В публикация на официалния сайт на Европейската централна банка, която бе широко препечатана от международни медии, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард изрази позиция, която разбуни духовете. В нея тя призова за премахване на изискването за единодушие при определени решения в рамките на Европейския съюз. Според Лагард, „едно-единствено вето не бива да бъде пречка пред колективния интерес на останалите 26 държави членки“.
Макар коментарите ѝ да са част от по-широк текст, свързан с необходимостта Европа да засили геополитическата си тежест и институционална устойчивост, посланието прозира ясно: прекаленото право на вето затруднява ЕС да действа „решително„. Въпреки че примерите в публикацията са насочени към валутната роля на еврото, самото послание е значително по-широко – поставя се под въпрос принципът на консенсуса в съюз, изграден уж върху равнопоставеност.
Къде все още оцелява правото на вето
Темата за единодушието не е нова. От създаването на европейските общности до днес, редица ключови решения изискват съгласието на всички страни членки. Това важи с особена сила за чувствителни области като външна политика и сигурност, данъчно облагане, социална защита, институционални промени и разширяване на ЕС.
Историческите корени на единодушието
Тази конструкция не е случайна. Още през 1966 г. с т.нар. Люксембургски компромис е утвърдено правото на всяка страна да блокира решения, ако смята, че жизнените ѝ интереси са засегнати. През 2009 г. Договорът от Лисабон потвърждава този механизъм в определени сфери, въпреки разширяващото се използване на квалифицирано мнозинство в други области.
Примери за блокажи и дипломатически маневри
Дали обаче този консенсус наистина се спазва? Практиката показва, че когато Брюксел реши, че дадено вето пречи на „общите цели“, биват търсени и намирани обиколни пътища.
Примери не липсват. Унгария, която многократно блокираше решения за военна помощ на Украйна и санкции срещу Русия през 2024 и 2025 г., бе в крайна сметка заобиколена чрез юридически конструкции, които позволиха на останалите държави да използват приходите от замразени руски активи – без съгласието на Будапеща.
Вижте още: Фицо и Орбан заплашват вето на санкциите срещу Русия
Австрия и Нидерландия в продължение на две години спираха влизането на България и Румъния в Шенген, въпреки че техническите изисквания бяха (уж) изпълнени. В случая с Гърция и Северна Македония, една държава блокираше цяло десетилетие евроатлантическото развитие на своя съсед, докато не получи отстъпки – включително смяна на името.
Съществуват и по-тихи, но също толкова значими примери: Франция и Ирландия използваха заплахи за вето срещу търговското споразумение ЕС–Меркосур, Полша и Унгария взаимно си гарантираха недосегаемост по член 7 от Договора за ЕС, а регионът Валония в Белгия на практика спря ратификацията на договора СЕТА.
Когато Брюксел реши да заобиколи правилата
Формално вето – не винаги, но фактическо блокиране – абсолютно. Това, което Лагард нарича „пречка“, в очите на мнозина в Източна и Централна Европа е последна защита на националния суверенитет. ЕС отдавна се разкъсва между стремежа към „по-дълбока интеграция“ и реалността на нарастващо вътрешно недоволство. Под лозунга за ефективност се разгръща нов модел – не на съгласие, а на дисциплина.
Натиск в деликатен момент
Показателно е, че това изказване идва в деликатен момент. България е подложена на силен натиск да приеме еврото – процес, който разделя обществото и предизвиква съмнения относно реалната му готовност. Същевременно Северна Македония се надява да ускори предприсъединителните си преговори с ЕС, въпреки споровете относно изпълнението на поети от тях ангажименти.
Припомняме: Стоянов иска отлагане на доклада за Северна Македония
От консенсус към дисциплина: промяна на същността на ЕС?
Вместо дебат за бъдещето на Европа, се налага монолог за „колективната воля“. Единството, за което някога се говореше в ЕС, все повече звучи като възпитателен инструмент, а не като равноправен принцип. Ако наистина се върви към отмяна на правото на вето, то би било справедливо да се каже открито: това не е просто техническа реформа, а радикална промяна в естеството на Европейския съюз.
Дали това ще донесе повече ефективност – предстои да видим. Но дали ще засили доверието между нациите – отговорът изглежда все по-скептичен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
