В разгара на нарастващо напрежение около миграционните политики в Европейския съюз, Съдът на ЕС постанови две важни решения, които засилват натиска върху държавите членки да осигуряват пълни права и условия на търсещите убежище — независимо от реалния капацитет, политическите възможности или икономическите ресурси на приемащите страни.
Ирландия няма право да отказва подслон — дори при криза
На 1 август 2025 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че Ирландия не може да се позовава на форсмажор — включително масов и внезапен приток на кандидати за международна закрила — за да откаже настаняване, ваучери или минимална финансова помощ на търсещи убежище.
Случаят беше повдигнат от двама кандидати — от Афганистан и Индия, които останали бездомни през 2023 г. и получили само ваучер от 25 евро. Ирландия признава, че е нарушила законодателството на ЕС, но твърди, че не е могла да осигури настаняване поради „непредвидим“ миграционен натиск и последици от войната в Украйна. Съдът обаче е категоричен: дори в извънредни ситуации, правото на минимални условия за прием не подлежи на компромис, посочва VisaVerge.
„Дори временно неизпълнение на тези задължения е достатъчно сериозно нарушение на правото на ЕС“, посочва СЕС в решението си, цитирано и от LawSociety.
Вижте още – Тръмп атакува Европа: „Спрете вятърните мелници“ и миграцията
Балансът между хуманност и реалност
Решението предизвика и остри обществени реакции. В свой публичен коментар, публикуван във „Фейсбук“, юристът Стефчо Станев отбеляза:
„Това създава опасен прецедент за всички държави членки – включително България. Ако утре има масов мигрантски натиск и капацитетът в Харманли, Любимец и София се срине, ЕС ще очаква от България пълно спазване на стандартите – независимо от икономическото състояние, социалната реалност и вътрешните приоритети… Може ли една система да изисква невъзможното – и после да наказва за това, че не е постигнато?“
Станев също подчертава, че Ирландският Висш съд по-рано е изразил обратна позиция — отчитайки реалностите на място. Според него, подобни решения „имат способността да доведат до разпад на ЕС“, особено в контекста на законодателни предложения за разселване на мигранти под заплаха от 10 000 евро глоба на човек.
Италия и Албания: Когато „безопасна държава“ не е достатъчно
В отделно дело, също разгледано през юли–август 2025 г., СЕС удари по друга чувствителна точка — споразумението между Италия и Албания за създаване на мигрантски лагери извън ЕС. Италия започна да изпраща мигранти, спасени в Средиземно море, в новосъздадени центрове в Албания, където процедурите по предоставяне на убежище са ускорени, а отказите – автоматизирани.
Съдът обаче постави под въпрос законността на списъка с „безопасни държави“, въз основа на който се отхвърлят молбите – в случая на двама граждани на Бангладеш. Основният проблем: нито кандидатите, нито националните съдилища имат достъп до критериите, въз основа на които се определя дали една страна е „безопасна“, пише Reuters.
Още по темата – Гърция предлага най-строгия миграционен закон в ЕС
ЕС поставя правата над капацитета
И двете решения следват общата линия на правото на ЕС — да гарантира недискриминационно третиране и минимален стандарт на живот за всички търсещи убежище, независимо от конкретната натовареност на системата в дадена държава.
Според съдиите, „изключения“ могат да се допускат само при строго ограничени, надлежно обосновани и временни обстоятелства, и дори тогава основните нужди на лицата трябва да бъдат осигурени.
Решенията създават сериозни политически и институционални търкания. Италианското правителство на Джорджа Мелони определи решението като „опасен прецедент, при който съдилищата подменят решенията на законодателната и изпълнителната власт“.
Подобно напрежение се наблюдава и в Ирландия, където министърът на правосъдието Джим О’Калахан предупреди, че според новата логика търсещите убежище ще могат да получат обезщетения от държавата, дори когато местните бездомни граждани не могат.
Решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички страни членки. Това означава, че и България ще трябва да осигурява незабавно настаняване и помощ на всички кандидати за закрила — включително при хипотетичен срив на системата. Въпросът, който остава, е: доколко реалистично е това – и докъде се простира солидарността, когато ресурсите свършат?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
