Предложеният от правителството проектобюджет за 2026 г. продължава да предизвиква сериозен обществен и политически дебат. Народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев определи документа като „най-тежкия удар върху фискалната стабилност и върху българския бизнес от десетилетия“. Основните му критики са насочени към две направления — фискалната рамка след премахването на валутния борд и новия пакет микроикономически мерки, които според него поставят под заплаха малките и средните предприятия.
Фискални рискове след премахването на валутния борд
По думите на Дренчев премахването на валутния борд отваря път за „гръцки и румънски сценарий“ — хронични дефицити, увеличаване на дълга и по-слаб контрол върху публичните разходи. Той предупреждава, че ЕЦБ разполага с механизми за печатане на пари, които могат да прикриват финансови дисбаланси в еврозоната, но това става за сметка на инфлация и отслабена бюджетна дисциплина.
Припомняме – Властта отказа да изслуша Дянков за скрития дефицит
СУПТО: нова задължителна система за всички фирми
Най-сериозният акцент в изказването на Дренчев е върху предвижданото задължително въвеждане на СУПТО — софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, одобряван от НАП. Ако мярката бъде приета, всички търговски дейности ще трябва да преминат към одобрена система за електронно отчитане.
По данни на агенцията, цитирани от депутата, от над 200 000 фирми в страната едва около 5 000 използват такъв софтуер в момента. Това означава, че огромна част от бизнеса ще бъде принудена да промени счетоводните си системи в много кратък срок. Доставчиците посочват, че внедряването по правило изисква поне година подготовка, а до 1 януари остават едва няколко седмици.
Допълнителни разходи и административен натиск върху бизнеса
Новите изисквания ще наложат не само промени в софтуерите, но и цялостно пренаписване на начина, по който се обработват и записват фактури, поръчки и търговски документи. Според Дренчев това ще доведе до:
-
значително нарастване на времето за обработка на документи в счетоводните кантори;
-
повишаване на цените на счетоводните услуги;
-
натрупване на хиляди допълнителни човекочасове работа месечно;
-
прехвърляне на разходите към крайните потребители чрез по-високи цени на стоки и услуги.
Той предупреждава, че някои счетоводни офиси може да откажат да обслужват най-малките клиенти поради липса на капацитет, което ще постави под риск цели микро-бизнеси.
Ефект върху малките търговци и счетоводните кантори
Дренчев обръща внимание, че най-силно засегнати ще бъдат микро-предприятията — квартални магазини, сергии, семейни бизнеси и фирми в малките населени места, където оборотите са ниски, а ресурсите — ограничени.
Още по темата – Бюджет 2026: измислени приходи, ръст на дълга и риск от срив
Самото пренастройване на касовите апарати заради въвеждането на еврото ще струва около 70 млн. лв., по оценките му, а въвеждането на СУПТО ще генерира разходи „в пъти повече“. Депутатът предупреждава, че това може да доведе до масово затваряне на малки търговски обекти.
Той поставя и по-широк проблем: задълбочаване на държавния контрол и събиране на все повече информация от страна на НАП, което според него крие риск от злоупотреби и течове на данни — включително с бизнес чувствителна информация.
Липса на анализи и риск от засилен държавен контрол
Според Дренчев правителството не е представило нито оценка на риска от укриване на обороти, нито анализ на ефекта върху бизнеса, нито оценка разходи–ползи.
Въпреки това Министерството на финансите вече е заложило очакван приход от около 320 млн. евро, което е едва 0,6% от общите приходи в бюджета. Това според него показва, че мярката има за цел да „козметизира“ бюджетния дефицит, а не да донесе реален фискален ефект.
В по-широк план той определя административната тежест в България като „системен проблем“, който удря най-вече малките и средни предприятия.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
