България е една от най-бедните страни в ЕС. Корупцията е ендемична, индустрията е слаба, а инфлацията беше двуцифрена само преди няколко години. През последните две години страната премина през седем избори. Но, хей – никой не се тревожи. Европейската централна банка реши: да обединим валутата ѝ с тази на Германия и Франция. Какво може да се обърка?“
Този въпрос задава Матю Лин в обширна статия за The Telegraph.
ЕЦБ одобри – но на каква цена?
В сряда Европейската централна банка и Европейската комисия обявиха, че България е изпълнила всички формални критерии за влизане в еврозоната. Решението на Съвета на ЕС се очаква през юли, а от 1 януари 2026 г. левът ще бъде заменен с еврото.
Очаква се председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен да произнесе реч за разширяване на „европейското семейство“, а президентката на ЕЦБ Кристин Лагард (ако дотогава не поеме ръководството на Световния икономически форум) да обяви, че еврото най-сетне заема своето заслужено място на глобалната сцена. Ще има церемонии, фойерверки и тиха раздяла с лева.
Вижте още – ЕЦБ: България пред риск от инфлация и кредитна спирала
Но под блясъка на официалността стои дълбоко притеснение: дали еврозоната не повтаря същата грешка, която направи с Гърция?
Политическа нестабилност и слаб икономически профил
България е страна с многократни избори и осем различни правителства от 2020 г. насам, ако се включат и служебните кабинети. Последната висока инфлация – 16% – е от 2022 г., а БВП на глава от населението е едва 15 800 долара – далеч под този на Германия (54 000) и Франция (44 000). Разликата е толкова голяма, че поставя под съмнение идеята за „естествена валутна зона“ между София и Берлин.
На всичко отгоре, според допитвания и протести в София, общественото одобрение за еврото е ниско. Президентът Румен Радев предложи провеждане на референдум, което правителството нарече „саботаж“. Това показва липса на обществен консенсус по един от най-съществените въпроси за бъдещето на страната.
Финансова история, която не вдъхва доверие
Исторически България няма стабилен имидж пред инвеститорите. Страната е обявявала фалит по външния си дълг през 1915 и 1932 г. – по-добре от Гърция, която има шест такива случая, но все пак притеснително. През XX век левът преминава през четири деноминации, последната през 1999 г., когато 1 нов лев заменя 1000 стари.
Левът е фиксиран към еврото чрез валутен борд, което означава, че присъединяването формално ще промени малко. Но влизането в еврозоната означава премахване на буферите, които в момента изолират сътресенията.
Дежавю от Атина?
Матю Лин напомня: „Гърция бе пришпорена да влезе в еврозоната, преди икономиката ѝ да е съпоставима с тази на развитите страни. Последва неконтролирано задлъжняване и колапс на държавните финанси, който разклати цялата еврозона. Нужно бе десетилетие, за да се стабилизира системата.“
Според Лин, ако еврозоната сгреши отново, този път България може да бъде катализаторът на нова верижна реакция. „В действителност, България е Гърция – само че на ролкови кънки“, пише той.
Политически проект със сериозни рискове
Фактът, че Полша – един от икономическите двигатели на Централна Европа – няма никакъв интерес от еврото, показва, че стабилността на валутния съюз не е толкова безспорна. България не е готова икономически, политически или институционално. И все пак решението за приемането ѝ се движи напред с политическа инерция, а не с икономическа логика.
Ако системата се срине отново, лидерите на еврозоната ще могат да сочат виновника – но ще гледат в огледалото, пише Матю Лин.
Критично.бг ви предлага един експеримент. След като официалните източници твърдят, че инфлацията е ниска, но не предоставят изходните данни, за да бъде това проверено, нека ние го направим. Снимайте цените на стоки и услуги, които употребявате. Следете дали и как те се променят. Ако забележите сериозна разлика – снимайте и изпратете на [email protected]
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
