Първият пакет икономически законопроекти на „Прогресивна България“ отвори нов политически фронт около цените, инфлацията и ролята на държавата на свободния пазар. Официално целта е борба със „спекулата“, нелоялните търговски практики и необоснованото поскъпване. На практика обаче предложенията вече предизвикаха спор дали държавата просто дава повече инструменти на КЗК и КЗП, или изгражда механизъм за фактически контрол върху цените. Временната бюджетна комисия прие на първо четене промените в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите след близо четиричасов дебат, съобщи БНТ.
Какво обещава новият пакет от мерки
Пакетът включва няколко основни елемента: разширяване на списъка с нелоялни търговски практики от 13 на 33 точки, въвеждане на централен регистър за проследимост по веригата на доставки, ново понятие за „съвместно господстващо положение“, дефиниция за „прекомерно висока цена“, въвеждане на „справедлива цена“, удължаване с една година на част от режима по Закона за еврото и двойно увеличение на глобите, които КЗП може да налага. Според Явор Гечев целта е „пълно изсветляване“ на търговските практики и възможност КЗК да изисква доказване как са формирани цените по веригата, посочва bTV.
Вносителите разграничават две нива на ценообразуване. Константин Проданов обяснява пред БТА, че първото е между производител, доставчик и търговска верига, където основният регулатор е КЗК, а второто е между търговската верига и крайния потребител, където действа КЗП. Именно затова пакетът предвижда едновременно промени в закона за конкуренцията и в закона за потребителите.
„Справедлива цена“ — ориентир или скрит таван
Най-спорните понятия са „справедлива цена“, „икономически необоснована цена“ и „прекомерно висока цена“. Според Mediapool трите понятия ще се изчисляват от държавата, като „справедливата цена“ ще е информационен ориентир за потребителите, а „икономически необоснованата“ и „прекомерно високата“ цена могат да водят до санкции за търговци и предприятия.
„Справедливата цена“ не се представя като таван на цените. Константин Проданов обяснява, че тя трябва да показва преценка колко би трябвало да струва даден продукт, а при голямо отклонение от нея това да бъде „сигнален флаг“. Според „Булевард България“ обаче той не посочва детайли как точно ще се определя тази цена, като методиката трябва да бъде утвърдена допълнително от Министерството на икономиката.
По-конкретно е описана „прекомерно високата цена“. Според текстовете, цитирани от БТА, това ще бъде цена, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумната норма на печалба. Тя ще се прилага спрямо предприятия в господстващо или съвместно господстващо положение, като КЗК ще използва сравнителен, исторически и икономически критерий, а методиката трябва да бъде определена с наредба на Министерския съвет.
КЗК и КЗП получават повече власт
Промените дават на КЗК възможност да образува производство при съмнение за прекомерно високи цени, да налага временни мерки и да изисква промяна на търговски условия, включително условия за ценообразуване и ценова политика. При нарушение санкцията може да достигне до 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Предвижда се и специален режим на прозрачност за търговци на дребно с бързооборотни стоки, които достигат определен оборот или пазарен дял.
Александър Колячев; стопкадър: Нова телевизия
От КЗК и КЗП подкрепят част от предложенията, но с уточнения. Председателят на КЗК Росен Карадимов заявява, че подкрепата за законопроекта не трябва да се разбира като подкрепа за административно определяне на цени или превръщане на КЗК в ценови регулатор. Председателят на КЗП Александър Колячев оценява положително увеличението на санкциите, защото според него то може да има реален превантивен и възпиращ ефект, информира БНТ.
Именно тук е една от големите критики: ако комисиите получат нови правомощия, но понятията останат неясни, регулаторният контрол може да се превърне в административен натиск върху бизнеса. Investor.bg обобщава дебата с опасения за институционален произвол и особено критикува предложението компаниите да доказват липса на нелоялна търговска практика при съмнение от страна на КЗК. Асен Василев определя тази логика като „виновен до доказване на противното“.
Къде започва рискът от ценови контрол
Самото преследване на прекомерни цени не е чуждо на европейското конкурентно право. Член 102 от Договора за функционирането на ЕС забранява злоупотребата с господстващо положение, включително пряко или косвено налагане на несправедливи покупни или продажни цени. Това означава, че мярка срещу злоупотреба с реална пазарна сила може да бъде защитима, ако е ясно ограничена, доказуема и пропорционална.
Рискът идва от друго: ако държавата започне да определя „нормалната“ цена на свободен пазар и да санкционира отклоненията от нея извън класически случаи на господстващо положение, картел или нелоялна практика, тогава мярката се доближава до ценови контрол. Европейската рамка допуска борба с нелоялни търговски практики в хранителната верига, като Директива 2019/633 е минимална хармонизация и позволява по-строги национални правила, но това не отменя изискването те да са ясни, пропорционални и съвместими с вътрешния пазар.
Критиките: повече бюрокрация, неясни правила и бавен ефект
От „Демократична България“ виждат риск от скрити тавани на цените. Мартин Димитров заявява в „Референдум“ по БНТ, че концепцията върви именно в такава посока, а Йордан Иванов определя „справедливата цена“ като подход с „белези на марксистки подход“. Според Иванов липсва работа по основния фактор за храните — горивата, а мерките дават повече власт на КЗК и КЗП, без да е ясно кой реално ще свърши работата там.
От „Продължаваме промяната“ Асен Василев предупреждава, че законопроектът няма да спре цените, а може да ги ускори. Според него държавата не може да преценява „нормата на печалба“ за всеки отделен артикул в магазините, а опитите за подобен контрол на нерегулиран пазар могат да доведат до заобикаляне на правилата или до изчезване на стоки, пише Investor.
ГЕРБ заявява подкрепа на първо четене, но също с резерви. Владислав Горанов предупреждава, че държавата не може да определя цените без неочаквани резултати, различни от поставените цели. ДПС също приема част от мерките като първа стъпка, но в отразяването на дебата се появяват притеснения за административна тежест, включително за по-малките участници на пазара.
„Възраждане“: мерките са закъснели и няма да подействат веднага
Позицията на „Възраждане“ е критична, но не еднопластова. От една страна, партията атакува пакета като закъснял, частичен и неспособен да даде бърз ефект върху цените. От друга — нейни представители признават, че в законопроекта за защита на конкуренцията има разумни елементи, макар резултатът от тях да бъде отложен във времето.
В бюджетната комисия Цончо Ганев заявява, че цените са следствие от влизането в еврозоната и че управляващото мнозинство не прави нужното за решаване на проблема трайно. Той определя мерките като „врата в полето“, която всеки ще заобикаля, и настоява, че реалните решения трябва да минават през евтина енергия за бизнеса, цената на тока и премахването на въглеродните квоти. Въпреки това Ганев декларира, че „Възраждане“ ще подкрепи законопроектите, макар според него те да имат „огромни минуси“, цитиран от bTV.
В друго отразяване на дебата Ганев уточнява, че според него промените лекуват симптомите, а не причината за проблема. Той предупреждава, че веригите могат временно да задържат цените, а впоследствие отново постепенно да ги повишат, докато юристите им намират начини да заобикалят режима. Като алтернатива отново посочва евтини горива и премахване на въглеродните квоти, допълва News.bg.
Димо Дренчев от „Възраждане“ развива по-подробна линия в предаването „Референдум“ по БНТ. Tой признава, че в обществото има нужда от мерки срещу ръста на цените, но свързва поскъпването не само с външни фактори, а и с преминаването от лев към евро и с края на Валутния борд. Дренчев определя бързането със законопроектите като пиар ход, защото ефектът ще зависи от бъдеща наредба, за която е предвиден срок, а реални резултати може да се усетят едва след година или година и половина, докато хората очакват резултат в рамките на месец. Като по-смислена посока той посочва скъсяване на веригата на доставки и възможност производителите да достигат до крайните потребители без толкова посредници.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
