Холандският журналист Ерик Ипма, в подробен анализ за изданието NieuwRechts, разобличава как мощни неправителствени организации, работещи под прикритието на благотворителност, всъщност функционират като добре смазана лобистка машина за налагане на прогресивни миграционни политики — при това основно със средства от данъкоплатците.
Според Ипма още от 70-те години насам стотици милиони евро публични средства, първоначално предназначени за „помощ за развитие“, се пренасочват към мрежа от организации, които използват парите, за да „бомбардират правителството и обществото с кампании, съдебни дела и политически натиск“, част от онова, което авторът нарича „индустрията на убежището“.
Мрежа от НПО-та с минимална обществена подкрепа, но с огромна финансова мощ
Ипма подчертава, че макар тези организации да се наричат „неправителствени“ и да се представят като глас на гражданското общество, реалността е различна. Според официалните им отчети само 26% от приходите им идват от граждани и компании, а останалите средства се осигуряват от холандското правителство и благотворителната лотария Nationale Postcode Loterij.
Много от тези организации нямат почти никаква реална членска база. Вместо това те съществуват благодарение на държавно финансиране, което използват, за да оказват политически натиск върху същите тези институции, които ги финансират.
„Това не са граждански организации в истинския смисъл на думата, а професионални лобистки структури, захранвани от парите на данъкоплатците,“ коментира Ипма.
Скандални числа и финансови схеми
Един от най-фрапиращите примери, посочени в анализа на Ипма, е холандският клон на Лекари без граници. Според годишния им отчет за 2023 г., организацията разполага с 433 щатни служители в централата в Амстердам, 816 международни служители и цели 11 367 национални служители (!).
Ипма задава резонния въпрос — ако това наистина е така, означава ли, че над 11 000 холандски здравни работници работят за Лекари без граници, докато в самата Нидерландия здравната система е изправена пред остър недостиг на персонал? „Или мотото вече е станало — ‘Собствената ни страна — последна’?“, пита риторично авторът.
Oxfam, Amnesty и Pax — от благотворителност към политически активизъм
Анализът посочва и други ключови играчи в тази система. Например Oxfam Novib, която от години се занимава с борба с неравенството, бедността и климатичните промени, но паралелно води агресивни кампании в подкрепа на масовата имиграция, напълно в синхрон с политиките на левите партии PvdA и GroenLinks. Организацията не просто лобира, но често се опитва да диктува на правителството как да харчи публичните средства.
Amnesty International, която в миналото защитаваше жертвите на диктатури, днес активно води кампании срещу Полша и Унгария заради техните миграционни политики, които според тях нарушават уж общата европейска политика за убежище — политика, която, както Ипма подчертава, съществува единствено на хартия, защото всяка държава реално следва свой собствен курс.
Освен това Amnesty завежда дела срещу собственото си правителство — включително заради споразумението с Турция и заради условията в лагерите за бежанци на гръцките острови.
Друг особено показателен пример е PAX, която според Ипма отдавна е изоставила християнските си корени в полза на ултрапрогресивна идеология. Организацията не само води кампания срещу холандското (вече паднало) дясноцентристко правителство, но също така разпространява финансирана с публични средства анти-израелска пропаганда и дори завежда съдебни дела срещу доставки на оръжие за Израел — от името на „холандския народ“.
Финансовата мрежа: лобизъм с маска на благотворителност
Ипма установява, че голяма част от парите се прехвърлят между самите НПО-та — не само по „практически причини“, но и за да се финансират радикални организации, които сами не могат или не желаят да отговарят на критериите за държавни субсидии.
Характерно за всички тях е, че:
Разполагат с многомилионни излишъци и резерви, които биха накарали средно голяма компания да завиди.
- Държат „устойчиви“ банкови сметки в Triodos Bank, наскоро попаднала в скандали.
- Имат лъскави офиси в най-скъпите райони на Рандстад — Амстердам, Утрехт, Хага, Ротердам.
- Функционират като затворена мрежа, която диктува тона на обществения дебат, без да търпи опоненти.
„Това е цяла индустрия, финансирана от данъкоплатците, която се представя за международна помощ, а всъщност обслужва идеологически цели и политически натиск вътре в самата страна,“ пише Ерик Ипма.
Ипма подчертава, че тази мрежа не би могла да съществува без подкрепата на държавни институции като Министерството на външните работи и т.нар. Adviesraad Migratie — уж независим консултативен орган, който редовно изготвя доклади и препоръки за миграционната политика. В допълнение Commissariaat-generaal voor de Vluchtelingen en de Staatlozen (CGVS) обслужва същата линия, представяйки се за независим орган за разглеждане на молбите за убежище.
Съдилищата, бюрокрацията и страхливите политици, уплашени за своя имидж, допълнително поддържат този модел. А огромните финансови потоци го бетонират:
- 261,8 млн. евро от държавата
- 1 млн. евро от община Амстердам
- 53,4 млн. евро от Postcode Loterij
→ Общо: 316,3 млн. евро
Дори Лекари без граници получават извънредни допълнителни субсидии, скрити в приходите им под „проекти“, за да се прикрие реалната степен на зависимост от държавното финансиране.
Заключението на Ипма е категорично:
„Субсидиите могат да бъдат като лекарство – понякога полезно в кризисна ситуация, но в дългосрочен план водят до зависимост. А днес Нидерландия е в капана на собствената си субсидирана миграционна индустрия.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
