Въпреки поредицата от гръмки заявления, Европейската комисия все по-ясно демонстрира неспособност да приложи на практика плановете си за „енергийна независимост“ от Русия. Последният удар по стратегията на Брюксел идва от Турция, която отказва да съдейства в проследяването на газовите потоци. Още по-рано през годината, Словакия и Унгария отхвърлиха идеята за прекратяване на вноса на руски газ до 2027 г.
Вместо реално откъсване, ЕС се изправя пред мрежа от вратички, изключения и геополитически откази, които обезсмислят законодателните текстове и разкриват липсата на контрол и единство в рамките на съюза.
Турция – стратегически партньор, но извън юрисдикция
Както съобщава Politico, Турция категорично отказва да участва в схемата за мониторинг на произхода на газа, въпреки ключовата си роля като транзитна държава.
„Турция смята, че едностранните санкции застрашават икономическата стабилност и увеличават рисковете за енергийната сигурност на всички страни,“ заявява турското външно министерство пред изданието.
И докато Брюксел обмисля как да спре руския газ „по документи“, реалните доставки могат да продължат безпроблемно, стига да бъдат пренасочени през Анкара. А ЕС няма механизъм да провери какво точно тече по тръбите.
Българската връзка: Botaş и неясният произход
Особено интересен е примерът с България. Съгласно договор от 2023 г., Булгаргаз може да заявява доставки на втечнен природен газ (LNG) до турски терминали, управлявани от държавната Botaş, които след това се „връщат“ обратно в ЕС през пункта Странджа–Малкочлар.
„Не знаем дали газът, който влиза в България, е същият, който пристига в турските терминали“, предупреждава енергийният анализатор Аура Събъдуш пред Politico, добавяйки, че няма как да се гарантира, че доставките не са „смесени“ с руски газ.
Според нея, при ниската цена на руския газ, рискът той да се маскира като „друг произход“ е изключително висок, особено през Турция, където ЕС няма никаква юрисдикция или механизми за контрол.
Унгария и Словакия: открито отхвърляне
Още в началото на годината стана ясно, че не всички държави от ЕС споделят „зеления ентусиазъм“ на ЕК. Словакия и Унгария открито се противопоставиха на идеята за тотална забрана на руския газ.
Премиерът на Словакия Роберт Фицо заяви, че мярката е „абсолютно неприемлива“ и заплаши с вето, предупреждавайки, че това ще доведе до икономически шок. Унгарският външен министър Петър Сиярто също бе категоричен – страната му няма да позволи да бъде лишена от стратегически енергиен източник.
Припомняме – Фицо блокира новите санкции срещу Русия
Докато Брюксел разчита на законови трикове, базирани на търговското право, за да заобиколи нуждата от единодушие, реалността е, че две страни-членки де факто отказват да участват.
Изводът е логичен: планът на ЕК за пълно откъсване от руския газ съществува предимно на хартия. Без сътрудничеството на Турция, при активна съпротива от Унгария и Словакия, и с технически вратички като тази между Булгаргаз и Botaş, всяка „забрана“ лесно може да бъде заобиколена.
„ЕС не може да провери турските митници. Не може да изиска информация от турското правителство. Те имат нулева юрисдикция,“ подчертава Събъдуш.
На фона на геополитически изказвания за „независимост“ и „санкционен натиск“, ЕС остава без реални инструменти за проследимост, контрол и прилагане на собствения си регламент.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
