Рекордно ниските води на Дунав вече извадиха от работа атомни мощности в Румъния и поставиха на ръба на пълното спиране единствената унгарска атомна електроцентрала. В същото време двата действащи блока на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да произвеждат електроенергия почти без отклонение от графика.
Защо българската централа издържа там, където други мощности по поречието на Дунав са принудени да намаляват производството или да спрат?
Според коментар на Костадин Петлешков, публикуван във Facebook, отговорът трябва да бъде търсен в инженерните решения, заложени още при избора на площадката и проектирането на централата.
„Отговорът не е в късмета. Той се крие в инженерната мисъл“, пише Петлешков.
Данните, публикувани от АЕЦ „Козлодуй“ и Министерството на енергетиката, до голяма степен потвърждават тази оценка.
Когато Дунав започна да спира реактори
Румъния беше принудена да изключи последователно двата 706-мегаватови реактора на АЕЦ „Черна вода“. Първи блок беше спрян контролирано на 28 юли заради „много ниското и безпрецедентно ниво на Дунав“, съобщи официално държавният оператор Nuclearelectrica. Няколко дни по-късно от мрежата беше изключен и вторият реактор. Двата блока осигуряват приблизително една пета от електроенергията на Румъния.
Унгарската АЕЦ „Пакш“, която обичайно произвежда близо половината от електроенергията в страната, към 3 август работи с малко над 10% от общата си мощност. Последната действаща турбина произвежда около 240 мегавата при нормален капацитет на централата от приблизително 2000 мегавата. Очакванията са при ново понижение на Дунав да се стигне и до пълно спиране, съобщава Reuters.
На този фон пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ продължават да работят с общ товар от близо 2000 мегавата. Причината не е, че сушата е подминала българския участък на реката. Нивото на Дунав и тук е рекордно ниско. Разликата е в начина, по който е проектирана системата за техническо водоснабдяване на централата.
Дълбокият залив и стогодишните наблюдения
скрийншот: АЕЦ Козлодуй
След подписаното през 1966 г. споразумение между България и Съветския съюз е извършено подробно проучване за избор на площадка. Проектите са разработени от „Топлоелектропроект“ – Москва, и „Енергопроект“ – София. Строителството в голям мащаб започва през април 1970 г., а първият блок е включен към електроенергийната система на 24 юли 1974 г.
При избора на мястото е използвано наличието на естествен дълбок залив на Дунав. Именно там е изградена бреговата помпена станция, която подава необходимата вода към централата. В архивно издание на АЕЦ „Козлодуй“ се посочва, че проектът на помпената станция е съобразен с резултатите от повече от стогодишно проучване на нивото на реката. Естественият дълбок залив е избран, защото позволява в максимална степен да бъдат ограничени както наносните отлагания, така и влиянието на колебанията в речното ниво.
Това означава, че водовземането не зависи единствено от непосредствената дълбочина в плитките части на речното корито. Заливът и специално изградените подводящи канали осигуряват по-стабилно водно огледало пред помпените съоръжения.
Система, изградена с резерв за бъдещето
Системата не се състои само от една помпа или един тръбопровод. Тя включва три брегови помпени станции, подводящи канали, аванкамери, десетки помпени агрегати и циркулационни помпени станции към отделните блокове. Водовземните канали пред бреговите станции достигат дължина от няколкостотин метра. Оттам изпомпаната вода постъпва в т.нар. студен канал и по гравитачен път достига до съответните съоръжения на централата. След като изпълни технологичното си предназначение, водата се отвежда обратно към Дунав по топлия канал. Студеният канал е с дължина над 7 километра, а топлият – приблизително 6,3 километра.
Инфраструктурата е разширявана с въвеждането на следващите реактори. В официален документ от 2012 г. е посочено, че студеният канал може да провежда до 200 кубически метра вода в секунда. След спирането на първите четири блока в системата остава и значителен свободен капацитет.
Това не омаловажава първоначалното инженерно решение. Напротив – показва, че системата е била изградена не само за непосредствените нужди на първия реактор, а с възможност за последващо разширяване и с резерв за различни експлоатационни условия.
Дунавската вода не влиза в реактора
В публикацията си Петлешков обръща внимание и на друга важна особеност: водата от Дунав не се използва за пряко охлаждане на ядрените реактори.
Пети и шести блок работят с водо-водни енергийни реактори ВВЕР-1000. В първичния затворен контур водата отвежда топлината от активната зона на реактора и я предава чрез парогенераторите към вторичния контур. Образуваната там пара задвижва турбината, която произвежда електроенергия.
След преминаването през турбината парата трябва отново да бъде превърната във вода. Това се случва в кондензаторите, разположени в неядрената част на централата. Именно там се използва циркулационната вода от Дунав.
Следователно речната вода действително не влиза в реактора и не го охлажда пряко. Тя обаче остава жизненоважна за нормалното производство на електроенергия, защото без достатъчно вода за кондензаторите турбините трябва да намалят мощността или да бъдат спрени.
Инженерството дава време, но сушата остава риск
На 30 юли Министерството на енергетиката потвърди официално, че постоянното водоподаване се извършва от собствена брегова помпена станция, изградена в дълбок залив и проектирана въз основа на данните от стогодишните проучвания на Дунав.
Пред станцията работи автоматизирана система за непрекъснато измерване на нивото. От началото на юли е създадена и специална работна група, която следи развитието на ситуацията и изпълнява програма за безопасна експлоатация при продължаващо понижение на реката.
сн: АЕЦ Козлодуй
Към 2 август АЕЦ „Козлодуй“ съобщи, че двата блока продължават да работят съгласно графика. Ако се запази средният темп на спад от предходната седмица, не се очаква значително намаляване на производството поне през следващите три седмици.
България обаче не разчита единствено на конструктивните предимства на централата. Министерството поддържа контакти със Сърбия и Румъния, включително за използване на техническите възможности на хидроенергийния комплекс „Джердап“. Целта е нивото след района на АЕЦ „Козлодуй“ да остане над критичните експлоатационни прагове.
Това е важно уточнение. Далновидното проектиране увеличава устойчивостта на централата, но не я прави напълно независима от природните условия. При достатъчно продължителна и тежка суша всяка централа с речно охлаждане може да бъде принудена да намали производството.
Инженерните решения в Козлодуй обаче дават на България нещо изключително ценно – по-голям запас от време, по-широки граници за действие и възможност ядрените мощности да продължат да работят при условия, които вече създават тежки проблеми в съседни държави.
Хората зад Първа атомна
Зад тези решения стоят институции и хора, голяма част от чиито имена днес почти не присъстват в публичното пространство. Първи директор на АЕЦ „Козлодуй“ е Симеон Русков, а сред ключовите фигури при строителството е Овед Таджер. Козма Кузманов е директор по експлоатацията, а специалисти като Рангел Симов участват непосредствено в пусковите операции на първи блок.
Официалният архив на централата посочва, че физическият пуск на първи блок на 30 юни 1974 г. е извършен от смяна в състав Захари Бояджиев, Рангел Симов, Иван Й. Иванов и Тотю Тотев.
Атанас Койчев пристига като млад инженер още в годините на строителството, а по-късно оглавява инвестиционната структура на централата. Инж. Рашо Първанов постъпва през 1974 г., непосредствено след въвеждането на първи блок, когато вторият все още е в монтаж. Първата му длъжност е в смяната на Минко Котларов и дежурния инженер Йордан Йотов. Милко Ковачев работи като проектант в „Енергопроект“, а впоследствие като инженер-оператор на първи и втори блок и участва в пускането на трети и четвърти блок.
Това не е история на един човек или на едно конкретно правителство. Това е резултат от работата на проектанти, строители, учени, инженери, техници и оператори, които създават цяла национална школа в ядрената енергетика.
„Инженерството не се оценява по идеология, а по резултатите“, пише Петлешков.
Днес резултатът може да бъде измерен съвсем конкретно. Докато ниските води на Дунав спират реактори и поставят под напрежение енергийните системи на съседни държави, АЕЦ „Козлодуй“ продължава да произвежда близо 2000 мегавата електроенергия.
Това не е случайност и не е просто благоприятно стечение на обстоятелствата. То е пример какво се случва, когато инфраструктурата се проектира не за един бюджет, един мандат или една политическа кампания, а с хоризонт от десетилетия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
