордьор по водни загуби
България е начело в класацията с над 60% загуби на вода. В Шумен те достигат до шокиращите 84%, сочат последните национални данни. Министърът на регионалното развитие Иван Иванов определи водния сектор като „основен приоритет“, но реалните резултати все още липсват.
Припомняме: Безводието или безхаберието е причината за засушаването
След нас се нареждат Ирландия (над 50%) и Румъния (над 40%). В Ирландия например, 37% от загубите се дължат на течове, а страната планира да намали загубите до 25% до 2030 г. Но ремонтите вървят бавно, защото инфраструктурата е разположена под гъсто застроени зони.
Пример: Румъния възобнови мегапроект за напояване
Северните държави, които доскоро се бореха не с недостиг, а с излишък на вода, също страдат от собствени парадокси. Белгия, например, е 18-та в света по воден стрес, защото половин век е изпращала дъждовната вода направо в морето. Във Фландрия сега се опитват да върнат реките в естествените им корита и премахват бетонни настилки, за да позволят на водата да се просмуква в почвата.
Природата не е на дневен ред
Екологични организации предупреждават, че природо-базираните решения — като залесяване, влажни зони и естествени резервоари — остават на заден план.
„Настоящият разказ за водната ефективност е твърде фокусиран върху тръбите, центровете за данни и конкурентоспособността, но пренебрегва екосистемите, които реално задържат водата“, казва Кодруца Саву от WWF. „Ако продължим да третираме водата само като ресурс за оптимизация, ще изпуснем същността на устойчивостта.“
Според евродепутата Хилдегард Бентеле, водата трябва да бъде равнопоставена с енергетиката в инвестиционната политика на ЕС. А колегата ѝ Томас Баяда настоява за обособен бюджетен ред в следващата финансова рамка.
Междувременно, южноевропейските региони като Базиликата се борят да модернизират мрежите си с ограничени средства и тежки климатични условия. Според Вера Корбели от басейновото управление, регионът трябва да преосмисли из основи отношението си към водата:
„Необходима е промяна в парадигмата — ново разбиране за връзката ни с този ресурс. Това е фундаментално.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
