Кога медиите имаха реален ефект и защо това вече е изключение
Преди много години зададох въпрос на един от хората, от които много съм крал в журналистиката. Казвам „крал“, защото това е занаят, не е точна наука. Взимаш от един, от втори, от трети и си оформяш своя стил и поведение. Човекът е Красимира Петкова, една от легендарните водещи на предаването „По първи петли“ на „Хоризонт“. Попитах я кога е имало по-голям ефект от работата на медиите – преди или след 89-та. Ето какво ми каза, по спомен:
„Преди много години получихме сигнал в радиото (Радио Шумен – БНР) за една жена, която е забременяла и я уволнили от работа, от местното ТКЗС. И сега, и тогава това беше незаконно. Обадихме се в партията и я върнаха на работа. Излъчихме критичен материал, разбира се – беше основно акцентирано, че заради намесата на партията това недоразумение е поправено.“
Случаят, разбира се, не е и не може да е показателен. През последните десетки години имаше стотици случаи, в които намесата на медиите е била успешна, довела е до разследвания, спиране на злоупотреби, доказване на престъпления и много други. Но също така има и десетки случаи на журналисти, използващи трибуната, която имат, за удари срещу неудобните и правилно продуктово позициониране на „нашите хора“. Последното нерядко се прави по фин и завоалиран начин – каним наш човек, но предварително му казваме какви „неудобни въпроси“ ще му зададем. Така хем ние изглеждаме като агресивни журналисти, които нямат пристрастия, хем той привидно изглежда, че се поти, но реално – излага своите тези. Това, разбира се, може и да не се случва. Но може и да се случва…
Агресивна журналистика или режисиран ефир
„Хубавото“ на частните медии е дистанционното. Не ти харесва – сменяш канала. При държавните пак можеш да го смениш, но пък можеш и да им търсиш отговорност. Не отговарят, ама все пак можеш. Именно поради тази причина от години не гледах сутрешния блок на бТВ – защото не харесвах поведението на Цънцарова, а впоследствие – и на нейния аватар. Груба, безпардонна, прекъсваше гостите си по средата на изречението. Общо взето не можеше да чуеш тезата на събеседника ѝ от нейните собствени тези. Тя бе от типа „водещи“, които смятат, че нейната гледна точка е правилната, а различната е пропаганда.
Някои наричат това „агресивна журналистика“. Между другото, пример за такава журналистика, без да се държиш като квачка на торище, беше Георги Коритаров. Но „цънцаровизмът“ отдавна е обзел българската журналистика и е наложил стандарти на поведение и етични норми. Там различното мнение е пропаганда, опорки и фейк нюз.
Обществени медии без плурализъм
Не по-малко „странно“ е, че от една определена политическа формация се обявиха в подкрепа на Цънцарова и срещу свалянето ѝ от ефир, за което така и не разбрахме причините. Същата политическа формация, която е окупирала студия и програми, и то не само в частните медии. Те са си частни, могат сами да определят политиката си, кого да канят и какво да го питат. Но при държавните БНТ и БНР би трябвало да има повече гледни точки, по-широка политическа представителност и (о, Боже) плурализъм.
В поредица от таблици Владислав Наков показва именно свръхприсъствието на ПП-ДБ в някои от предаванията:
„Днес ви предлагам да видите „Неделя 150“ на БНР, с водещи Дияна Янкулова и Явор Стаматов, където СВРЪХРЕПРЕЗЕНТАЦИЯТА на ПП-ДБ е очевидна. Простата математика показва, че от 06.07.2025 ПП-ДБ са участвали ВЪВ ВСЯКО ЕДНО ПРЕДАВАНЕ. Останалите партии – по 3–4 пъти, някои – по веднъж. Допускам, че ДПС-НН и АПС отказват поканите.“
Свобода на словото по брюкселски
Нищо, важното е, че се борим да спасим независимата журналистика. Разбира се, днешните ѝ защитници със същия плам искаха свалянето и тричането на Петър Волгин, защото неговите тези са пропаганда и руски опорки. А както знаем, гледната точка може и трябва да е само една. Това е мотото на днешните демократи и борци за свобода на словото, които се изживяват като пророци на Брюксел. Същият този Брюксел, чиято Европейска комисия забрани на журналисти от Euractiv да участват в нейните брифинги. Как беше: „ТУК НЕ Е МОСКВА!!!“. Не е, тук е Брюксел, където свободата на словото вече се доближава до авторитарните режими.
А вие разбрахте ли защо Цънцарова беше освободена? Защото аз – не. Десетки преди нея така си тръгнаха от медиите – тихичко, без да говорят, докато навън протестират заради тях и посочват политическа намеса в уволнението им. Но самите „репресирани“ мълчат. А мълчанието от устата на журналист е оглушително. И когато определени политици излязат в твоя защита, е показателно.
И така дойде време за петъчната доза оптимизъм. Заместник-министърът на финансите на Португалия и държавен секретар по бюджета Жозе Мария Брандао де Брито каза по БНТ, че ще се оправим. Не сега, ама ще се оправим, като влезем в Клуба на богатите.
„Всъщност това, което се случи с португалската икономика, беше, че външният дълг значително се увеличи след влизането ни в еврото. Защо? Защото изведнъж използвахме евро за плащане на сметките си, така че нямаше сериозни ограничения за вътрешните разходи. Това беше основният фактор, който предизвика голямата финансова криза в Португалия, която беше много сериозна. С безработица, достигаща почти 20%. За няколко години всички банки фалираха, така че ситуацията беше много драматична.“
Така че надежда има. Само трябва да преживеем първоначалния шок и ще сме по гръб – като португалците. Или бъркам?!?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
