Зимата на 96-та и 97-та беше тежка за почти всички, моето семейство не правеше изключение. Баща ми беше продал „Жигула“-та, за да отиде в Германия да работи, но работата пропадна и купи кокошки, които остави на село баба ми да ги гледа. Той само ходеше, носеше корите с яйца и ги продаваше. С парите от тези яйца и със содените питки оцеляхме. Но не това беше проблемът. Проблемът беше, че той се ядосваше, че нямаме достатъчно пари да отидем в София и да протестираме. Тогава не разбирах това му желание, днес го разбирам.
През годините участвах в много протести – къде като журналист, къде като гражданин. Спомням си един срещу високите цени на горивата. Бяхме 10–20 души. Една жена мърмореше отстрани: „Голям праз, ще ходите пеша.“ Спрях се и ѝ отговорих, че аз дори нямам кола. На което тя ми се сопна: „Ами за какво тогава вдигате тази врява?“
„Ами, защото когато се вдигат горивата, се вдигат всички цени на стоки и услуги.“
Не ме разбра тогава. Предполагам, после е разбрала, но вече е било късно. За съжаление, у нас винаги се сещаме, когато вече е късно.
Още по темата – Когато народът се обедини, властта отстъпва
Бил съм на протести, на които сме били една шепа хора, които се познаваме, бил съм и на такива с хиляди. Използвали са ме за разни политически цели, което съм разбирал, когато вече е било късно (нали ви казвам). Бил съм и на такива с чисти цели и благородни каузи. Вторите, за съжаление, са по-неуспешни. Участвал съм в протести, в които полицията и журналистите са били повече от нас. Но това не ме е отказвало. Защото вярвам, че това е една от основните ни демократични свободи – да излезеш и да кажеш мнението си. Не да го кажеш – да го изкрещиш, когато никой не иска да го чуе.
Защо протестите срещу корупцията са неизбежни
Затова и вчера излязох. Не като журналист, не като политик – като гражданин. Който вярва, че когато властта се ояде и започне да наглее, тя трябва да бъде сменена. Който вярва, че електоралните единици не са мръшляци, че важните решения за страната ни не трябва да се вземат еднолично и за 27 секунди. На когото не му харесва, че корупцията вече е достигнала критично високи нива.
Гражданите срещу властта: къде е границата
Вчера бяхме за малко рамо до рамо с една дама, която е с доста неолиберални възгледи, да речем. С нея имаме диаметрално противоположни позиции по редица въпроси. Но си говорихме, че когато имаме една цел, не трябва да позволяваме да се делим. Защото в края на краищата всички сме граждани на тази държава и когато сме излезли на площада с една цел, тази цел е надполитическа. Тя е демократична, защото изразява нашите демократични права.
Винаги ще има такива, които ще се опитат да ни разделят и да ни обезсърчат. Да ни настроят едни срещу други. Та това го правят успешно вече десетки години. Затова не трябва да им позволяваме. Винаги ще има инфилтрирани и платени хора, които да сеят насилие и да настройват полицията срещу протестиращите. Това не са схеми, измислени у нас — просто у нас доста лесно се прилагат. Затова не трябва да им позволяваме.
Обединение на площада въпреки различията
Защото е възможно да се ражда зимата на нашето недоволство. А след нея да дойде пролетта, която носи надежда. Надежда за нашето по-добро бъдеще. Все някога трябва да дойде — не може все да ни подминава.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
