Еврото губи привлекателност в две от най-развитите страни извън еврозоната – Швеция и Чехия. Докато силните национални валути укрепват доверието в икономическата независимост, обществото и централните банки се отдръпват от идеята за валутна интеграция. Това сочат два последователни анализа на Bloomberg.
Чехия: Централната банка отхвърля еврото като инструмент срещу инфлация
Управителят на Чешката национална банка Алеш Михл заяви в интервю за Bloomberg, че кроната поставя страната в по-добра позиция да овладява инфлацията, отколкото би позволило еврото.
„Силната крона служи добре на икономиката. Тя допринася за охлаждане на цените и дава на централната банка необходимата свобода на действие“, посочва Михл.
Той подчертава, че гъвкавият валутен курс и възможността за самостоятелна лихвена политика позволяват на Чехия да реагира по-точно на вътрешни и външни шокове.
Чешката икономика в числа (2025):
- БВП растеж: между 1,9% и 2,3%
- Инфлация: около 2,2% (с прогноза за спад)
- Безработица: едва 2,6% – една от най-ниските в ЕС
- Лихвен процент: 3,5% (поетапно намаляван от CNB)
- Бюджетен дефицит: около –2,3% от БВП
- Публичен дълг: ~44% от БВП
Централната банка вече прилага постепенни лихвени облекчения, без да е обвързана с решенията на Европейската централна банка.
Швеция: Силна крона, рекордно ниска подкрепа за еврото
Bloomberg отбелязва, че обществената подкрепа за приемане на еврото в Швеция е спаднала до най-ниското си равнище от 2020 г. насам.
„Укрепването на шведската крона през 2025 г. затвърди общественото мнение, че страната може успешно да контролира инфлацията и да поддържа макроикономическа стабилност, без да жертва валутната си независимост“, посочва Bloomberg.
Централната банка на Швеция (Riksbank) също оценява кроната като стратегически буфер срещу външни шокове – инструмент, който би бил изгубен при членство в еврозоната.
Икономически показатели на Швеция (2025):
- БВП растеж: между 1,6% и 1,9%
- Инфлация: 2,3% – 2,5%, с тенденция към спад
- Безработица: около 8,5% – едно от най-високите нива в Скандинавия
- Лихвен процент: 2,25% (запазен в очакване на по-нататъшно намаление)
- Бюджетен дефицит: приблизително –1,5%
- Очакван растеж през 2026: над 2,3%
България: Еврозоната – без икономически дебат, с високи рискове?
На този фон България стои в рязък контраст – страната е формално по-близо до еврозоната от Швеция и Чехия (поне според данните на управляващите), но икономическата ѝ структура е далеч по-уязвима, а публичният дебат за въвеждане на еврото – отсъстващ.
Българският лев е фиксиран към еврото от 1997 г. чрез валутния борд – което елиминира валутната гъвкавост. Въпреки това:
- Инфлацията в България надвишава средните нива в ЕС и еврозоната;
- Липсва независима монетарна политика, тъй като БНБ не може да регулира лихвени проценти;
- Обществото остава разделено, а ефектите от въвеждането на еврото върху потребителските цени и местното производство не са изследвани достатъчно задълбочено.
- При икономически шокове България ще бъде принудена да следва общата политика на ЕЦБ, без възможност за локална адаптация – за разлика от Чехия и Швеция, които използват националната си валута като инструмент за стабилизация.
Швеция и Чехия демонстрират, че еврото не е нито задължително, нито гаранция за икономическа стабилност. Когато националната валута е добре управлявана и доверието в централната банка е високо, страните могат да поддържат ценова и финансова стабилност – дори в несигурна глобална среда.
На този фон, България продължава да върви към еврозоната без задълбочен дебат и без икономически консенсус, а това е риск, който други държави вече съзнателно отказват да поемат.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
