Да останеш без вода с дни, седмици или дори месеци не е просто „технически проблем“. Това означава да купуваш вода, да живееш с туби, да не можеш нормално да готвиш, да се къпеш или да поддържаш дома си. А когато от чешмата тече вода, която не може да се използва за пиене и приготвяне на храна, проблемът вече не е само битов, а въпрос на здраве и елементарна държавна отговорност. Въпреки това в България засегнатите потребители все още нямат ясен и автоматичен механизъм за компенсация — дори когато услугата, за която плащат, на практика не се предоставя.
Водата спира, но сметките остават
Към август 2025 г. в България 299 населени места — 16 града и 283 села — са били с нарушено нормално водоснабдяване, а засегнатите граждани са 260 868 души, посочва анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране. В същия документ КЕВР отбелязва и несъответствия между част от данните, подавани от ВиК дружествата, и обобщената справка на МРРБ, което показва, че дори мащабът на проблема невинаги се отчита еднозначно.
Брезник/сн: архив
Отделно от водните режими, през 2025 г. в различни области са налагани и ограничения водата да не се използва за пиене и приготвяне на храна. Такива случаи има в Първомай, Крушево, Градина и Болярино заради естествен уран над допустимите стойности, съобщава РЗИ-Пловдив; в Харманли, Надежден и Остър камък водата е определена като негодна за консумация и готвене заради отклонение по показател уран, посочва Община Харманли; а в пазарджишкото село Хаджиево е въведено временно ограничение заради завишени стойности на манган, съобщава Община Пазарджик.
Именно на този фон народният представител от „Възраждане“ Коста Стоянов постави пред министъра на регионалното развитие и благоустройството въпроса за създаването на законов механизъм за компенсации на потребителите на ВиК услуги при продължително прекъсване на водоподаването и при доставка на вода, която не отговаря на нормативните изисквания за питейно-битови нужди.
По време на парламентарния контрол Стоянов подчерта, че водоснабдяването е жизненоважна услуга от обществен интерес, а непрекъснатостта на водоподаването е официално признат показател за качеството на ВиК услугите. Самата КЕВР посочва, че сред основните показатели за качество са качеството на питейната вода и непрекъснатостта на водоснабдяването, включително времетраенето на прекъсванията.
Въпреки това в българското законодателство няма ясен, универсален и автоматичен механизъм, по който потребителите да бъдат компенсирани при продължителни режими на водата или при сериозни проблеми с качеството на доставяната вода. Народният представител обърна внимание, че при електроснабдяването съществуват законово уредени компенсации за потребителите при продължителни прекъсвания на услугата, докато при водоснабдяването подобна защита липсва.
Стоянов определи ситуацията като законодателен парадокс — държавата признава непрекъснатостта на водоснабдяването като основен критерий за качеството на услугата, но не предвижда автоматично намаляване на сметките или обезщетяване на хората, когато тази услуга не се предоставя.
В репликата си народният представител припомни, че по време на последните промени в Закона за водите от „Възраждане“ са внесли конкретни предложения за въвеждане на компенсации за потребителите, но те не са получили подкрепата на управляващото мнозинство.
Предложенията на „Възраждане“ предвиждат освобождаване на потребителите от заплащане на вода за периода, през който чрез лабораторни изследвания е установено отклонение от нормативните изисквания за качеството на питейната вода. Предвидени са и конкретни компенсации при различни периоди на прекъсване на водоснабдяването, включително при продължителен режим на водата.
Като пример за необходимостта от подобни мерки Стоянов посочи кризата с водоснабдяването в Плевен.
Протест срещу безводието в Плевен/сн: БТА/Елина Кюркчиева
„Миналата година много добре си спомняме, че 70 дни Плевен беше без вода. Какви компенсации се дължат? Някой въобще ще даде ли компенсации на тези хора?“, попита народният представител от парламентарната трибуна.
В отговора си министърът посочи, че действащата нормативна уредба предвижда възможности за търсене на неустойки и подаване на жалби срещу ВиК операторите при определени условия, както и възможност потребителите да защитават правата си по съдебен ред.
Формално това е вярно. Общите условия на ВиК операторите предвиждат ред за подаване на жалби, сигнали, заявления и предложения. В актуалните общи условия на „Софийска вода“, например, е записано, че операторът трябва да разгледа жалбата, да извърши проверка и да изпрати отговор в срок до 14 дни. Ако потребителят не е удовлетворен от отговора или не получи такъв в срок, той може да подаде жалба до КЕВР чрез ВиК оператора, който изпраща преписката и становище до регулатора в 7-дневен срок.
Съществуват и ограничени неустойки. При доказано неспазване по вина на оператора на срока за отстраняване на авария или на обявения срок на планирано прекъсване, операторът дължи неустойка от 10% от стойността на ВиК услугите, фактурирана за предходния месец. Същата неустойка се дължи и при неизпълнение на задължението за уведомяване при планирани прекъсвания или при неизпълнение на задължението за алтернативно водоснабдяване. Но потребителят трябва да претендира тази неустойка пред оператора в срок до 30 дни, а след това — по съдебен ред.
По-новият и важен текст е свързан с водата с влошено качество. В чл. 52а от актуалните общи условия на „Софийска вода“ е записано, че при разпореждане на компетентен орган за ограничаване ползването на вода за питейни нужди поради влошени показатели, операторът начислява на засегнатите потребители неустойка от 10% от стойността на ВиК услугите, фактурирани за периода на ограничението.
Това обаче не решава основния проблем. Предвидените неустойки са ограничени, обвързани са с конкретни нарушения и не представляват автоматично обезщетяване за всеки ден без вода. При липса на вода потребителят на практика трябва сам да задейства процедурата — първо пред оператора, после евентуално пред КЕВР, а при спор или претенции за по-големи вреди — по съдебен ред. Самата КЕВР изрично посочва, че споровете между ВиК операторите и потребителите се решават по съдебен ред, а Комисията не се произнася по облигационни спорове за дължимост на начислени суми.
КЕВР може да глобява, но не и да компенсира пряко гражданите
КЕВР има реални правомощия спрямо операторите, но те са преди всичко регулаторни. Комисията контролира съответствието на бизнес плановете, изпълнението на показателите за качество, прилагането на цените и разходите за постигане на заложените показатели. Тя може да извършва текущ контрол чрез проверки на отчетните доклади и проверки на място, както и последващ контрол върху дадените препоръки.
Това означава, че КЕВР може да проверява, да изисква информация, да установява нарушения и да налага санкции. Но санкцията срещу оператора и компенсацията за потребителя не са едно и също. Глобата може да има дисциплиниращ ефект, но тя не връща вода в чешмите, не възстановява разходите на хората и не гарантира автоматично обезщетение за периода, в който гражданите са били без нормална услуга.
Санкцията срещу оператора не е обезщетение за потребителя
Тук възниква и още един важен въпрос. ВиК секторът в България е почти изцяло публично контролиран — чрез държавни, общински или смесени дружества. В документи на „Български ВиК холдинг“ се посочва, че холдингът е еднолично акционерно дружество с държавно имущество в капитала и е принципал на всички дружества с държавно участие и предмет на дейност водоснабдяване и канализация.
Голямото изключение е концесионният модел на „Софийска вода“ в столицата. Самото дружество посочва, че е създадено по силата на 25-годишен договор за концесия, че акционерният му капитал е разпределен между „Веолия“ с 77,1% и Столична община с 22,9%, а ВиК активите са публична общинска собственост.
Така, когато регулаторът глоби даден ВиК оператор, финансовата тежест не пада пряко върху конкретните длъжностни лица, взели управленските решения или допуснали бездействие. Тя се плаща от самото дружество — а при публично контролирани оператори ефектът в крайна сметка може отново да се върне към обществото: чрез бюджета на дружеството, чрез държавна или общинска подкрепа, чрез ограничени инвестиции или чрез бъдещ натиск върху цените.
По думите на министъра основният проблем остава състоянието на ВиК инфраструктурата и липсата на достатъчно водни ресурси в редица населени места. Той призна, че в страната има населени места с очевидни проблеми с водоснабдяването, и заяви, че в момента се извършва цялостен анализ на необходимите краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за справяне с безводието и проблемите във ВиК сектора.
Според Коста Стоянов обаче решаването на дългосрочните проблеми във ВиК сектора не отменя необходимостта от защита на гражданите, които в продължение на дни, седмици, а понякога и месеци остават без достъп до една от най-важните обществени услуги.
Европейската практика показва, че автоматични компенсации са възможни
Европейската уредба също не отменя този проблем. Директива (ЕС) 2020/2184 задължава държавите да гарантират безопасна и чиста вода, да разследват отклоненията в качеството, да предприемат коригиращи мерки възможно най-бързо и при риск за здравето да ограничат или забранят употребата на водата. Тя изисква и засегнатите потребители да бъдат уведомявани за риска, причините и предприетите действия. Но европейското право не въвежда единен механизъм за автоматично финансово обезщетяване на гражданите при воден режим или при доставка на вода, негодна за питейни нужди.
В същото време в Европа съществуват национални модели, които показват, че подобна защита е възможна. В Англия и Уелс например действа схема за гарантирани стандарти, при която водните дружества дължат фиксирани плащания на потребителите при неизпълнение на определени стандарти за услугата. От 2 юли 2025 г. компенсациите са увеличени значително, като британското правителство посочва, че при допустими случаи клиентите не трябва да предприемат действие — сумите се приспадат автоматично по сметките им. Сред хипотезите са прекъсвания на водоснабдяването, ниско налягане, липса на достатъчно предизвестие при планирано спиране, а от октомври 2025 г. и случаи, свързани с уведомления за качество на водата.
В Ирландия също има потребителска защита чрез регулатора CRU и националния оператор Uisce Éireann. Клиентската харта предвижда плащане от 30 евро при неизпълнение на гарантиран ангажимент, а сред тези ангажименти е и прилагането на съответна отстъпка или приспадане по сметката при уведомления, че водата е негодна за човешка консумация.
Въпросът вече не е технически, а законодателен
Това показва, че въпросът не е дали подобен механизъм е невъзможен, а дали българският законодател иска да го въведе. В момента защитата на потребителите у нас остава разпиляна между жалби, проверки, ограничени неустойки и съдебен ред. А когато хиляди граждани остават без вода или получават вода, която не може да се използва за питейни нужди, тази система изглежда повече като административна процедура, отколкото като реална защита.
Коста Стоянов настоя темата за компенсациите да бъде върната на дневен ред при следващи промени в законодателството, така че потребителите да получат реална защита както при продължителна липса на водоснабдяване, така и при установени отклонения в качеството на питейната вода.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
