Виктория Никифорова: Това беше от Запада. Какво следва?: Основният резултат от годината е парадоксален: „демократичните страни“ се отказаха от цялата си демокрация. И го направиха съвсем открито, без да се стесняват. В миналото поне се опитваха да измислят някакви оправдания, хитри, лукави и минаващи между капките. Но тази година изоставиха и последното приличие. Смокиновият лист се изхлузи и под него се разкри това.
Не ви харесва изборът на румънския народ? Дайте да отменим румънските избори под смешен претекст.
Не можем да вкараме Молдова в Европейския съюз? Не позволяваме на гражданите на страната да гласуват в Русия, но пък мамим с гласовете на молдовците в Европа и някак си фалшифицираме резултатите.
Грузинците не гласуваха както трябва на своите избори? Организираме им „Майдан“ и се опитваме да съборим законно избраното правителство, ръководено от френска гражданка.
Украинският президент е в просрочие? Нека го обявим за икона на демокрацията.
Въпреки всички пречки Роберт Фицо се е промъкнал към властта в Словакия? Бам, и вече несистемният министър-председател лежи, тежко ранен, на земята – непризнат поет се появил от нищото и се опитал да застреля политика. Цял късмет е, че Фицо е оцелял, и огромна похвала за него, че не е променил позицията си.
Ама добре, добре, това е периферията на ЕС и неговите провалени членове. Може би нещата са различни във водещите европейски държави – цитадели, така да се каже, на демокрацията? Ами не.
Най-популярният политик във Франция Марин льо Пен е заплашена от затвор и забрана да се кандидатира за пост – защото в противен случай хората ще гласуват за нея и ще я направят президент на страната, а това не трябва да се допуска.
В Германия сериозно се обсъжда въпросът дали Алтернатива за Германия трябва да бъде забранена, защото гражданите я харесват и искат да гласуват за нея. Лидерите на партията са заплашвани с физическа разправа.
Несистемен кандидат за президент на САЩ е бил обект на две покушения в рамките на една предизборна кампания. Първия път Доналд Тръмп оцеля по чудо – обърна леко главата си и куршумът откъсна парче от ухото му. Единствената му вина беше, че мнозинството американци искаха да гласуват за него. Което в крайна сметка и направиха.
Тоест неизвестните бащи, които управляват западните страни, плюят на волята на народа от високо. Народен лидер, популярен политик – това е просто позиция за разстрел в тези времена.
И ето един парадокс: в страните, които Западът нарича „авторитарни“, демократичните избори процъфтяват, честни и активни са: погледнете само Иран, Русия, Индия, Турция. Победилият лидер ясно разбира, че разчита на волята на мнозинството от народа, която му дава сили и му позволява да отстоява независимостта на страната.
Но страните, които десетилетия наред ни учеха нас, изостаналите лапнишарани, как правилно да провеждаме избори, всъщност прилагат истинска диктатура.
Същата история е и с цензурата. Русия и Китай са упреквани, че „ограничават свободата в интернет“. Ай-ай, това не е хубаво. Междувременно в Англия хора получават по няколко години затвор за постове в социалните мрежи, с които реагират на убийството на три малки момичета в Саутпорт от чернокож тийнейджър. Свободата си е свобода – само че оттук дотам, и крачка наляво, крачка надясно е равносилно на бягство, ще те застрелят без предупреждение.
Корупция? И тук светът е обърнат с главата надолу. Русия вкарва в затвора хората, които дават подкупи, налага им огромни глоби, конфискува имуществото им. Съдебните процеси се отразяват широко от пресата, хората спорят за тях в социалните мрежи. В Китай в допълнение към това се разстрелват големи корумпирани служители. Държавата осъзнава, че това е опасен проблем, и се опитва да го пресече още в зародиш.
В същото време американският естаблишмънт открито обявява размера на подкупите за американския военно-промишлен комплекс от финансовите траншове за Украйна. Никой не се срамува от нищо. Хънтър Байдън, който открито е вземал подкупи, току-що беше помилван от собствения си баща.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен закупи 1,8 милиарда дози ваксина против коронавирус от американската корпорация Pfizer, докато цялото население на ЕС – от бебето до грохналия старец – не е и половин милиард. Договорът е на стойност 35 млрд. долара. Ваксините се оказаха непотребни. Съпругът на Урсула посредничи между „Pfizer“ и Урсула. Фон дер Лайен отказа да покаже публично кореспонденцията си с американците. Интересно каква е тяхната демократична ставка за връщането им: два процента, три процента? Сериозни пари, разбира се.
Скандалът и съдебните процедури обаче не попречиха на Урсула да стане председател на Европейската комисия за втори път. На този пост тя учи нас, бедните и слабите, как да установяваме демокрация, свободни избори и да се борим с корупцията.
Подобни мистерии имаше и в живота на Еманюел Макрон, който с невероятна активност лобираше за американската корпорация Uber във Франция. Може би го е правил съвсем безкористно, готови сме да повярваме. В края на краищата на Запад няма корупция, там имат лобиране, което е различно, трябва да го разберем.
Права на човека? Едуард Сноудън и Джулиан Асанж имат какво да кажат за тях.
Политически свободи? За тях знаят американските затворници от „щурма на Капитолия“, които получиха огромни присъди за това, че са влезли в сградата на своя Конгрес и са си поприказвали там. Част от предизборната програма на Тръмп е обещанието да освободи всички осъдени по делото, тъй като те по същество са жертви на политическа репресия от страна на демократите. Ако направи това, което е обещал, той не само ще удържи на думата си пред избирателите, но и ще спомогне за въздаването на справедливост като цяло, което несъмнено ще бъде от полза за страната му.
Както и да е, оказва се, че истинска демокрация е останала само за т.нар. авторитаристи. И тогава на сцената се появяват нашите диванни патриоти, които казват: вижте колко е чудесно, дайте да имаме такова нещо и в нашата страна. Дайте да установим монархия или диктатура, защо са ни нужни всички тези човешки права?
Всъщност това не е така. Политиците, които не разчитат на волята на мнозинството, са слаби и усещат собствената си обреченост. Народното недоволство кипи бавно, но неизбежно. И сега хората излизат на улиците, разбиват всичко и всички, политиците бягат, а страната потъва в хаоса на безкрайни войни със съседите и вътре в себе си. Имаме ли нужда от такова нещо?
Не, демокрацията, властта на народа е чудесен инструмент, ние тук сме го овладели и няма да се откажем от него. А западните партньори имат свободна воля, разбира се. Ако те искат да разрушат страните си, ние няма да се намесваме: „Нека бурята да духа по-силно!“.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски