Докато Европа се надпреварва да затвори въглищните си централи и да изтласка газа от енергийния си микс, природата напомня, че не всичко е въпрос на воля и политики. Продължителните периоди на тихо и облачно време – известни сред енергийните експерти с немското наименование Dunkelflaute – се превръщат във все по-голям проблем за сигурността на континента.
Според анализ на консултантската компания Wood Mackenzie, цитиран от Bloomberg, дори кратки застои във вятърната и слънчевата генерация могат да доведат до сериозни енергийни дефицити и силна пазарна волатилност. Системите не са подготвени за подобни „енергийни тишини“, а ефектът е осезаем както върху домакинствата, така и върху индустрията.
Вижте още – Сривът на тока в Испания разкри провала на Зелената сделка в ЕС
Когато възобновяемите мълчат
Dunkelflaute – буквално „тъмно безветрие“ – е явление, при което липсва както слънчево, така и вятърно производство за дни, дори седмици. Това се случва най-често през зимата, когато нуждите от отопление са най-високи.
Тъй като в много страни възобновяемите източници вече осигуряват над половината от електричеството, подобни периоди водят до паника на пазарите. Без адекватни буфери, системите разчитат на газови централи, скъпо съхранение и масивен внос от съседни държави – ако има от кого.
Wood Mackenzie предупреждава, че при нарастващия дял на вятър и слънце, ценовите скокове и сривове стават все по-чести. Причината – при пик на генерацията цените дори падат под нулата, но при Dunkelflaute се изстрелват нагоре за часове. През последната година в Германия и Франция са регистрирани рекордни отрицателни цени, а в пиковите моменти електричеството поскъпва в пъти.
Накратко: зелената енергия е евтина – докато я има.
Още по темата – Турция пази земята си, България я покрива с панели
Какви са решенията?
Експертите посочват няколко неотложни мерки, ако ЕС иска да гарантира енергийна сигурност въпреки капризите на времето:
- Мащабни системи за съхранение – батерии, водород, помпено-акумулиращи ВЕЦ;
- По-добра свързаност между страните – т.нар. европейска супер-мрежа (supergrid), която позволява трансфер на електроенергия в реално време;
- Ядрен и газов резерв – надеждни базови мощности, които да поемат натоварването при спад на ВЕИ.
Според Wood Mackenzie, до 2050 г. Европа ще трябва да произвежда между 85 и 97% от електричеството си от възобновяеми източници. Но това изисква не само панели и перки, а цялостна трансформация на мрежата, капацитета за складиране и логистиката на доставките.
Допълнително утежнява ситуацията и геополитическата зависимост от трети страни. Днес:
- 80% от соларните панели в ЕС идват от Китай;
- Газовите доставки зависят почти изцяло от втечнен газ (LNG) от САЩ;
- Вътрешните ядрени проекти се движат бавно и с противоречия.
Енергийната трансформация на Европа е в ход – но тя е уязвима. Възобновяемите източници са бъдещето, но те изискват и резервен план за дни, когато вятърът и слънцето „си вземат отпуск“.
С други думи – да не останем на тъмно, когато бъдещето изгасне за малко.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
