Вносът на чужда работна ръка застрашава демографията на България
„Възраждане“ настоява за максимум 1% чуждестранни работници в българските предприятия и категорично се противопоставя на правителственото предложение квотата за наемане на хора от трети страни да бъде вдигната до 50%. Това заяви народният представител Димо Дренчев в декларация от името на парламентарната група и в изказване от трибуната на Народното събрание тази седмица.
Предложението на кабинета – „фундаментална промяна“
Според Дренчев, изявлението на вицепремиера Гроздан Караджов, че се обсъжда промяна на трудовото законодателство с цел до половината от работещите в предприятията да могат да бъдат от държави извън ЕС, не е „техническа поправка“, а „фундаментална промяна“, която застрашава бъдещето на нацията.
Ако мярката бъде приета, тя ще отвори вратите за над милион работници от страни като Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал и Индия, подчерта депутатът.
Опасенията: ниски заплати, емиграция и социални рискове
По думите му, вносът на евтин труд не решава проблема с недостига на кадри, а го задълбочава. Местните работници се изместват, заплатите остават ниски, младите българи губят мотивация и напускат страната.
„Данните на НСИ са категорични – коефициентът на заетост сред младежите е спаднал с над 5 процентни пункта за последните три години. Най-засегнати са именно секторите, които най-силно прибягват до чуждестранна работна ръка – строителство, хотелиерство и производство“, изтъкна Дренчев.
Припомняме – Внасяме работници, докато нашите бягат: България пред трудов колапс
Според него историята на Западна Европа е предупредителен пример: масовата миграция е довела до етнически анклави, „no-go“ зони, социално напрежение и политическа радикализация. „Искаме ли и в София да виждаме подобни явления?“, попита депутатът.
Вижте още – Полицейски синдикалист: Германия върви към ислямизация
България има трудов резерв и диаспора
Вместо да се разчита на чужденци, „Възраждане“ посочва, че България има достатъчен трудов резерв: десетки хиляди неактивни граждани, над 120 000 младежи, които нито учат, нито работят, както и българска диаспора от над два милиона души.
„Защо държавата не инвестира в своите хора, а избира най-лесното и най-опасното решение – внос на евтин труд?“, заяви Дренчев.
Той допълни, че раздутата държавна администрация също може да бъде източник на ресурс, а дългосрочната алтернатива трябва да е инвестиция в автоматизация, технологии и дигитализация.
Фискални рискове и европейският опит
Дренчев се позова и на международни изследвания, според които фискалният принос на мигранти от трети страни често е отрицателен – те теглят повече средства от бюджета, отколкото внасят чрез данъци и осигуровки. „Ако дори богати държави трудно понасят този товар, какво остава за България – най-бедната икономика в ЕС?“, попита народният представител.
По думите му, очакванията, че вносът на евтин труд може да реши демографската криза, са безпочвени. Германия внася гастарбайтери от десетилетия, но не е решила проблема със застаряването на населението.
„Изборът е наш“
„България има избор – или ще тръгнем по пътя на евтиния чужд труд и демографската подмяна, или ще изберем пътя на националното развитие чрез собствените си хора. Нашата позиция е категорична – България няма нужда от 50% чужденци в предприятията си. България има нужда от политики, които поставят българите в центъра“, завърши изказването си Димо Дренчев.
От „Възраждане“ настояват предложението да бъде оттеглено, а квотите за чуждестранни работници да бъдат ограничени до максимум 1%. Вместо това партията предлага национална стратегия за включване на неактивните групи, стимули за връщане на българските емигранти и програми за модернизация на икономиката.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
