В контекста на последните случаи на насилие срещу деца и общественото напрежение след трагедията край Петрохан темата за регистъра на осъдените за сексуални престъпления отново излезе на преден план. От парламентарната група на Възраждане обявиха днес, че са внесли ново предложение за промени, свързани с публичния достъп до част от данните в съществуващия регистър.
Как работи регистърът на педофилите в България
В България от 2025 г. функционира Национална информационна система за превенция и защита от педофилия, която включва регистър на лицата, осъдени за сексуални престъпления срещу деца. Системата се поддържа от Министерство на вътрешните работи в координация с Министерство на правосъдието.
Регистърът съдържа данни за осъдени лица и се използва за превенция, оценка на риска и проверки на хора, които кандидатстват за работа с деца. По действащата наредба той не е публичен – достъп до него имат само компетентни държавни институции. Обществено търсене по име или адрес не е предвидено.
Идеята за създаването на подобен регистър първоначално беше внесена като законодателна инициатива от „Възраждане“, но в крайна сметка приетият модел е институционален регистър с ограничен достъп.
Предложението на „Възраждане“ за публичен достъп
На брифинг днес депутатът от „Възраждане“ Климент Шопов обяви, че партията предлага част от информацията в регистъра да стане публична:
„Публичен регистър на педофилите предлагаме от „Възраждане“, защото е крайно време българските родители да имат достъп до тази информация, за да могат да предпазват своите деца от хора с такива склонности. Вчера в Деловодството на Народно събрание внесохме промени в Закона за закрила на детето, с които предлагаме част от данните в Националния регистър на педофилите, който вече съществува и е достъпен до определени институции, да бъдат публични. Това включва три имена, дата на раждане, постоянен и настоящ адрес, вида на престъплението и наказанието, което е изтърпяло извършителят.“
Шопов аргументира предложението с тревожна статистика:
„От 2023-та година до 2024-та година има ръст от 58% на случаите на педофилия в нашата страна. Тази статистика е изключително тревожна. Мерките, които предлагаме, са за по-голяма защита на нашите деца.“
Какви са практиките в САЩ, Великобритания и Канада
Международната практика показва различни модели.
- В Съединени щати съществува национален публичен онлайн регистър на сексуалните престъпници. Гражданите могат да търсят по име или местоживеене. Освен това много щати налагат допълнителни ограничения: забрана за живеене близо до училища и детски градини, ограничения за работа с деца, обществено уведомяване на съседи и GPS наблюдение.
- В Великобритания регистърът (ViSOR) е конфиденциален и достъпен само за полицията и други институции. Съществува обаче т.нар. „Sarah’s Law“, която позволява на родители да поискат проверка дали конкретно лице представлява риск за дете. Системата разчита на индивидуална оценка на риска и координация между институциите.
- В Канада Националният регистър на сексуалните престъпници също не е публичен. Той се използва от полицията за разследване и превенция. Акцентът е върху дългосрочен надзор, съдебни ограничения и програми за рехабилитация.
Балансът между защита на децата и личните права
Българският модел към момента е по-близък до британския и канадския – регистърът съществува, но е институционален. Предложението на „Възраждане“ цели приближаване към американския подход чрез частичен публичен достъп.
Темата за регистъра на педофилите така се превръща в част от по-широк разговор за това как държавата трябва да реагира на нарастващите страхове за сигурността на децата и какви инструменти са най-ефективни за тяхната защита.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
