Закриването на детското отделение по хирургия в болница „Света Анна“ във Варна от 1 март заради оставки на лекарите предизвика остра политическа реакция и постави отново на дневен ред въпроса за модела на българското здравеопазване. От парламентарната трибуна партия „Възраждане“ обяви, че ще настоява за премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, като свърза случая с по-дълбока системна криза в сектора.
Закриването на детската хирургия във Варна и реакцията в парламента
В изказване от името на парламентарната група народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов заяви, че политическата организация ще работи за преобразуване на държавните и общинските болници в бюджетни или защитени лечебни заведения с ясно дефинирана социална мисия. Според него сред целите е и значително и устойчиво увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти в публичния сектор, демонополизация на здравното осигуряване при гарантиран солидарен основен пакет здравни услуги и строг държавен контрол върху всички здравноосигурителни фондове.
Стоянов посочи, че приоритет ще бъде и ограничаването и поетапното намаляване на доплащанията от страна на пациентите, гарантирането на спешната медицинска помощ като основно държавно задължение и изработването на национална стратегия за медицинските кадри, включително за младите специалисти. По думите му това включва стипендии, целево обучение, стимули за дефицитни специалности и задължителна реализация в страната.
„През последните 36 години българското здравеопазване премина през драматичен и противоречив преход – от централизирана, изцяло държавна система с бюджетно финансиране и безплатен достъп до хибриден модел, съчетаващ задължително здравно осигуряване, пазарни механизни и доминиращо присъствие на частния сектор. Този преход обаче остана незавършен и хаотичен, белязан от липса на дългосрочна визия, честа смяна на концепции и натрупване на дълбоки структурни дисбаланси“, заяви Коста Стоянов.
Според него здравната система се характеризира с хроничен недостиг на медицински кадри, особено извън големите градове, с драстично регионално неравенство, с едно от най-високите нива на доплащане от джоба на пациентите в Европейския съюз и с трайна финансова нестабилност на Националната здравноосигурителна каса.
„В редица региони достъпът до болнична и специализирана помощ е силно ограничен, а в някои населени места – практически невъзможен“, подчерта Стоянов.
Дебатът за търговския статут на държавните болници
Той определи като ключов момент реформата от края на 90-те години по време на правителството на Иван Костов, при която болниците бяха превърнати в търговски дружества. Специално внимание Стоянов обърна на ситуацията в болница „Света Анна“ във Варна.
„Поредното актуално доказателство за постоянната криза в държавните и общинските болници е предстоящото прекратяване на дейността на отделението по детска хирургия в болница „Света Анна“ в град Варна. Причината за това са депозираните оставки на лекарите, при положение че това отделение е сред основно реновираните в болницата – с нови операционни зали и изцяло обновена материална база. Именно там се оперират всички спешни случаи не само във Варна и Варненска област, но и в цяла Североизточна България“, подчерта народният представител.
Той разказа и за протестите на медицинските специалисти заради ниското и забавено заплащане. „Говори се за заплати от порядъка на 1000–1200 лева за медицински специалисти, които поемат най-тежките и спешни случаи“, каза Стоянов.
По думите му ръководството на лечебното заведение също признава за сериозни финансови проблеми. „Към болницата има неразплатени около 1 300 000 лева за реално извършени дейности за последната година, които Здравната каса не е платила. Затова болницата съди НЗОК за надлимитна дейност и обезщетения за вреди в размер на над 1 милион лева, заедно с лихвите“, посочи той.
Според Стоянов проблемът е системен. Той отбеляза, че това е третото закрито отделение в болница „Света Анна“ за последните пет години и предупреди, че скоро се очаква да бъде затворено още едно. Народният представител изрази недоволство и от липсата на реакция от страна на управляващите.
„Многократно директорът на болницата е изпращал писма и е повдигал темата пред управляващите, но до момента няма никаква реакция“, заяви Стоянов. Той припомни и че е било отказано изслушване на министъра на здравеопазването и на ръководството на Здравната каса по темата.
„Вчера ни беше отказано и изслушване на министъра на здравеопазването и на ръководството на Здравната каса по темата, за да чуем тяхната гледна точка за това, което на практика води към ликвидиране на болницата“, каза още той и изрази надежда, че подобно изслушване все пак ще се състои.
„Според нас здравеопазването трябва да бъде преди всичко социална и обществено-отговорна дейност, а не пазарен продукт. Държавата трябва да възстанови водещата си роля в стратегическото планиране, финансирането и гарантирането на равнопоставен достъп до здравни услуги“, обобщи народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов.
Припомняме – Болници на печалба, здравеопазване на загуба
Какво би означавала подобна реформа за гражданите и здравната система
Извън политическите позиции и конкретния казус във Варна, предложението за премахване на търговския статут на болниците поставя по-широк въпрос за социалната функция на здравеопазването и за това как една такава промяна би се отразила на ежедневието на гражданите, на медицинските кадри и на достъпа до услуги в малките населени места.
От социална гледна точка идеята се свързва с възможността здравната система да бъде ориентирана по-силно към универсален достъп, а не към икономическа ефективност. При модел, в който държавните болници са бюджетно гарантирани структури, теоретично се намалява натискът върху лечебните заведения да приоритизират по-доходоносни дейности за сметка на социално значими, но финансово по-неизгодни отделения като педиатрия, спешна медицина, психиатрия и хронични грижи. Това би могло да доведе до по-стабилно поддържане на такива услуги, особено в региони с ограничен достъп до медицинска помощ.
Как подобна реформа би повлияла на малките градове и селата
За жителите на малките градове и селата ефектът би бил особено чувствителен. В много периферни райони местната болница е единствената точка за спешна и базова специализирана помощ. Ако подобна реформа бъде съпътствана от целенасочена държавна политика за кадрово обезпечаване и инвестиции, тя може да стабилизира тези структури, да намали риска от закриване на отделения и да осигури по-предвидим достъп до лечение близо до мястото на живеене. В противен случай съществува риск от скрита централизация, при която формално болниците се запазват, но реалният им капацитет намалява и пациентите продължават да пътуват до големите областни центрове.
Ефектът върху лекарите и медицинските сестри
За лекарите и медицинските сестри като социална група подобна трансформация би означавала баланс между по-голяма икономическа стабилност и риск от по-силна административна регулация. От една страна, бюджетно ориентирана система може да осигури по-предвидими възнаграждения, по-стабилни трудови договори и целенасочени стимули за работа в недостигащи региони. От друга страна, съществува опасение от ограничаване на професионалната автономия и въвеждане на по-строги административни рамки, което може да повлияе на мотивацията и на способността на системата да задържа висококвалифицирани кадри.
Как гражданите биха усетили промяната в ежедневието си
Най-пряко гражданите биха усетили евентуална реформа чрез ежедневния си контакт със здравната система. В оптимистичен сценарий това би се изразило в по-сигурен достъп до лечение, по-малко финансово напрежение от доплащания и по-стабилно функциониране на местните лечебни заведения. Пациентите биха могли да срещат по-малко икономически откази за прием и по-ясни правила за достъп до услуги. В негативен сценарий обаче съществува риск от увеличаване на листите на чакащи, по-голяма административна тежест и пренасочване на пациенти към по-отдалечени центрове.
В крайна сметка ефектът от подобна структурна промяна не зависи единствено от юридическия статут на болниците, а от цялостния дизайн на системата — от наличието на ясна регионална здравна политика, ефективно управление, прозрачност и устойчиво кадрово планиране. За гражданите решаващият критерий остава практическият: дали могат бързо, предвидимо и без прекомерна финансова тежест да получат необходимата медицинска помощ.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
