Унгария внесе съдебен иск срещу Европейската комисия в Съда на Европейския съюз (СЕС) заради наложена глоба от един милион евро на ден, информира ReMix. Причината – отказът на Будапеща да се съобрази с решения на ЕС относно допускането и третирането на нелегални мигранти. Главният съветник по сигурността на премиера Виктор Орбан – Дьорд Баконди – обяви, че „Будапеща ще обжалва решението, тъй като не приема да бъде притискана да приема незаконни имигранти“.
Искът ще бъде воден от екип от юристи, включително двама бивши съдии от самия Съд на ЕС. В правителството виждат в тази мярка не само защита на националния суверенитет, но и отговор на това, което определят като „опит за подмяна на населението и културната основа на Европа“.
Виктор Орбан заяви категорично:
„Това, което се случва, не е миграция. Това е организирана подмяна на населението, целяща да замени културната основа на Европа. За нас един милион евро на ден е много, но предпочитаме да ги платим, отколкото да пуснем когото и да било незаконно. Това е най-добрата инвестиция за бъдещето.“
Какво предизвика глобата?
През юни 2024 г. Съдът на ЕС наложи на Унгария еднократна глоба от 200 милиона евро и започна начисляване на ежедневна санкция от 1 милион евро. Решението идва като последица от неспазени разпоредби на Съда от 2020 г., които осъждаха незаконните практики на задържане и връщане на мигранти, включително използването на т.нар. „транзитни зони“.
Европейските съдии квалифицираха поведението на Унгария като „особено сериозно и умишлено нарушение на правото на Съюза“. Унгарското правителство обаче оспорва легитимността на санкцията, твърдейки, че страната само изпълнява задължението си да охранява външната граница на ЕС.
Вижте още по темата „нелегални мигранти“
Oт огради до референдуми
Унгария води твърда антиимиграционна политика още от 2015 г., когато в разгара на миграционната криза страната изгради гранични съоръжения и въведе правни бариери срещу нелегалния трафик. Според властите тези действия са предотвратили възникването на „зони без контрол“, терористични рискове и претоварване на социалните системи.
През 2016 г. унгарците гласуваха на национален референдум срещу задължителното презаселване на мигранти по квоти на ЕС. Въпреки че 98% от гласувалите подкрепиха правителствената позиция, резултатът не бе признат като валиден заради недостатъчна избирателна активност (44%).
Разногласия и в други държави
Освен Унгария, и други страни от Централна и Източна Европа влизат в конфликт с Брюксел заради политиката по убежището. Полша и Чехия също бяха осъдени от Съда на ЕС през 2020 г. за отказ да приемат мигранти съгласно квотите от 2015 г., но до момента не са им наложени финансови санкции.
Новият Пакт за миграция и убежище, приет от ЕС през 2023 г., предвижда задължителна „солидарност“ – всяка страна трябва или да приеме определен брой кандидати за убежище, или да плати компенсации. Унгария и Полша категорично отхвърлят този механизъм, като го определят като „принудителен и антидемократичен“.
Унгария предлага алтернатива: обработване на молбите за убежище извън територията на ЕС, още преди лицата да достигнат до европейските граници – модел, подобен на австралийския.
Според анализатори, съдебната битка между Унгария и Брюксел може да отнеме месеци, а ако Будапеща откаже да плати, Европейската комисия има право да приспадне сумите от еврофондовете, предназначени за страната. В същото време унгарското правителство вече е заделило над 600 милиона форинта (около 1,5 млн. евро) за правни разходи по делото.
Европейската комисия все още не е дала официална реакция на съдебния иск.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
