Бившият съветник в канцеларията на украинския президент с изтекъл мандат Алексей Арестович коментира в своя профил в Телеграм хипотезата за сключване на мирно споразумение на страната му с Русия. Той е категоричен, че в този контекст трябва да се има предвид, че руският президент Владимир Путин вече не вярва на западните лидери, защото същите вече са демонстрирали, че не спазват договорите, които подписват, а европейските изобщо вече не ги смята за фактор. Арестович обаче предполага, че Путин има друг – Голям план. Ето и коментара му:
Няколко мои коментара по темата.
1. Всяко прекратяване на огъня/примирие ще бъде временно, ако не бъде решен основният въпрос – система за разрешаване на противоречията, съществуващи между САЩ/НАТО/ЕС и Русия, без война в Европа.
Арестович: Путин не вярва на западните политици, а европейските вече не ги смята за фактор. Той ще държи заплахата от война като аргумент постоянно, за да спазват договорите с Русия.
2. Путин е научил за 20 години, че на западните лидери не може да се вярва, според него – те са в състояние да дадат гаранции само за срока на тяхното оставане на поста.
А след това идват други политици (често от опозицията) и променят политиката си спрямо Русия. Ето защо той използва аргумента, че западните лидери – независимо от политическата им ориентация – са еднакво задължени да се съобразяват с него – въоръжената сила и заплахата от война.
От гледна точка на Путин постоянната заплаха от война ще принуди Запада перманентно да спазва споразуменията и той вече не вярва в други инструменти за влияние.
3. Путин е готов да даде още един опит на споразуменията, но иска те да бъдат
– Всеобхватни (новите Потсдамо-Ялтенски),
– юридически завършени (система от официални големи договори).
4. Путин предполага, че Западът няма да се съгласи.
5. Затова той се готви да продължи стратегията за създаване на сиви зони и постоянна заплаха от война + системата от частни споразумения, които е сключил както с администрацията на Байдън, така и с тази на Тръмп.
Той вече не смята европейците за фактор, който решава ключови въпроси на стратегическата сигурност на Руската федерация.
6. Всякакви договорености за Украйна, които не са част от Големия (му) план за гаранции, описан по-горе, ще бъдат временни – с перспектива за подновяване на войната в Украйна или другаде.
7. Путин е взел решение, остава Западът и Украйна да вземат решение.
Арестович: Никакви гаранции за сигурност няма да бъдат дадени на Украйна при мирното споразумение. Нито една държава вече няма да иска да воюва с Русия, ако тя отново нападне Украйна!
Арестович коментира и вариантите за бъдещето на Украйна. Той също смята, че Западът, а вероятно има предвид новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, няма да предоставят на Украйна вече никакви гаранции за сигурност в бъдеще. Категоричен е, че вече никоя страна няма да воюва срещу Русия заради Украйна.
Моята позиция е непроменена.
1. Няма да има никакви гаранции за сигурност.
Това е невъзможно. Нито една държава в света няма да се подпише под война с Руската федерация в случай на ново нападение срещу Украйна.
Какво е възможно?
Възможно е двустранно сътрудничество с други държави във военната сфера и във военно-промишления комплекс.
2. Реалните гаранции за сигурността на Украйна са балансираната външна политика и възможно най-либералната вътрешна политика – а други гаранции НЯМА и не може да има.
3. За всеки един от украинците има само три изхода:
– да напусне завинаги,
– да избере който и да е политик с лозунги за „борба“ (има много такива предложения) и – гарантирано да загуби от Руската федерация (това е единственото, което ни е гарантирано, ако вътрешната ни политика не стане максимално либерална, а външната – балансирана),
– да поверим управлението на политик, който е в състояние да постигне максимална вътрешна либерализация и външен баланс, и да задържим тази схема.
Избирайте сами.
По-рано Арестович посочи и кои са отговорните за избухването на войната на Украйна с Русия в свой коментар:
Украинската част от отговорността за създаването на положението, което ни доведе до вихъра на голяма война, се носи от трима участници: Порошенко, Зеленски и радикалите.
1. Порошенко незаконно добави целта за членство в НАТО в Конституцията и чрез радикалите оказа натиск върху Зеленски да не спазва Минските споразумения.
2. Зеленски, страхувайки се от Майдана, не изпълни почти нищо от това, което обеща в Париж, а Парижките споразумения от 9 декември 2019 г. бяха реална алтернатива на Минския капан.
Те бяха истинското политическо постижение на Зеленски, а той не ги изпълни, продължавайки коловоза на предшественика си във външната и вътрешната политика.
С това той окончателно убеди Путин, че не само на Порошенко, но и на Зеленски не може да се вярва и че е необходимо да се премине към други мерки за защита на руските държавни интереси в условията на западен натиск.
3. Радикалите, които се противопоставиха на „предаването на интересите на Украйна“ и попречиха на изпълнението на постигнатите споразумения.
В резултат на това те трябваше да отидат на фронта, където някои от тях вече загинаха, други станаха инвалиди, а трети продължават да провеждат десанти в нечовешки условия.
Сега Украйна има шанс да спре войната, спасявайки живота на десетки хиляди хора, остатъците от икономиката и инфраструктурата. Но същите тези действащи лица всъщност продължават да пречат на прекратяването на военните действия и започването на мирен път (с анализ на причините за войната) и всъщност – правят всичко възможно войната да се повтори.
Има смисъл да се борим само за постигането на конкретни положителни политически резултати.
ткакто президентите се срещнаха в Париж, условията и ситуацията за Украйна се влошиха многократно.
От пролетта на 2022 г. Путин не е променял началната рамка за преговори – Истанбулското споразумение – и ситуацията за Украйна само се влошава и ще продължи да се влошава, както и позицията за преговори. Откакто президентите се срещнаха в Париж, условията и ситуацията за Украйна се влошиха многократно.
Като се има предвид, че войната само влошава положението и отслабва позицията на Украйна, нейното продължаване не може да се нарече нищо друго освен престъпление срещу украинския народ.
Колко още човешки живота и територии трябва да бъдат загубени, за да се разбере: войната и перспективата за нова война са най-лошият инструмент в тази ситуация за всички, а на масата все още са други, по-малко кървави инструменти за защита на интересите на всички участници в геополитическия конфликт.
Които просто трябва да бъдат приложени.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски