Полският Конституционен съд обяви, че ключови части от европейската климатична политика нарушават конституцията на страната и посягат върху националния суверенитет. Решението, произнесено на 10 юни, предизвика вълна от реакции в Полша и отвъд, а за мнозина в Европа то бележи повратен момент в конфликта между Брюксел и суверенистките сили.
Конституционният ред срещу климатичния централизъм
Конституционният съд в Полша постанови, че регламентите на ЕС, свързани със Зелената сделка и Схемата за търговия с емисии (ETS), са в противоречие с основния закон на страната, тъй като „ЕС не е получил компетентност по договорите да определя какви енергийни източници може да използва една държава-членка и какви данъчни тежести да ѝ налага без нейното съгласие“.
Вижте още: Как зелената сделка се оказа зелен провал
Съдът определи, че тези механизми нарушават „принципа на предвидимост, на правова държава и на защита на легитимни очаквания“, тъй като решенията на ЕС в тази сфера се основават на неясни правни основания и водят до икономически последствия, които не са били приети от националните органи.
Депутатът от „Право и справедливост“ Себастиан Калета заяви, че решението „може потенциално да донесе стотици милиарди спестявания за полската икономика“, пише в своя статия The European Conservative.
Политическата реалност: правителството отказва да го признае
Решението обаче е блокирано на институционално ниво. Либералното проевропейско правителство на Доналд Туск не признава легитимността на Конституционния съд, твърдейки, че част от съдиите са назначени по незаконен начин от предишното правителство. Така правителството отказва да публикува решението в официалния вестник, а без тази стъпка то не влиза в сила по силата на полската правна система.
Въпреки това, ефектите му може да се проявят през август, когато встъпва в длъжност новоизбраният президент Карол Навроцки – кандидат, подкрепен от PiS. Той заяви, че решението „може да проправи пътя за намаляване на цените на електроенергията с до 33%“, както и че възнамерява да свика национален референдум относно бъдещото участие на Полша в Зелената сделка на ЕС.
Навроцки също така заяви подкрепа за въглищата като основен източник на електроенергия в страната – нещо, което е в директен разрез с европейските планове за декарбонизация.
Полша и Унгария: опозиция срещу „климатичната интеграция“
Полша не е единствената държава, която оспорва енергийните политики на Брюксел. Унгария също води дългогодишен спор с Европейската комисия относно своите цени на комунални услуги и вноса на руски газ. През 2020 г. Съдът на ЕС призна правото на Унгария да не позволява прехвърлянето на специални данъци и такси към крайните потребители, въпреки натиска от Брюксел.
Обединяващо за двете страни е позицията, че националните правителства трябва да запазят последната дума относно източниците на енергия и ценовата регулация – особено в контекста на растящата бедност и инфлация в Централна и Източна Европа.
ETS2 – нова фаза на конфликта
От 2027 г. Европейският съюз ще въведе разширена Схема за търговия с емисии – ETS2 – която ще засегне пряко домакинствата, транспорта и отоплението. Критиците определят схемата като „де факто климатичен данък“, който ще оскъпи бензина, дизела и газа за отопление – дори при сегашните цени на въглеводородите в САЩ, които вече са по-ниски от климатичните квоти в ЕС.
„Брюксел продължава да си стреля в крака, разширявайки обхвата на климатичните политики без политически мандат от гражданите“, заяви представител на полската енергийна индустрия. „Това няма да доведе до по-чист въздух, а до социална експлозия.“
Евроскептиците настъпват
Решението на полския съд изпрати силен сигнал към целия континент: конституциите на държавите членки все още имат значение. То се вписва в по-широка тенденция на съдебни и политически сблъсъци – като решението на германския Конституционен съд от 2020 г., според което Съдът на ЕС е излязъл извън своите правомощия по въпроси на паричната политика.
Засега Европейската комисия не е обявила дали ще предприеме наказателна процедура срещу Полша заради решението, но мнозина очакват, че финансовите инструменти (като спиране на фондове) ще бъдат използвани, ако Варшава започне да го прилага на практика.
Решението на Конституционния съд на Полша не е просто правен казус – то е фронтална атака срещу централизираната зелена политика на ЕС, и потенциална повратна точка в борбата за възстановяване на енергийния и конституционния суверенитет в Европа. Макар и блокирано от настоящото либерално правителство, решението поставя основата за по-широка политическа и юридическа съпротива срещу това, което мнозина вече определят като „екологичен федерализъм“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
