В България се оказва напълно възможно държавата да събира такси за ползване на път, да признава официално, че той е в лошо и дори опасно състояние, и въпреки това да не поема реален ангажимент да го ремонтира. Още по-парадоксално – когато един гражданин настоява институциите да изпълнят елементарните си законови задължения, той се сблъсква не с решение, а със съдебни формалности и опити въпросът да бъде заметен под килима.
Такъв е случаят с републиканския път III-801 между селата Бузяковци и Белица в Софийска област – път, за който се изисква винетка, но който от години е оставен без основен ремонт.
Път с винетка, но без основен ремонт
Андрей Едрев/стопкадър: YouTube-Търсене Справедливост
Историята започва не със съдебен иск, а със заявление по Закона за достъп до обществена информация. Именно Андрей Едрев подава ЗДОИ до Агенция „Пътна инфраструктура“, в което задава поредица от напълно логични въпроси – кой е собственикът и стопанинът на пътя, отговаря ли той на законовите изисквания за безопасност, кога е извършван последният ремонт, има ли адекватна сигнализация, маркировка и обезопасяване, и защо за този път се изисква винетна такса.
Отговорът на АПИ е показателен не с обещания за бързи действия, а с официално признание за реалното състояние на трасето. В решението си агенцията потвърждава, че път III-801 е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от държавата, че конкретният участък е в лошо експлоатационно състояние и че основен ремонт не е извършван никога от построяването му. Посочва се още, че последните намеси се свеждат до частично запълване на дупки със студена асфалтова смес, а пълно обезопасяване, маркировка и адекватна сигнализация липсват и са отложени за бъдещ момент, свързан с изготвяне и изпълнение на технологичен проект.
Въпреки всички тези констатации, АПИ изрично заявява, че пътят остава част от платената пътна мрежа и за движението по него се изисква винетна такса. Така държавата официално признава, че пътят е разбит и потенциално опасен, но това не ѝ пречи да продължи да таксува гражданите за ползването му.
Припомняме – 14 млн. бонуси в АПИ при разбити пътища
ЗДОИ, което разкрива официалната позиция на АПИ
Отговорът по ЗДОИ е ключов, защото фиксира позицията на държавата в писмен, официален документ. В него няма спор за фактите – АПИ сама признава липсата на основен ремонт, проблемите с настилката и отсъствието на пълно обезопасяване. Вместо конкретен график за ремонт, се посочват общи формулировки за „грижи в рамките на разполагаемия финансов ресурс“ и бъдещи намерения, обвързани с технологични проекти.
На практика това означава, че проблемът е признат, но е оставен за неопределено бъдеще, без ясни срокове и без реална отговорност.
Признат проблем, но без реални действия
След този официален отговор логично възниква въпросът какво следва. На практика – нищо. Пътят остава в същото състояние, а признанието за лошото му експлоатационно състояние не води до незабавни или дори планирани действия с конкретни срокове.
За Андрей Едрев този въпрос не е абстрактен. Той не е случаен шофьор, попаднал инцидентно на разбит път. По силата на съдебно определен личен режим с децата си, той и неговите малолетни деца са редовни ползватели на този участък. Пътуванията по път III-801 са част от установения му график – всеки първи и трети петък, както и всяка първа и трета неделя от месеца. Това превръща лошото състояние на пътя не просто в неудобство, а в постоянен и реален риск за безопасността.
Когато гражданинът стига до съд заради безопасността
След като институционалната реакция се изчерпва с писма и признания без последици, Едрев предприема следващата логична стъпка – подава жалба по чл. 256 от Административнопроцесуалния кодекс срещу неоснователното бездействие на АПИ.
В жалбата си той настоява съдът да установи наличието на бездействие и да задължи агенцията да предприеме конкретни действия по обезопасяване и поддръжка на пътя, като определи и срок за изпълнението им. Допълнително е поставено и искане проблемният участък временно да бъде изваден от списъка на пътищата, за които се събира винетна такса, докато не бъде приведен в безопасно експлоатационно състояние .
ВАС: държавата не може да бяга от отговорност
Административният съд – Бургас първоначално отказва да разгледа делото по същество, като приема, че исканите действия не засягат пряко правната сфера на жалбоподателя и че поддръжката на пътищата е сложен процес, зависещ от планиране и финансиране. Производството е прекратено по формални съображения .
Решаващият обрат идва с намесата на Върховния административен съд. ВАС отменя определението на първата инстанция и връща делото за ново разглеждане, като подчертава, че защитата срещу бездействие на администрацията е исково производство и съдът е длъжен да се произнесе по същество.
Върховните съдии приемат, че редовното ползване на пътя от баща и малолетните му деца е напълно достатъчно основание за наличие на правен интерес. Дали претенцията е основателна и дали органът действително бездейства са въпроси, които следва да бъдат решени в рамките на делото, а не използвани като аргумент то да бъде прекратено още в началото .
Системният проблем зад един разбит път
Казусът с път III-801 далеч не се изчерпва с конкретния участък между Бузяковци и Белица. Той оголва по-дълбок и системен проблем – държавата събира такси за инфраструктура, която сама признава, че не поддържа адекватно, а когато гражданите потърсят отговорност, първата реакция често е формален отказ.
Фактът, че се налага един човек да води съдебна битка, за да бъде разгледан въпросът за ремонта на път, за който се събират винетки, е показателен за начина, по който институциите разбират отговорността си. Решението на Върховния административен съд не запълва дупките и не полага асфалт. Но то поставя ясна граница – съдът няма право да отказва да чуе гражданина, когато държавата не изпълнява собствените си задължения. Особено, когато твърдим, че живеем в правова държава.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
