Френският Конституционен съвет нанесе сериозен удар по ключова разпоредба в нов имиграционен закон, който трябваше да удължи максималния срок на административно задържане на определени незаконно пребиваващи чужденци от 90 на 210 дни. Мярката бе мотивирана с желанието да се предотвратят трагедии като убийството на 19-годишната студентка Филипин Льо Ноар дьо Карлан през септември 2024 г., извършено от мароканец с предишна присъда за изнасилване и действаща заповед за експулсиране.
Както припомня ReMIX, предложението бе част от по-широк законопроект, воден от сенаторката Жаклин Юсташ-Брино от „Републиканците“, подкрепен от центристкия блок на президента Еманюел Макрон и „Национален сбор“. Целта бе да се държат в ареста чужденци, осъдени за 16 „особено тежки“ престъпления – от убийство и изнасилване до тероризъм и трафик на наркотици – докато се уредят документите им за връщане.
Досега единствено осъдени за тероризъм можеха да бъдат държани до 210 дни. Властите твърдяха, че новата норма ще затвори правен пропуск, който позволява освобождаването на опасни лица преди депортация. „Ако този закон беше в сила, Филипин щеше да е жива“, заяви вътрешният министър Брюно Рьотайо.
Вижте още – ЕС: Подслон за мигранти – задължителен при всякакви условия
Конституционна спирачка
Конституционният съвет обаче отмени разширяването, като обяви, че то е непропорционално на целта за борба с нелегалната миграция и противоречи на чл. 66 от Конституцията, забраняващ произволното лишаване от свобода. Липсата на изискване за „изключителни обстоятелства“ и възможността за задържане дори след излежаване на присъда бяха сред посочените недостатъци. Съветът отхвърли и свързана разпоредба, позволяваща задържане след съдебна заповед за освобождаване при прокурорска жалба.
Решението бе приветствано от правозащитни организации като Cimade, която го определи като „спирачка на неефективен и злоупотребяващ със сигурността подход“. Отдясно обаче звучаха обвинения в „съзнателно застрашаване на живота на французите“ и „погазване на парламентарния суверенитет“.
Европейски контекст – реакция след свършен факт
Франция не е сама в опитите си да удължи административния арест на незаконно пребиваващи. В последните години редица държави предприеха подобни мерки, но повечето се сблъскаха с остри дебати и съдебни ограничения.
- Германия: увеличи „преддепортационното“ задържане от 10 на 28 дни и допуска до 18 месеца при възпрепятстване на връщането.
- Италия: държи до 18 месеца, но е под силна критика от Съвета на Европа за условията.
- Чехия: вдигна тавана от 120 на 180 дни.
- Гърция: при определени обстоятелства задържа до 18 месеца.
- Нидерландия: законово до 18 месеца, но реално средно 45 дни.
- Испания: максимум 60 дни, след което освобождава.
Общата тенденция е, че строгите срокове се въвеждат едва след години на натрупани проблеми – растящ брой нелегални мигранти, престъпност, откази на страни по произход да приемат върнати лица.
Още по темата – Тръмп атакува Европа: „Спрете вятърните мелници“ и миграцията
Докато през 2015 г. и след това редица правителства уверяваха, че миграцията е „управляема“ и ще се интегрира успешно, днес вече се налагат мерки, които в миналото биха били считани за неприемливи. Но за мнозина – включително за жертвите на престъпления, извършени от лица с експулсионни заповеди – тези усилия идват твърде късно.
Въпросът сега е дали закъснелите опити на Франция и други европейски държави да затегнат режима ще бъдат ефективни, или континентът вече е пропуснал шанса да предотврати негативните последствия от години на либерална миграционна политика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
