Предложението за закриване на над 20 регулатори
Парламентарната група на „Възраждане“ отново постави на дневен ред една от темите, които движението последователно повдига от влизането си в Народното събрание – закриването на т.нар. независими регулатори и комисии, чиито функции според партията могат да бъдат върнати към министерствата или съдебната система. От формацията посочват, че става дума за над 20 структури, чиято издръжка натоварва бюджета с между 500 млн. и 2 млрд. лева годишно, без да носи реална обществена полза.
Според „Възраждане“ тези органи – от Комисията по досиетата и Комисията за защита от дискриминация, до КФН, КЕВР, КПКОНПИ, КРС, АЯР, СЕМ и редица други – са неефективни, дублират функциите на министерства, не носят политическа отговорност и често се оглавяват от „зависими ръководители“, чиито заплати надвишават възнаграждението на министър-председателя или президента. От партията твърдят също, че тези регулатори „никога не са били независими“, а в последните години „са изпаднали в пълна зависимост от председателя на ДПС – Ново начало“.
В първоначалната си версия на Бюджет 2026 г. „Възраждане“ вече предложи нулево или силно намалено финансиране за редица комисии, а от движението заявяват, че ще направят същото и при втората версия на закона, освен ако Министерският съвет не внесе изцяло нов бюджет, предвиждащ закриването на тези структури. Според групата връщането на дейността на регулаторите към ресорните министерства ще освободи огромен финансов ресурс и ще възстанови ясната политическа отговорност.
От „Възраждане“ посочват показателни примери:
– Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), която определя дали даден документ съдържа класифицирана информация, получава 22 млн. лева годишно;
– Комисията по досиетата, която 36 години след края на комунистическия режим продължава да проверява единствено родените преди 1 юли 1973 г., т.е. хора на поне 52 години – дейност, която според партията би могла да бъде поета от Държавна агенция „Архиви“.
Припомняме – 14 000 лв. заплата за шефа на Комисията по досиетата?
Колко струват регулаторите на бюджета и данъкоплатците
От формацията посочват, че тези над 20 структури поглъщат между 500 млн. и 2 млрд. лева годишно, средства, които според тях могат да бъдат пренасочени към социални политики или да спестят увеличения на данъци и осигуровки. Освен финансовите разходи, от „Възраждане“ акцентират и върху липсата на политическа отговорност – според партията министрите често се оправдават с решенията на „независимите“ регулатори, вместо да носят пряк ангажимент към обществото.
Много от ръководителите на тези комисии получават възнаграждения, по-високи от тези на министър-председателя и президента, а решенията им често остават непрозрачни. От движението твърдят, че връщането на дейността към министерствата би подобрило ефективността и би изяснило отговорността.
Комисията по досиетата като символ на проблема
Още през май народният представител Ангел Славчев постави Комисията по досиетата в центъра на дебата за нуждата от подобни структури. Тогава той алармира от парламентарната трибуна, че комисията струва на бюджета над 5,3 млн. лева годишно, а заплатите на ръководството ѝ са несъразмерни с доходите на обикновените граждани. Славчев подчерта, че председателят на комисията получава около 14 000 лева месечно, което се равнява на приблизително 680 лева за един работен ден, а членовете и заместник-председателят също взимат високи възнаграждения.
Той контрастира тези суми с минималната пенсия от 630 лева, поставяйки въпроса за моралната обоснованост на подобни разходи. По думите му именно такива примери пораждат обществено недоволство и усещане за институционално разточителство.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
