В новото си издание на подкаста „Абсолютно свободно“ журналистът и евродепутат Петър Волгин обръща внимание на една дума, която според него най-точно описва съвременната политическа реалност – „какистокрация“, т.е. управление на най-неспособните и некадърни. Терминът, с корени в древногръцкия език, според Волгин се превръща в адекватно определение както за политическата върхушка в България, така и за ръководството на Европейския съюз.
Урсула, Кая и компания – политически елит без качества?
Петър Волгин не пести критики към водещи фигури в ЕС, започвайки с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той припомня скандалите около договорите за ваксини, изчезналите съобщения и последвалите разследвания, които така и не доведоха до отговорност. Същевременно отбелязва, че въпреки тези тежки съмнения, Фон дер Лайен бе номинирана за втори мандат.
Още по темата – Вотът срещу фон дер Лайен показа разломите в ЕС
Особено остър е коментарът му към естонската премиерка Кая Калас, която Волгин нарича „олицетворение на агресивното бездарие“ – фигура, която според него се издига не заради качества, а заради съвпадение с идеологическите очаквания на Брюксел. Калас, казва той, „знае какво трябва да говори – непрестанна русофобия и алармизъм по темата Русия“.
Вижте още: Кая Калас – символ на провала на ЕС във външната политика
Подобна е и критиката към еврокомисаря Андрюс Кобилиус, представен като един от най-активните поддръжници на милитаризацията на Съюза. Волгин припомня, че още с встъпването си той поиска 100 милиарда евро за отбрана – а сега бюджетът в тази сфера е нараснал до 130 милиарда.
Историческият контекст – кой кого напада?
В подкаста си Волгин оспорва господстващия в европейската политика и медии разказ за „руската агресия“. Той предлага алтернативна хронология, в която през последните 200 години Европа напада Русия поне четири пъти – Наполеон през 1812 г., Кримската война, интервенцията след 1917 г. и Хитлеровата инвазия през 1941 г. Според него тези исторически примери поставят под съмнение ролята на Русия като агресор и по-скоро я представят като обект на нападения.
Отмяната на културата и политическата хигиена
Волгин обръща внимание и на културната цензура, свързана с руската война в Украйна. Повод е отменен концерт на световноизвестния диригент Валерий Гергиев в Италия след натиск от политически активисти, сред които и съпругата на покойния опозиционер Алексей Навални – Юлия. Но, отбелязва Волгин, културната „профилактика“ не засяга само руснаци – отменен е и концертът на украинския пианист Александър Романовски, тъй като подкрепя Русия. И в двата случая, според Волгин, политическата коректност надделява над културната свобода.
Изключение прави генерал Роберто Ваначи – италиански евродепутат от партията на Матео Салвини, който публично защити Гергиев и остро разкритикува лицемерието в културната и политическата цензура. По думите му, ако трябва да избира между Зеленски и Путин, ще избере Путин, защото „е легитимно избран политик с дълга кариера, а не просто комик“.
Зеленски и антикорупцията – разминаване между думи и действия?
Волгин обръща внимание на закон, подписан от украинския президент Володимир Зеленски, който – според неговите думи – премахва независимостта на ключови антикорупционни институции.
Още по темата – Зеленски удари борбата с корупцията, избухнаха протести
Това, смята той, поставя под въпрос реториката за реформите в Украйна, особено на фона на хвалебствените доклади, приети в Европейския парламент. Волгин напомня, че е участвал в работата по тези документи и още тогава е изразил съмнение, че създадените на хартия органи реално ще работят ефективно.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
