На 14 юни се навършиха 40 години от създаването на Шенгенското пространство – проект, който трябваше да символизира обединена и безгранична Европа. Вместо празнична атмосфера, обаче, континентът е обхванат от криза, а доверието в системата ерозира. Лорън Смит, в публикация за The European Conservative, проследява как от пионерски проект за свободно движение на хора и стоки, Шенген се превърна в проблемна зона, свързвана с нелегална миграция, срив в сигурността и нарастващо недоволство сред гражданите на ЕС.
От визия до реалност
На 14 юни 1985 г. пет държави – Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия – подписват в малкото люксембургско градче Шенген споразумение, което премахва граничния контрол между тях. Десетилетия по-късно, с разширяването на ЕС, зоната включва вече 29 държави, като от началото на 2024 г. към нея се присъединиха и България и Румъния. Днес над 450 милиона души се ползват от правото на свободно придвижване в рамките на зоната.
От гледна точка на Брюксел това е сред най-големите успехи на съюза. Европейската комисия дори отбеляза юбилея с думите, че „Шенген ни прави по-сигурни“, като акцентира върху засиленото полицейско и гранично сътрудничество.
Цената на отворените граници
На практика обаче, резултатите показват обратното, подчертава Лорън Смит. През 2015 г. в разгара на мигрантската криза, над 1,83 милиона души влизат нелегално в ЕС – най-голямото движение на хора към Европа след Втората световна война. Въпреки че до 2023 г. тази бройка спада до 385 000, ситуацията остава нестабилна и социално непоносима.
Заради пробойни в системата, много търсещи убежище се регистрират първоначално в страни като България или Гърция, след което използват временните си документи, за да отидат в Германия и подадат нова молба – често с надежда за по-добри социални условия.
Вижте още – Полша срещу мигрантите: връща граничния контрол
изображението е илюстративно
В резултат, все повече държави връщат граничния контрол. Единадесет страни, включително всички основатели на Шенген, вече имат възстановени проверки по вътрешните граници. Германия, например, въведе временен контрол със съседите си през септември 2023 г., вследствие на което молбите за убежище спаднаха с 34%, а 47 000 души бяха спрени още на границата. Подобни мерки дадоха ефект и по границата между Италия и Словения.
Още по темата – Шенген се пропуква: ЕС възстановява граници заради миграцията
Не само държавите, но и обикновени граждани започват да вземат нещата в свои ръце. Миналия месец холандски доброволци с жълти жилетки сами проверяваха преминаващите от Германия при Тер Апел. А в Полша около 30 души се опитаха да възпрепятстват преминаването на мигранти от западната граница.
И въпреки това Европейската комисия продължава да твърди, че Шенген „работи безпроблемно“.
Провалът в сигурността
Смит подчертава, че твърдението за засилена сигурност е трудно защитимо. Цифровата система за граничен контрол на ЕС остава уязвима и незавършена, а въвеждането на Entry/Exit System (EES) – система за проследяване на движенията на граждани от трети страни – продължава да се отлага. Дотогава основният метод за регистрация си остават обикновените печати в паспортите.
Шенген не успява и в борбата с тероризма. Пример е тунизиецът Анис Амри, който през 2016 г. извърши терористична атака на коледен базар в Берлин, уби 12 души и рани десетки, след което премина незабелязано през четири шенгенски държави преди да бъде неутрализиран в Италия.
Миналата година сирийски бежанец, Иса ал Хасан, убива трима души по време на фестивал в Золинген. Той първо се регистрира в България, след това заминава за Германия, където подава нова молба за убежище. Въпреки отказа, не е върнат в България по силата на Дъблинския регламент. След нападението Германия въвежда отново граничен контрол.
Политическа реакция
Последиците от Шенген започват да променят политическия пейзаж. Популистки и евроскептични партии печелят все повече подкрепа. В Германия успехът на „Алтернатива за Германия“ (AfD) принуждава властите да признаят обществения гняв срещу отворените граници. В Нидерландия Герт Вилдерс се оттегли от преговорите за коалиция, разочарован от липсата на твърда линия по въпросите на миграцията. В Швеция, Испания и други страни социологическите проучвания показват, че мнозинството от гражданите са изчерпали търпението си спрямо нелегалната миграция.
Лорън Смит завършва с категорична оценка: 40 години по-късно е ясно, че Шенген не отговаря на очакванията. Това, което бе обещано като стълб на свободата, мира и благоденствието, в действителност носи хаос, несигурност и социално напрежение.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
