Сигурно помните гръмките анонси на държавните институции, които само преди няколко месеца обявиха „война“ на надценките. Говореше се за проверки, за санкции, дори се създаде нещо като „военен щаб“, в който влязоха НАП, КЗП и КЗК. Както обаче често се случва по нашите ширини – всяко чудо трае три дни.
И резултатът? Нищо не било поскъпнало. Поне така твърди председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов.
„КЗК няма пряко отношение към нивото на цените, както няма и правомощия в Закона за въвеждане на еврото. Независимо от това установихме много добър синхрон с КЗП и НАП и съвместната ни работа дава добри резултати,“ посочи Карадимов.
По думите му анализът на комисията за месеците юни, юли и август е установил, че няма покачване на цените на основни хранителни продукти в големите търговски вериги, но маржът на надценка варира между 50 и 90%.
Хем нищо не е поскъпнало, хем надценките стигат почти 100%. Само на мен ли ми се губи логиката? И къде изчезнаха онези „държавни мускули“, демонстрирани шумно през пролетта? Или просто се вдигна малко пушилка за пред обществото – да се каже, че няма проблем с цените, че всичко е под контрол, заради въвеждането на еврото. Да позамажем очите и на „европейските ни партньори“, които пък се правят, че ни вярват.
Припомняме – От „няма да поскъпне“ до контрол на надценките
Какво показа проверката на КЗК: надценки до 90%
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров потвърди в ефира на „Здравей, България“, че именно проверките на КЗК доказват това, което производителите казват от години – надценките в търговските вериги достигат до 90%, докато в повечето европейски държави те са около 25–30%.
„При кашкавала – до 90%, при сиренето – 60%, при киселото мляко – 80%. А производителите са с вързани ръце, защото договорите с веригите забраняват да се обявяват доставните цени под предлог на търговска тайна“, обясни Зоров. Ако някой опита да осветли разликите, рискува да бъде изваден от веригата.
Български срещу чужди брандове – двойни стандарти в ценообразуването
Зоров подчерта, че българските производители са „нищожни като оборот“ спрямо големите европейски компании, които имат централни договори с фирмите-майки и по-благоприятни условия. Така продуктите на местни фирми често се оскъпяват с 70–90%, докато тези на западни концерни – само с 25%.
Той допълни, че неговите цени към веригите не са променяни от октомври 2022 г., но на щандовете те продължават да растат – доказателство, че инфлацията се създава по веригата на търговията, а не от производството.
Зоров настоява за приемане на закон, който да ограничи надценките и да защити българските производители, но проектът отлежава в Министерския съвет, дори с отрицателно становище на вицепремиер.
„За кого работят тези хора – за българския производител и потребител или за чужди интереси?“, попита той, като предупреди и за нов риск – либерализацията на вноса на млечни продукти от Украйна, одобрена от Европейския съвет на 13 октомври, която ще подложи местните производители на нелоялна конкуренция и риск от по-ниско качество.
Юлиан Войнов: Изкуствено скъпа храна при ниска покупателна способност
Икономистът Юлиан Войнов подкрепи тези изводи, посочвайки, че цените на млечните продукти в България са с около 25% над средноевропейските, а покупателната способност на българина е едва 60% от средната за ЕС. Това означава, че за хората у нас храната е изкуствено скъпа.
„Имаме деформация на пазара – не е ясно на кой етап от веригата се случва, но всички големи вериги държат сходни цени, което поражда съмнения за координирано ценообразуване,“ обясни Войнов.
Държавни магазини и „пунта мара“ политики
И двамата експерти са категорични: пазарът на храни в България е изкривен, а търговските вериги злоупотребяват с позицията си. Производителите нямат лостове да се защитят, а държавата не предприема ефективни мерки.
Но вместо реален контрол, управляващите продължават да се правят на глухи – за да не разсърдят западноевропейските партньори. Защото нали се сещате какъв вой ще настане, ако се наложат мерки, които да ограничат печалбата на големите вериги?
Припомняме – Държавни магазини на загуба: кой ще ги издържа?
Затова ни обещаха държавни магазини, където „ще е страшна евтиния“. През лятото министърът на земеделието (все още) Георги Тахов увери, че първият ще отвори в Пловдив през септември. После срокът стана „до края на годината“. А накрая – я магазин, я магазинер.
Проблемът не е в липсата на регулации, а в начина, по който се прилагат. И върху кого. Защото у нас практиката е да се удря дребният играч за сметка на големия. А от това губи единствено обикновеният потребител. Тоест – всички ние.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
