България е изправена пред необходимостта от сериозна реформа в пенсионната система. С нарастващия дефицит и демографската катастрофа политиците, експертите и социалните партньори представят различни предложения и визии за бъдещето на пенсионното осигуряване.
Правителството: Запазване на текущия курс
„Пенсионната система трябва да се обсъжда много внимателно. По-скоро трябва да говорим не за реформа, а за надграждане на съществуващия модел.“
Това заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов пред ресорната комисия в Народното събрание наскоро.
„Трябва да сме много внимателни, мъдри и предпазливи, защото това е консервативна система. Хората, които започват трудовия си път, трябва да знаят как ще го завършат. Затова подобни промени се правят много рядко и обмислено“, каза още той.
Министър Гуцанов припомни, че чрез промени в Кодекса за социално осигуряване от 2015 г. е прието през 2037 г. възрастта за пенсиониране да достигне 65 години за мъжете и жените.
„Все още не сме извървели този път. Ако сега започне да се коментира евентуално повишаване на възрастта, би било грешка. Това е виждането на Министерството на труда и социалната политика“, отбеляза министърът.
Той акцентира и върху необходимостта да се постигне по-голяма събираемост и да се вземат мерки срещу сивата икономика, за да се увеличат приходите в пенсионната система.
„Сивата икономика е около 22–23%. Виждате какъв сериозен ресурс има, чрез който може да се балансира системата. Наясно сме, че огромна част от средствата в момента идват от бюджета, а не от осигуровки“, допълни той.
Председателят на парламентарната социална комисия Деница Сачева също изрази мнение, че дебат за ново увеличение на възрастта е излишен, докато не се види как работи сегашната рамка.
Бизнесът: Необходимост от реформа
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев посочи, че близо половината пенсионери получават минимална пенсия, често без да имат нужния осигурителен принос. В свой коментар във „Фейсбук“ той поясни:
„Не, не трябва да се увеличава осигурителната тежест! Обратно – трябва да се намали! Данъчно-осигурителната тежест върху труда е 53% и е най-високият данък у нас! За да получи един работник 100 лева нетен доход, трябва той с работодателя си да платят 53 лева данъци и осигуровки. Тоест посоката трябва да е надолу, а не нагоре! И не това е решението на проблемите в пенсионната система!“
Ето и девет от основните му аргументи и препоръки:
Минимални пенсии: През 2015 г. 444 хил. пенсионери са получавали минимална пенсия. През 2023 г. броят им нараства до 930 хил. при общо 2 050 000 пенсионери – 45%. Причината според Велев е прекомерното увеличение на минималната пенсия с политически мотив.
Решение: Пенсиите да се определят по законовата формула според осигурителния принос. При недостиг – социално подпомагане след подоходен и имуществен тест.
Инвалидни пенсии: През 2024 г. 41% от новите пенсии са по инвалидност – с 1/3 повече от 2023 г. Според Велев голяма част са неправомерни.
Решение: Реформа в медицинската и трудова експертиза и закриване на ТЕЛК в сегашния ѝ вид.
Нетен коефициент на заместване: В България е 69–70%, при средно 63–64% в ЕС. Това създава неустойчивост.
Решение: Поетапно изваждане на ковид-добавките от пенсиите и стриктно прилагане на швейцарското правило.
Ранно пенсиониране в сектор „Сигурност“: Над 10% от работещите в МВР са пенсионери.
Решение: Увеличение на пенсионната възраст и ограничаване на съвместяването на пенсия и заплата от бюджета.
Измами с болнични: Очакван разход – 1,3 млрд. лв. Всеки трети болничен е съмнителен.
Решение: Първите 2 дни – за сметка на работника, следващите 2 – на работодателя, останалите – от НОИ с медицинска заверка.
Ниска производителност: 100 заети в икономиката издържат 120 пенсионери и бюджетни служители (преди 35 години са били 40).
Решение: Намаляване на чиновниците и насърчаване на трудовата имиграция.
НОИ да не плаща социални помощи, които да преминат към социалното подпомагане след имуществен тест.
Мултифондове в допълнителното пенсионно осигуряване (II и III стълб).
Корекция на коефициента на редукция за първа пенсия при получаване на втора (допълнителна).
Синдикатите: Защита на работещите
Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов бе категоричен, че увеличението на пенсионната възраст е последното нещо, което обществото може да понесе. По думите му това би било механично прехвърляне на тежестта върху хората на труда.
От КНСБ също заеха предпазлива позиция. Лидерът на конфедерацията Пламен Димитров заяви, че устойчивостта на системата не трябва да се търси чрез вдигане на възрастта, а чрез балансиране на приходите и разходите.
Христина Христова: Прочистване на системата и фокус върху приноса
Бившият социален министър Христина Христова изрази пред БНР мнение, че ситуацията с пенсионната система става „все по-сложна и по-тежка“. Според нея е крайно време да се елиминират всички плащания, които не са обвързани с реален труд и осигуровки – като социалната пенсия за старост и тази за инвалидност.
„Излиза въпросът: можем ли да имаме тази пенсионна система, която сме замислили, при положение че към 2025 г. имаме 50% дефицит – от необходимите 24 милиарда за пенсии, 12 милиарда не могат да се съберат от вноски“, посочи Христова.
Тя също така се обяви против увеличаването на осигурителната вноска, тъй като това би засегнало реално работещите и би отблъснало коректните платци.
И докато експертите чертаят пътни карти, а институциите разтеглят сроковете, стотици хиляди българи остават в капана на мизерни пенсии, често под прага на бедността. През последните две десетилетия нито едно правителство не успя да предложи устойчива и справедлива пенсионна реформа – такава, която да защити най-уязвимите и да възнагради реалния труд. Системата продължава да наказва честните осигурени и да толерира сивата икономика. Ако този цикъл на отлагане и политическо бездействие продължи, цената ще я плащат не само пенсионерите, а и цялото общество. Въпросът вече не е дали ще има реформа, а дали тя изобщо ще е справедлива.
