Будапеща отхвърля предложението за забрана на вноса на руски горива, обявено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и украинския президент Володимир Зеленски. Според унгарския външен министър Петер Сиярто, ако планът се приеме, цените на комуналните услуги в страната могат да се увеличат в пъти – и Унгария няма да позволи това да се случи.
Сиярто: „Няма да позволим да ни затворят тръбите и да вкарат народа ни в бедност“
Изказвайки се от Санкт Петербург след срещи с руски официални лица и ръководители на енергийни компании, външният министър Петер Сиярто бе категоричен:
„Ще продължим да разчитаме на руска енергия и ще поддържаме най-ниските комунални такси в Европа именно в Унгария.“
Той предупреди, че планът на фон дер Лайен и Зеленски, според който страните от ЕС трябва да прекратят всички договори за внос на руски газ и петрол до 2028 г., е посегателство върху националния суверенитет:
„Не приемаме Брюксел или Киев да решават от кого, кога и при какви условия ще купуваме енергия. Това е наш суверенен избор. Няма да позволим да ни вкарат в едностранна зависимост и да затворят най-големия газопровод към страната ни.“
Какво включва планът на ЕК?
Предложението на Европейската комисия, обявено официално през юни 2025 г., предвижда:
- Забрана за нови договори за внос на руски втечнен природен газ (LNG) от 1 януари 2026 г.;
- Пълна забрана на дългосрочни договори за внос на руски изкопаеми горива до 1 януари 2028 г.;
- Механизъм, който да се приложи без единодушие, чрез правни инструменти в търговската политика на ЕС.
Целта на този план е „да се спре финансирането на руската война в Украйна“ и да се намали стратегическата зависимост на ЕС от Москва. Но реалните икономически и социални последствия вече предизвикват сериозно напрежение.
Не само Унгария е против
Макар Брюксел да настоява, че ЕС трябва да се „освободи завинаги“ от руската енергия, няколко държави в Централна и Югоизточна Европа не подкрепят идеята:
- Словакия: Премиерът Роберт Фицо нарече предложението „абсолютно неприемливо“ и подчерта, че страната му има валиден договор за руски газ до 2034 г.
- Австрия и балкански страни: Изразяват опасения, че не могат да осигурят алтернативни доставки при такива кратки срокове.
- Италия и Франция: Подкрепят дългосрочната цел, но настояват за компенсации и плавен преход.
Вижте още – Брюксел погазва суверенитета: държавите ще купуват по-скъп газ вместо руски
Въпреки усилията на Брюксел, през 2024 г. ЕС продължава да внася около 19% от газа и 3% от петрола си от Русия, въпреки значителния спад спрямо 2021 г.
„Политизиране на енергетиката е пагубно за Европа“
Сиярто остро разкритикува Европейската комисия за това, че превръща енергийната сигурност в политически инструмент:
„Цената на газа в Европа е няколко пъти по-висока, отколкото в Америка или Китай. Ако продължим така, няма как да бъдем конкурентоспособни.“
Той напомни, че икономиката на Европа дълги години се е крепила на евтина руска енергия и модерни западни технологии, а днес е откъсната от ресурсите – без реална алтернатива.
В контекста на европейските санкции и геополитическия натиск, Унгария се стреми да засили енергийната си независимост. Сиярто потвърди, че:
- строежът на нови реактори в АЕЦ „Пакш“ с „Росатом“ продължава;
- доставките на петрол през „Дружба“ и газа през TurkStream са гарантирани;
- руските компании са ангажирани да продължат да осигуряват евтина енергия за унгарските потребители.
Унгария отказва да следва общата линия на ЕС, когато става въпрос за прекратяване на връзките с Русия в енергийния сектор. За Будапеща националният интерес е ясен: енергийна сигурност, ниски сметки за населението и независимост от външен натиск.
Планът на Урсула фон дер Лайен, подкрепян от Киев, среща не само правна съпротива, но и политическа реалност в източноевропейските столици, където дори лоялността към ЕС има граници, когато се засягат джобовете на гражданите и икономическата стабилност.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
