Децата вече не са просто ученици, а потенциални заподозрени. Един учебен лагер, няколко конкурса и публикации във Facebook се превърнаха в повод за дипломатически писма, парламентарни въпроси и искания за „превантивни мерки“ – защото правилната идеология вече се следи от първи клас.
Ако човек съди по последните сигнали, писма и депутатски въпроси, излиза, че идеологическата война срещу Русия вече официално е стигнала и до българските деца. Не на бойното поле, не в университетите, а направо в класните стаи. Особено – в Шумен.
От ученически конкурси до обвинения в идеологическа диверсия
Поводът този път не е анонимен сигнал или медийна спекулация, а официален парламентарен въпрос, внесен от Кристина Петкова, народен представител от парламентарната група на Продължаваме промяната – Демократична България. Документът, по съдържание, напомня повече обвинителен акт, отколкото въпрос към министър.
стопкадър: YouTube канал на училището
В него са описани поредица от участия на ученици от СУ „Сава Доброплодни” в образователни, културни и младежки инициативи на територията на Русия – от едномесечно обучение в международния детски лагер „Артек“ в Ялта до конкурси с туристическа тематика, летни обучения в технопарк и участие във фестивал на младежта.
Депутатският въпрос: кога децата станаха носители на „руска пропаганда“
Акцентът в парламентарния въпрос пада върху това, че в публикации на училището Крим е представен като част от Руската федерация – формулировка, която според авторката противоречи на официалната позиция на България, ЕС и международното право. Отбелязва се, че ученикът е изучавал предмети като математика и руски език по време на престоя си – детайл, който в нормална образователна среда би бил напълно банален, но тук е поднесен като част от проблемна картина.
Изводът е категоричен: училището поддържа „трайни връзки“ с руски образователни структури и „създава условия за разпространение на чужда държавна идеологическа и политическа пропаганда сред български ученици“. Оттук следват въпросите – има ли проверки, ще има ли санкции и какви мерки ще предприеме Министерството на образованието, за да не се допуска „руска идеологическа и политическа пропаганда“ в училищата.
Кристина Петкова и искането за проверки и санкции
Формално погледнато, това е парламентарен контрол. По същество обаче той звучи като сигнал за институционална разправа – не заради нарушение на закона, а заради участие на деца в „неправилни“ образователни и културни формати. Така образованието се превръща в поле за лоялност, а учениците – в обекти на идеологическа проверка.
Писмото от украинското посолство: „нарушен суверенитет“ от ученик
Паралелно с парламентарния натиск идва и дипломатическият. Посолството на Украйна в България, оглавявано от Олеся Илашчук, изпраща официално писмо до МВнР, в което изразява „дълбока загриженост“ от факта, че български ученик е преминал обучение в Ялта – определена като „временно окупирана територия“. За случая алармира депутатът от „Възраждане“ Цончо Ганев.
стопкадър: БТА
Тонът на документа не оставя съмнение: случаят не се третира като частен или образователен, а като акт с международноправни последици. В писмото се твърди, че с посещението си ученикът е „нарушил държавния суверенитет и териториалната цялост на Украйна“. Критиката се разпростира и върху ръководството на училището, което, публикувайки информация за престоя, „де факто третира въпросните територии като територия на Руската федерация“.
Оттук следва искане за институционална реакция: МВнР да уведоми Министерството на образованието с правна обосновка за „неправомерността“ на действията и да бъдат предприети превантивни мерки – включително указания към директорите за „неприемливостта“ на каквато и да било форма на сътрудничество с руски структури.
Когато идеологическата война стигне до класната стая
В този момент аналогията с модерно Гестапо вече не е просто публицистична фигура. Имаме наблюдение, доноси, искане за проверки, настояване за „превантивни мерки“ и, най-важното, опит за идеологическа чистка, започваща от най-малките.
Сарказмът става неизбежен. Съвсем наскоро певица от Шумен постигна фурор на музикално състезание в Русия. По тази логика следващата стъпка е ясна: вероятно ще я изведат публично до паметника, известен сред шуменци като Разперко, ще я дамгосат символично с украинския тризъбец и ще я накарат да се закълне във вярност над портрет на Владимир Зеленски – за назидание.
А Шумен, очевидно, се очертава като развъдник на подривни руски елементи от най-ранна възраст. Град с традиции, култура и образование, но и с „проблемно“ училище – при това сочено за едно от най-елитните. Логичното решение? Идеологическо прочистване. Ако не целия град, то поне „Сава Доброплодни“. В крайна сметка образованието трябва да е стерилно – без езици, без контакти, без културен обмен, освен ако не са одобрени от правилната геополитическа комисия.
Цялата тази история показва не грижа за децата, а страх. Страх, че младите хора могат да видят света по-широко от разрешеното. Че могат да учат, пътуват и общуват извън строго очертания идеологически коридор. И когато тази омраза вече се насочва към ученици, става ясно: границата е премината.
Днес са децата от Шумен. Утре – всеки, който е чел „грешната“ книга, слушал „неподходящата“ музика или е учил „неразрешен“ език. Модерното Гестапо не идва с униформи. То идва с писма, депутатски въпроси и „дълбока загриженост“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
