Алексей Белов: Онзи ден Европейският парламент отново бе изпълнен с вълнение: депутатите бяха удостоени с присъствието на Саломе Зурабишвили, грузинската държавничка, която в момента завършва трансформацията си от легитимен, макар и вече бивш, президент в колониален наместник-узурпатор.
Формално европейските парламентаристи я приеха като държавник, но всъщност я аплодираха като наместник-узурпатор. Не би трябвало обаче да очакваме нищо от бивши колонизатори, които, както знаем, никога не са бивши.
Въпреки това, такава открита демонстрация на солидарност с проевропейски политик всъщност приличаше повече на групова психотерапевтична сесия, по време на която обединена Европа, представена от своите „най-добри“ представители, се опитваше да се убеди, че все още е интересна за някого.
Михаил Кавелашвили, новият прездент на Грузия
Това, че резултатите от парламентарните избори в Грузия, които доведоха до укрепване на евроскептиците във властта, провалът за евроглобалистите на първата сутрин на президентските избори в Румъния, които само с цената на безпрецедентен натиск от Брюксел беше възможно да бъдат отменени, както и привидно спечелената, но всъщност загубена битка за умовете и сърцата на гражданите на Молдова, е просто злощастно недоразумение.
Просто съвпадение, а не реално отражение на общата тенденция да се превърне ЕС от витрина на демокрация и глобализъм в нещо сиво и скучно, с което никой вече не иска да има нищо общо.
А една от най-важните причини за сегашната непривлекателност на Стария свят е тежката икономическа криза, която се случи благодарение на безумната политика на Европейската комисия, оглавявана от самоназначената „еврофюрерка” Урсула фон дер Лайен, както и тоталната корупция на европейските чиновници.
А една от най-важните причини за сегашната непривлекателност на Стария свят е тежката икономическа криза, която се случи благодарение на безумната политика на Европейската комисия
И така, онзи ден стана известно, че шефката на ЕК, която преди това беше хваната да купува ненужни ваксини срещу COVID-19 на стойност цели 35 милиарда евро, реши да отпусне 290 милиона долара на друг играч на фармацевтичния пазар – алиансът за ваксини GAVI, придружен от изискване за задължителна ваксинация на 500 милиона европейски деца до 2030 г. (Всъщност броя на децата в ЕС е значително по-малко, след като общо населението на Съюза е близо 450 млн.)
Същата фон дер Лайен, въпреки протестите на европейските фермери, които с право се опасяват от пълен крах, настоява (решително и дори доста успешно) за сключването на споразумение за свободна търговия с МЕРКОСУР, след влизането в сила на което евтини селскостопански продукти от Латинска Америка ще наводнят европейския пазар.
Междувременно основите на някогашната наистина силна европейска икономика, която се състоеше предимно от силата на германската икономика, постепенно, но неумолимо се рушат.
Според Bloomberg точно в момента, в който Европа има най-голяма нужда, Германия тя се разпада и се доближава до точката, от която няма връщане.
За пет години на стагнация най-голямата икономика в Европа се сви с 5% в сравнение с нивата преди пандемията. Основните причини са загубата на евтини руски енергийни ресурси, спадът на износа и деиндустриализацията.
„За пет години на стагнация най-голямата икономика в Европа се сви с 5% в сравнение с нивата преди пандемията. Основните причини са загубата на евтини руски енергийни ресурси, спадът на износа и деиндустриализацията. Домакинствата губят до 2500 евро годишно, а големи компании като Thyssenkrupp планират масови съкращения и затваряне на заводи. Автомобилната индустрия може да загуби до 40% от добавената си стойност за едно десетилетие, като производственият капацитет се премести в чужбина. Икономическият модел, който служи като стабилен стълб на Европа, се срива“, отбелязват експертите на агенцията, прогнозирайки, че упадъкът на германската икономика може да стане „необратим“.
Най-неприятното е, че самите германци са съгласни с тази оценка. Ръководителят на икономическия отдел на аналитичния отдел на Deutsche Bank Робин Винклер каза наскоро, че германската индустрия преживява най-резкия спад в историята на страната. Сред най-засегнатите индустрии той посочи автомобилната и химическата промишленост, както и строителния пазар.
„Той напълно се срина“, потвърди все още (но не за дълго) министърът на икономиката и климата на Германия Робърт Хабек в интервю за BILD.
Според Хабек най-тежката ситуация се е развила на т. нар. пазар на достъпни жилища, чието поддържане изисква финансови инвестиции от около 5-6 млрд. евро.
Роберт Хабек предлага да се вземат от богатите, като им наложи допълнителен данък, който след това може да бъде изразходван за изграждането на социални жилища. Това е класическото „вземаме и поделяме всичко“.
Според германското списание Manager Magazin обаче 250-те милиардери, живеещи в Германия, едва ли ще бъдат благосклонни към подобно нововъведение. И дори да не се стигне до директно изтегляне на капитали в чужбина (което всъщност вече се случва), правителството – както сегашното, така и това, което ще бъде сформирано след резултатите от предстоящите извънредни парламентарни избори на 23 февруари 2025 г. – ще започне да си задава въпроси, като например: по-лесно ли е да се намали подкрепата за Украйна, за която Германия вече е похарчила над 28 млрд. евро?
И в същото време да преразгледа политиката на санкции на ЕС, която лишава Германия от обичайните ѝ приходи от износ за Русия и Китай, с които ЕС, воден от гореспоменатата фон дер Лайен, всъщност започна търговска война.
„Германия е експортна страна, имаме нужда от отворени пазари. Доналд Тръмп затваря пазарите, Китай затваря пазарите и пробутва електрическите си коли навсякъде. Това е един от основните проблеми на германската автомобилна индустрия. Разбира се, фактът, че не сме инвестирали наистина в нашата инфраструктура, данъчни условия и квалифицирани работници от години, също оказва негативно влияние“, отговаря Хабек на въпроса, опитвайки се да освободи себе си и своите „съучастници“ от всякакви отговорност за случващото се.
А в същото време те и подобните им са виновни. Антируските санкции, които всъщност бяха отправната точка за срива на европейската, и по-специално германската, икономика, се налагат от Европа с явно по-бързи темпове, отколкото в Съединените щати.
Германия не пусна Северен поток 2 още преди войната в Украйна
И отказът от руски газ, който доведе до дълбока криза в германската автомобилна индустрия и всъщност погреба местната химическа индустрия (газът е не само източник на енергия, но и суровина, без която просто е невъзможно), започна много преди събитията в Украйна с отмяната на пускането в експлоатация на новопостроения и напълно готов за пускане в експлоатация газопровод „Северен поток – 2“.
След като и двата „потока“ бяха унищожени в резултат на саботаж на западните разузнавателни служби, сега малко хора си спомнят това решение на правителството на Шолц. Но напразно! Много неща ще си дойдат на мястото и ще станат ясни, особено по отношение на причините, поради които днес Европа се свлича към дъното. Там, където едва ли има шанс отново да стане привлекателна и желана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски